Зорница Кънчева МЪЖЪТ, КОЙТО РАЗКАЗА
МОНОЛОЗИТЕ ЗА ВАГИНАТА
Трудно ми е да пиша каквото и да било за Галин
Стоев, защото все още не мога да се отърся от фенския възторг,
който ме обзема при всяко интервю или спектакъл. Само ще кажа
като за начало, че това е човекът, който ме накара да вляза в
театъра и вече повече от десетилетие да не мога да си тръгна
оттам - още от първата ми среща с него като актьор в наистина
култовия спектакъл на Иван Пантелеев Чехов ревю, а по-късно и
като режисьор във Войцек. Преди да продължа с неговите размисли
около три от емблематичните му постановки, само ще спомена, че
се надявам Варна да не е за него вече само част от CV-то.
Монолози за вагината - скандалният текст
Знам, че това е текст от жени за жени, единственото, което не
знам, е какво аз правя в него. По време на репетициите си давам
сметка колко по-различно е за актрисите да произнесат този
текст, отколкото за мен да си го чета и да спекулирам
интелектуално върху него. Чувствам се абсолютно неподготвен. Все
едно са ме върнали в девети клас. Монолози за вагината е тест,
проверовъчен изпит, контрабандна сделка, чрез която мога да
оспоря собствените си граници като мъж и човек. Оттук нататък
сексизмът изчезва,обезмисля се. Физиологията се изчерпва със
заглавието, става второстепенна. Страх ме е от
институционализирането на темата, от уморителното
противопоставяне на половете, от безмислената риторика.
Самолетът беглец - успешният текст
Въобще не твърдя, че това е най-сериозната ми режисьорска работа
и ми е малко необичайно, че постигна такъв успех. Но от друга
страна, има необходимост от български текстове, не защото трябва
да се чувстваме горди с някаква национална принадлежност, а
по-скоро текст, който да изразява състоянието на духа на
българина в момента. Именно това състояние ме занимаваше в
постановката на Самолетът беглец. Там текстът е буквален и доста
битов и всички мои усилия бяха насочени да я изчистя от този
битовизъм и да я видя в някакво по-различно измерение. Публиката
има нужда от нещо, което да я накара да се смее на себе си и
този смях по някакъв начин да е пречистващ и да сдобрява
българина с ужаса на ежедневието.
Кислород - невъзможният текст
Кислород е опит да се коментира клубната култура и да се
обживеят граничните и пространства с театъра. В този смисъл
текстът атакува младата и най-безнадеждна в театрално отношение
публика. Едно от най-големите предизвикателства на пиесата е
езикът и - странна смесица от библейски стил и съвременен уличен
жаргон. В професионален план това за мен открива нови и свежи
измерения в отношението зрител - актьор. Кислород е
предизвикателен текст, който дава възможност да ревитализираме
собствените си конвенции на общуване и да подложим на изпитание
критическото си мислене на свободни граждани.
