Премиерата на спектакъла по текст на ирландския 
				драматург Мартин МакДона ще бъде в рамките на международния 
				театрален фестивал Варненско лято 
				 
				От три месеца във варненския драматиченн театър Стоян Бъчваров 
				вървят репетициите на пиесата Пухеният от Мартин МакДона. 
				Режисьорът Явор Гърдев е заложил на добре познат екип – Никола 
				Тороманов – сценограф, Калин Николов – композитор и актьорите 
				Михаил Мутафов, Пенко Господинов, Стоян Радев и Никола Мутафов. 
				Премиерата на спектакъла ще бъде в дните на театралното 
				Варненско лято. 
				 
				„Решихме с колегите и творческия екип да прексънем Гоголевия 
				проект – обяснява Явор Гърдев, - защото се оказа, че това, което 
				сме замислили, е по-мащабно от това, с което разполагаме като 
				финанси. И предпочетохме пред това да правим компромиси с идеята 
				или да я отнесем към някакъв по-дребен формат, просто да отложим 
				проекта, докато намерим повече средства за реализация. Сега 
				преминахме към по-камерен мащаб, въпреки че декорът на Пухеният 
				отново е доста специфичен и ни костваше цели три месеца, за да 
				се организира всичко. Проектът представлява една изцяло 
				архитектурно завършена затворена стая и публиката е извън тази 
				стая. 43 души ще могат да гледат това представление по едно и 
				също време.
				Тази пиеса ми беше изпратена от Лондон от една моя позната, 
				която се впечатли от нещо. Тя се казва Ана Карабинска и се 
				занимава с популяризиране на българската драматургия във 
				Великобритания. И често работи и за българските проекти там.  
				Оригиналното заглавие е The Pillowman. Мартин МакДона е може 
				би най-голямата драматургична звезда на Великобритания в 
				момента. След своята Ирландска трилогия той написа тази пиеса. 
				Тя е съвсем нова, премиерата и беше през октомври в Лондон. 
				Пиесата вече няма нищо общо с Ирландия, а напротив – тя е 
				ситуирана в една утопична диктаторска държава, която напомня на 
				републиките от бившия Съветски съюз или латиноамериканските 
				страни, в които се погазват човешките права. Но темата съвсем не 
				е само политическа. Става дума за един далеч по-интересен въпрос 
				и това е въпросът на изкуството. За това, което съществува в 
				света на идеите и на образите, и това, което е реалността. 
				Основният сюжет е за това как един писател пише разкази на 
				ужасите, в които има убийства на деца и как един ден в неговия 
				град започват да се случват същите убийства като в неговите 
				собствени разкази. Целият сюжет третира въпроса дали е 
				изкуството е виновно за прекрачването на границите между 
				въображаемото и действителното. Граници, които все повече се 
				размиват в модерния свят. Този драматургически опит на МакДона е 
				основан изцяло на принципите на трилъра и бих казал, че е 
				психологически трилър с много вътрешни обрати, с неща, които 
				изглеждат някак, а после се оказва, че въобще не са така. Доста 
				сръчно е написан, малко прилича на киносценарий от типа на тези, 
				които се занимават с игра на човешки емоции. Текстът е написан 
				на много модерен език, МакДона е много добър в драматургичния 
				диалог” – завършва Явор Гърдев.  |