Влизате ли тези дни в музея „Георги Велчев”, бъдете готови за
цялостна пренастройка на сетивността. Бъдете много тихи и много
вглъбени. Бъдете ловци на неуловимости. Така вероятно ще успеете
да се допрете до тънките граници на един самодостатъчен свят,
разположен в пространствата на проникновението между дзен
философията, християнската традиция и съвременното виждане –
светът на Веско Велев.
Едно от доказаните имена в българското пластично изкуство, Велев
е познат и на публиката във Варна от изложбите си в център
„Артеа”. Сега на поканата на Румен Серафимов той отговаря с
четири цикъла нови, непоказвани неща.
Първият цикъл – посочва изкуствоведът, - са работи върху дървени
плоскости, които носят наслоенията на времето, натоварени са с
вградено време. В тях се чете връзката с иконния образ,
разпозната като едно съвременно усещане за традицията. Отгласи
от символиката на християнския канон се смесвет с абстрактни
цветни петна.
Вторият цикъл са абстрактни-експресивни творби с акварелен
характер, а третият – създадени в Париж дълги хоризонтални
рисунки. Особените силуети в тях напомнят усещането за ритъм в
един близък до поантилизма подход – казва Румен Серафимов.
Четири огромни рисунки върху хартия с размери до 1 на 3 м
затварят последния цикъл в експозицията. С една от тях –
„Пътеката”, Веско Велев спечелва конкурса за творчески престой в
Сите дез ар в Париж. В техните импулсивни удари е видим духът на
дзен естетиката.
„Заглавията понякога могат само да ни подведат – уговаря се
авторът, - но всеки човек извървява своята пътека. А през какво
ще мине, това е вече божа работа – каквото му е отредила
съдбата. Ако тези мои неща нвавяват нещо такова, то е доста
далечно, както сте забелязали. Но все пак то е част от
традицията на това място, на което живея в момента. И аз
понякога се уча от иконата. Опитвам се да вкарвам елементи,
по-скоро усещание за иконата, без да навлизам в нейните позиции
и сфери. Това е съвсем друго живописно пространство – кавалетно,
ако може да се нарече картина, разбира се. Така че това е моят
личен свят и ако съм се справил, са станали. А усещането е за
време. Аз просто се опитвам да боравя с времето.”
„Веско Велев е в линията на феноменологичната живопис – определя
Румен Серафимов, - живопис, която показва самата себе си,
структурата си, автентичния си език, пътищата, жестовете и
ритуалите, с които е изградена.”
Веско Велев е роден през 1956 г. в Карлово. Завършва живопис в
Художествената академия в класа на проф. Иван Кирков през 1985
г. Живее и работи в Сопот. Има самостоятелни изложби в София,
Пловдив, Германия, Франция. Негови творби са притежание на СГХГ,
на градските галерии в Пловдив и Добрич, на частни колекционери
у нас, в Гърция, Италия, Полша, Франция, Холандия, Англия и
Швейцария.
Веско Велев в музея „Георги Велчев”
Снимка Нина Локмаджиева
