Навръх 24 май варненското сопрано ще изпълни същата програма и във Виена концерт хаус – зала “Шуберт”. Диригент отново ще бъде Даниел Инбал, а оркестърът – Дамски камерен оркестър – Виена. Четъртото изпълнение ще бъде на 2 юни в Берлин отново с Пруски камерен оркестър.

„Работа ми по този проект е изключително интересна – признава Даниела Иванова - Димова, - защото първо пея руска музика, второ – не каква да е, а Шостакович, и трето – произведението е едно сплитане между оркестровото мислене на Шостакович и вокалната мелодия по стихове на Гарсия Лорка, Гийом Аполинер, Вилхелм Кюхелбекер, Райнер Мария Рилке – прокълнатите поети. Поезията е изключително силна. Пее се на руски език, защото текстовете, по които Шостакович е композирал, са били преведени. Вдъхновението си да изкомпозира тази музика по тези стихове Шостакович е получил от руския превод.
11-те номера започват с Де профундис - соло на баса по Рилке. Аз се включвам във втори номер – “Малагения” по стихове на Лорка. Основната тема в тази вокална симфония е темата за живота, любовта и смъртта. Самият Шостакович казва, че симфонията е неговият протест срещу смъртта. Смъртта наистина е една доминанта в номерата. Трети номер е прочутото стихотворение “Лорелай”, по което повечето велики композитори са писали песни или арии. Тук възниква един диалог между сопрана и баса. Следващият номер – изключително красив, бавен в адажио темпо, е “Самоубийца” по Гийом Аполинер – “Три лилии на моята могила без кръст” – много силно произведение – изключително лирично и красиво. Следва много жив номер с малко маршов характер – “Пост” - в стакато, с различни динамики, с ударни инструменти – много интересно нещо. После – “Мадам, посмотрите” по Гийом Аполинер – диалог между сопрана и баса и следващите три солистични изяви на баса. Публиката със сигурност ще отбележи “Ответ запорожских казаках Константинопольскому сультану” – вокален вариант на прочутата картина на Репин. Стигаме до “Смерть поета” – мой солистичен номер и финала – заключението, пак по Рилке – отново дует между сопрана и баса – “Всевластна смерть” – смъртта е всевластна, тя е на пост дори и в миговете на щастие.

Моето усещане? Как мога да пея 11 номера все за смърт?

Ами пея ги, като си представям, че смъртта е всъщност тунелът, който ни превежда от едно състояние в друга. И бих казала, че така мога да вложа драматизъм, меланхолия, но не и страх. Няма страх в гласа ми -драматизъм, меланхолия, очакване, но не и страх” – обобщава Даниела Иванова –Димова.

Когато приключи този цикъл на Шостакович, през юни талантливото варненско сопрано ще започне работа по четири песни от Рихард Щраус, които ще изпее с голям симфоничен оркестър от Лайпциг с диригент Маркус Хубер на 4 юли на фестивала “Варненско лято”.