Заглавието е реплика на обръщение, което откънтява на всеки 90 секунди в стерилните тунели на московския метрополитен. Масата пътници има изработен рефлекс и не обръща никакво внимание на призива, съчленен от механичното възпроизводство на звуци. Московчани са генетично дресирани за тази реакция повече от 70 години. Доказателствата за мнимата грижовност за персонална безопасност се забелязват още на повърхността. Безупречно поддържаните паркови площи, облизаните и постоянно овлажнявани качествени улични настилки, десетките новопостроени фонтани и аквадукти, покритите пешеходни мостове, както и огромното количество засадени скъпарски цветя ни подсказват за наличието на една друга грижа.

Как да се съхрани Властта. След това прозрение имперският напън лъсва на часа. От перфектно реставрираните сгради в духа на ампира и руския модерн до двестаметровите билбордове на Rolex. Важното е да се затвори цикълът на самодостатъчността. От спекулациите около неосъществения руски авангард до демонстриране на ортодоксален фанатизъм.

Обичам тази страна, обичам многобройните си приятели с които сме делили и хляб и Domus, но се влудявам от мисълтта, че нейните гении - и Достоевски, и Платонов, и Рубльов, и Родченко са обикновенни жертви на Ситемата. От нашата Андрешковска камбанария се не вижда, но някакво Павловско звънче подкожно ни подсказва, че нещо не е наред.

Талантът е стока. Навсякъде и винаги. Само цената варира, базирана на личното отношение към понятието компромис. Стратиграфията безмилостно ни насочва към мрачни мисли, въпреки добре препечения лук на Бьоф Строганов, поднесен в керамичните чинии на Малевич. Властта с удоволствие поема сервитьорските функции на медиатор, като стартира манипулацията на таланта от ниво първи сто грама. Артистът е щастлив. Мен тук ме уважават. Идва ред да се плаща сметката. Опрощават ти я. И утре, и вруги ден. Капанът се затваря безотказно. Все пак трябва да се отработи изяденото. И ставаш част от веригата.

Чикаго и Москва са сред най-поддържаните и чисти градове в света. По улиците даже обикновения турист ще регистрира минимално присъстние на неорганизираната престъпност. Никой не се занимава с простотии. Просто бизнес. Искаш да построиш Бизнес център – нямаш проблем, просто поддържай няколко месеца квартална градинка с размерите на варненската морска градина и преминаваш в по-горен клас. Следва упражнение с повишена трудност. В абсолютния център, общинарите ти посочват огромна триетажна развалина, преживяла пожарите от 1812 година. За отрицателно време тя трябва да възвърне автентичния си вид, одобрен някога с императорски указ. И да се сдобие с подземни гаражи, заредени с подобаващ автопарк, съвременни комуникационни системи, близки до Матрицата и интериор, сполетян от милански софи и скандинавско осветление. Идва нарочна комисия, цупи се на подовите покрития, не приема суши бара и прави целеви шопинг тур по Европа. Всички са доволни, даже тъщите на шофьорите. Администрацията разполага с нова примамка - представителна сграда за поредната измислена държавна агенция. Новите еничари начаса заемат позиции зад масивните бюра, в очакване на следващата плячка. След тези кротки действия спокойно можеш да строиш Своя Бизнес Център плюс десетина етажа отгоре.

Градът Москва денонощно живее, работи, печели, плаща, изнудва, без много шум. Е, някой показен разстрел на непослушен журналист не влиза в сметката.

Димитър Трайчев
Москва – Варна, май 2006

P.S.
За разлика от руската, политическата класа в България има ярко изразени щраусови реакции. Може би се надява на топло място в Брюксел. У нас даже убийците са аматьори. Затова наемаме хора с опит от Хърватска или Украйна. И се питам, за добро ли е това, или работата отива на зле ? Аз лично не знам.