1.09

броят

архив

контакт

връзки

за нас

 

2009

    БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ

Искра Сотирова
ИВО ДИМЧЕВ СЪЖИВИ ТРАГЕДИЯТА ОТ ДРЕВНОСТТА
Артистът възвръща синтетичното изкуство като пърформанс

Иво Димчев показа новия си пърформанс във Варна. По щастлив удар на съдбата мястото беше точното – Склад N 7 на пристанището на изложбата „Награди за съвременно изкуство на М-тел”. Грохота на тежки камиони, които пренасят материални неща и тресат каменния под, и пърхането на гълъби някъде по гредите се вписаха идеално в SomFav.

Тези като мен, които тъгуват по хармонията на древния свят, са екзалтирани. Да, това е онази трагедия от древността с изпънати до крайност мускули, преувеличени мимики, глас, който те кара да настръхнеш и кръв на финала. Един фрагментарен спектакъл, в който има музика, мантри, погледи, директно взети от японския буто театър, жонглиране с попценностите. Има някакъв чар в това, че Иво Димчев – един без съмнение световен артист, който гастролира между САЩ и Европа, игра точно в дните на изложбата. А не по време на театралния фестивал или на „Варненско лято”, или на балетния конкурс. Това се случи не само заради пространството.



Иво Димчев е човек и артист извън матрицата. Феноменално талантлив, с невероятни тяло и глас, подчинени на театъра. Той владее толкова добре класическите средства на операта и танца, защото е осъзнал, че те са част от неговия артистичен език. Не страда от сценична треска преди пърформанса и се възстановява за няколко минути след това. Свръхенергиен тип, който си върви по пътя и сам си е потърсил възможности „навън”. Напуснал е ВИТИЗ още след първия семестър, естествено. Какъв ти Станиславски.

SomFav означава Something Favourties- някои лични неща. Като майката, любовните връзки, храната, хореографията, формата и съдържанието. Топъл спектакъл, някои казват дори горещ. Защото веднага от първата дума вече е в контакт със зрителите. Публиката е леко вяла. Ехото в склада и някакви замаяни посетители, които идват точно сега да видят изложбата разсейват по-повърхностните зрители. Няма значение. После режисьорът Станчо Станчев ще чака, за да поздрави артиста. За 40 години пред сцената той таково чудо не е виждал. Това признание веднага отвежда мисълта „А защо е така?”. И стига до тъжния отговор: повечето артисти в България са философски и енергийно объркани, а повечето – съсипани от системата на образование и работа.

Иво Димчев е един щастлив артист, който не прави компромиси. Той реставрира древния идеал за синтетичен театър и заличава границите между изкуствата. Тотален творец.

  
ОБРАТНО
  

stalker.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Copyright 2005 - Stalker Project - Studio IDA