Не може да се случи никъде
другаде и никъде по този начин.
Общото съпреживяване на една изложба. На изключителната изложба
„Picasso and the Masters” (10.08.–02.09). Разбира се в Париж.
Mегасъбитието в международния артистичен живот връща ценителите
към историята на изкуството чрез двойния прочит на големите
майстори. Двоен заради репликите на Пикасо по техни творби.
Един, но и единствен сре/д/щу майсторите, изумителният испанец
възкръсва в кураторския проект на Ан Балдасари и Мари Бернадак в
най-бляскавата си същност като предизвикател на модерния
авангард. Визионерството не му пречи да се връща и назад, за да
преброжда пътеките на миналото, заедно с Кранах, Тициан, Ел
Греко, Веласкес, Рембранд, Гоя, Делакроа, Курбе, Мане, Дега,
Сезан, Реноар, Русо, Гоген, Ван Гог, Тулуз-Лотрек… Като че ли
няма наистина друг художник, който пo толкова откровен и
същевременно толкова безапелационен начин да надгражда чуждото
произведение в свое. Да създава, в някакъв безпрецедентен шемет
от вдъхновение, ново върху предишно. Оригинал върху оригинала.
Общо повече от 200 оригинални платна на Пикасо и неговите
контрагенти са пропътували пътя от най-добрите световни музеи до
Гран Пале, Д` Орсе и Лувъра, за да бъдат експонирани в
най-стойностната и най-скъпата изложба, която мегаполисът
познава. Париж, Пикасо и майсторите...
И аз бях там. И аз бях обсебена.
И припознавах, навсякъде и във всичко, сюжетите на изложбата.
В Лувъра например срещнах очарователната Инфанта! (18.10.2008)
-
„Les Menines d`après Velazquez” на Пикасо (1957),
преродената „Les Menines” oт „Le Familie de Philippe IV” на
Веласкес (1656)
Инфантата, като всяка невръстна принцеса, се забавляваше. И
непрекъснато се опитваше да изкачи една от изящните пирамиди на
безкрайното време, уловено в приказката от стъкло, метал и
мрамор на носителя на архитектурния Нобел И. М. Пей. Впрочем
също един от майсторите.
