Никога не бях ходил в Париж.
Пазех си го за пенсия,
но се случи преждевременно.
След тежки музейни преходи,
брюлета и розе ударих една глава.
Събудих се и си казах.
Добре де, eй ти го Лувъра, и к’во от това?
От цялата многотия ми остана само
Mantegna с мъртвия Христос.
Размърдах краченца, за да възстановя
сцената, но от Неговата гледна точка.
И ъгълът на обектива не е същият,
и ръцете ми не са гумени, а зад мен - стена.
Безмилостна контра нахълтваше
през натрапчивия french window.
Прозорецът не просто изискваше внимание,
той припряно полюшваше тежките завеси
и оплакваше сънения зрител в очакване
да бъде разпознат като прословутата
Fresh Widow на Duchamp.
Тук се намеси Бертолучи
и работата стана дебела.
Париж /Варна, юни 2008
Премиерата на този проект се състоя
на фестивала Аполония 2008
в градската галерия на Созопол.
|
