Тези рисунки имат характера на калиграфия – обяснява художникът, - неща, които са свързани с чувства, с емоция, с непосредствено възприятие и реакция. Много от тях са основа на последващи графики или други композиции. Много от тях биха били добре на голям формат, но аз рядко съм имал възможност да ги вдигам във формат.
Подобни неща не се котираха преди 1989 г. Как да ти кажа – това е дълъг разговор.

Имаше време, когато един премислен прогрес в рамките на закона беше лице не само на нашето изобразително изкуство. Никога не съм влизал в тези рамки и затова някакси съм бил едва ли не незаконен, въпреки че всички колеги са били наясно с качествата ми и с мястото ми в гилдията. Но така или иначе аз станах неслучайно член на СБХ в 1989 г. И това си личи от тези рисунки например. Много от тях не бих могъл да изложа да кажем в 1980 г., когато са правени.”

Владимир Ииванов се е постарал палитрата на рисунките да бъде максимално разнообразна – повечето работи са направени в черен материал, използвани са туш, перо, четка, флумастер, тук-таме има акварел. Най-старата работа е от студентските години и по нея е видима дупката от кабърчетата, с които е закрепяна за стената. Най-новата е от 1994 г. – правена на испанския бряг върху корицата на едно холандско списание за туристи.

Сега художникът подготвя нов проект – ще го видим на “Август в изкуството”. В подробности обаче отказва де се впусне. Казва само, че проектът се отнася за пространството, времето и него самия.