Този брой на А3 е пред вас след целогодишно
мълчание.
Това е резултат от липсата на интерес у можещите да публикуват
(безвъзмездно) в нашето издание. Това е резултат от
дефокусирането на скромните ни управленски умения.
Бюлетинът не е форум, не е блог и даже не е покана за сватбено
тържество.
Последните 5 години отръсквахме и формата, и критериите. Вече е
почти ясно кои са въпросите, на които трябва да търсим отговори.
Само че докато се наумуваме, рехавата мрежа от съмишленици успя
да се ужаси от логореята във виртуалното пространство и престана
да излъчва каквито и да e послания. Иначе желаещи не липсват. На
кастинг, като на кастинг. Оценката е субективна, както е
субективна и реакцията ни към всичко, което ни заобикаля.
Такива са възможностите на мястото, което обитаваме. Само че ние
продължаваме.
Имаме картинки, липсват ни думички.
Димитър Трайчев
P.S.
Често се улавям, че употребявам първо лице в множествено число.
Създава ми някакъв комфорт. Просто чувам ехото си в тъмното.
Не е ли време да се обадя на доктор Войнов?
|