Премиерата на спектакъла по текст на ирландския
драматург Мартин МакДона ще бъде в рамките на международния
театрален фестивал Варненско лято
От три месеца във варненския драматиченн театър Стоян Бъчваров
вървят репетициите на пиесата Пухеният от Мартин МакДона.
Режисьорът Явор Гърдев е заложил на добре познат екип – Никола
Тороманов – сценограф, Калин Николов – композитор и актьорите
Михаил Мутафов, Пенко Господинов, Стоян Радев и Никола Мутафов.
Премиерата на спектакъла ще бъде в дните на театралното
Варненско лято.
„Решихме с колегите и творческия екип да прексънем Гоголевия
проект – обяснява Явор Гърдев, - защото се оказа, че това, което
сме замислили, е по-мащабно от това, с което разполагаме като
финанси. И предпочетохме пред това да правим компромиси с идеята
или да я отнесем към някакъв по-дребен формат, просто да отложим
проекта, докато намерим повече средства за реализация. Сега
преминахме към по-камерен мащаб, въпреки че декорът на Пухеният
отново е доста специфичен и ни костваше цели три месеца, за да
се организира всичко. Проектът представлява една изцяло
архитектурно завършена затворена стая и публиката е извън тази
стая. 43 души ще могат да гледат това представление по едно и
също време.
Тази пиеса ми беше изпратена от Лондон от една моя позната,
която се впечатли от нещо. Тя се казва Ана Карабинска и се
занимава с популяризиране на българската драматургия във
Великобритания. И често работи и за българските проекти там.
Оригиналното заглавие е The Pillowman. Мартин МакДона е може
би най-голямата драматургична звезда на Великобритания в
момента. След своята Ирландска трилогия той написа тази пиеса.
Тя е съвсем нова, премиерата и беше през октомври в Лондон.
Пиесата вече няма нищо общо с Ирландия, а напротив – тя е
ситуирана в една утопична диктаторска държава, която напомня на
републиките от бившия Съветски съюз или латиноамериканските
страни, в които се погазват човешките права. Но темата съвсем не
е само политическа. Става дума за един далеч по-интересен въпрос
и това е въпросът на изкуството. За това, което съществува в
света на идеите и на образите, и това, което е реалността.
Основният сюжет е за това как един писател пише разкази на
ужасите, в които има убийства на деца и как един ден в неговия
град започват да се случват същите убийства като в неговите
собствени разкази. Целият сюжет третира въпроса дали е
изкуството е виновно за прекрачването на границите между
въображаемото и действителното. Граници, които все повече се
размиват в модерния свят. Този драматургически опит на МакДона е
основан изцяло на принципите на трилъра и бих казал, че е
психологически трилър с много вътрешни обрати, с неща, които
изглеждат някак, а после се оказва, че въобще не са така. Доста
сръчно е написан, малко прилича на киносценарий от типа на тези,
които се занимават с игра на човешки емоции. Текстът е написан
на много модерен език, МакДона е много добър в драматургичния
диалог” – завършва Явор Гърдев. |