Концептуалисти усвоиха
галерии, музеи, дори и поляните пред Мадарския конник
Един мъж върви по стария път Варна – Шумен. Нито бързо, нито
бавно – с отмерена крачка. Шофьорите на преминаващите коли и
камиони цъкат с език след него – той не търси автостоп. Ако
обаче знаеха и какво носи в раницата си, тези същите шофьори
сигурно биха го взели за много луд. Защото Цветан Кръстев е
напълнил раницата с един внушителен … камък. Наръфан от морето и
препасан с въже, този камък е знакът на онзи Център на тежестта,
който художникът мести от Варна в Шумен. Сега видео арт от това
тежко в буквалния смисъл пътуване може да се види в градската
галерия на Шумен в компанията на преместения вече камък. Точно
тази концептуална творба на един варненски артист сочи особено
добре посоката, в която тръгва Биеналето на съвременното
изкуство в Шумен.
Под темата на първото издание на форума: Аурата на местата и
предметите се записват още десетки творби,основно на български
автори, сред които не са малко варненските имена. Мащабно стои
триптихът на Веселин Димов, инспириран от истанбулски мотиви,
сериозно се изправя работата на Стефка Георгиева, мост през
времената хвърля видео екранът на Владимир Иванов, из
вкаменелостите изпълзява белият охлюв на Явор Цанев.
Най-силна като визуално присъствие е обживяващата едно затъмнено
пространство инсталация на Валери Василев Безкрайност, която
насища полумрака със стоплени от отделни светлини образи на
ръце, очи и уста. С особено широк размах – 114 м ширина, е
ситуираният в подножието на Мадарския конник Мемориал на
последния ангел – инсталация на Недко Буцев.
Елена Панайотова показва част от своите Истории за доброто и
злото – алегорични образи, създадени от пластмаси, стиропори,
платнени летви, въженца. Стефан Божков рисува Тихия квартал и
силните песни, които изписва с морзовата азбука като SOS и
обяснява, че това може да е семеен скандал, убийство или всичко
друго, което става в тихия миловиден квартал. Моника Попова
експонира един огромен принт с компютърен екран и глаголически
писмена. Глаголицата е първата азбука за славяните – казва тя, -
интернетът е последната. А и това е нещо, извадено от моя архив
в компютъра и е било действащо – един успешен вариант за
действие, съчетаващ две форми на комуникация.
Пламен Соломонски представя в телевизионен рекламен стил
Kunst grеnder, който смила една негова творба на Instant kunst.
Бурканчето с инстантното не! кафе, а изкуство, може да бъде
получено безплатно в рамките на 10-минутна промоция, от която
лично аз не пропуснах да се възползвам. Сега лесно смилаемото
изкуство може да бъде винаги с мен – в чантата ми. Важният
момент тук е самата реклама – коментира авторът. – Това е, което
ни залива всеки ден и стига до безумие. В клипа участват моите
комшии и обясняват, че няма възрастови граници, няма странични
ефекти и т.н. съвсем в стилистиката на рекламното малоумие.
И да не успеете да се включите в промоцията и да се снабдите с
бурканче инстантно изкуство, убедена съм, че ако се решите на
една бърза арт екскурзия до шуменското биенале, ще има какво да
сложите в мисловния си багаж на връщане.
Не отлагайте пътуването. И не бързайте да мърморите за
маргиналността на малките градове. Просто тръгнете за Шумен, за
предпочитане по стария път. Уверявам ви, че ще усетите
преместването на тежестта, дори и да не носите камък от морето в
раницата си.
Кураторът
Свилен Стефанов:
Едно биенале е факт – първото в България за съвременно изкуство.
Нямаше досега. Колко плакахме, викахме през 90-те години – няма
биеналета, подкрепете, да създадем… но на никого не му стискаше
да го направи. И изведнъж една група хора от Шумен решиха и го
направиха. И избраха мен да курирам този проект заедно с екипа.
Мария Андиркова, Румен Богданов, Пламен Соломонски, Младен
Младенов изиграха решаваща роля. Сега ние имаме един продукт,
върху който може вече да се стъпи. Следващото биенале така или
иначе ще е второ. Т.е. става въпрос за нещо, което досега го е
нямало – за една визуална култура, която досега сме нямали –
културата на международните биеналета за съвременно изкуство.
Имали сме биеналета на графиката, на плаката, но онова, което се
нарича биенале за съвременно изкуство, е нещо съвършено
различно. Там в света се срещат най-големите сили в изкуството –
от Латинска Америка, от САЩ, от Европа. И аз смятам, че това ще
стане и тук. Просто виждам второто издание с много повече
международно присъствие. В момента имаме двама американци, един
парагваец и артисти от съседни държави, но аз мисля, че в
следващото издание трябва дори броят на чужденците да доминира.
Ние наистина трябва да докажем волята си да бъдем съвременни в
този свят на изкуството. Просто да го правим. Щаствил съм, че
това става. Но от всичко най-важна е любовта между хората, които
ще направят и второто, и третото издание.
Искате нещо повече за концепцията – “Аурата на местата и
предметите”? Ние сме на едно място – то има своя аура, своя
душа, диша по някакъв начин. А предметите – ние имаме у себе си
копчета, телефони, кутии с цигари, любими предмети, завещани от
наши роднини, които си пазим… този свят е изплънен по някакъв
начин с нашето човешко съдържание. И в един момент човекът може
да помисли за отношението си към тези неща – да види местата и
предметите – нещо чисто човешко, близко и интимино. Това биенале
не е радикално биенале. То не е на онова изкуство, което крещи и
което се съпротивлява. То е биенале на човечността и на
протегнатата ръка. Виж какъв предмет имаш в шепата си. Виж на
какво място се намираш. Това е.
Участниците
Елена Панайотова:
“За това биенале на мен ми се струва по-важно да се покажат
работи, които не са само и единствено в новите технологии, а
по-скоро да се покаже, че рамката на съвременното изкусто е
много отворена и че всичко може да се прави. Може да се
експериментира в най-различни посоки, стига авторът да е убеден
в това, което създава, да има някакво послание и да комуникира
по-отворено с публиката – не да дава някакъв нов фиксиран
отоговр, а по-скоро да подава варианти за отговори.”
Моника Попова:
Самият факт, че един от организаторите на това биенале е Свилен
Стефанов, е гаранция за успех.
Стефан Божков:
Това биенале си е една чудесна революция.
Снимки Нина ЛОКМАДЖИЕВА |
