Иво Димчев показа новия си пърформанс във Варна. По щастлив удар на съдбата мястото беше точното – Склад N 7 на пристанището на изложбата „Награди за съвременно изкуство на М-тел”. Грохота на тежки камиони, които пренасят материални неща и тресат каменния под, и пърхането на гълъби някъде по гредите се вписаха идеално в SomFav.

Тези като мен, които тъгуват по хармонията на древния свят, са екзалтирани. Да, това е онази трагедия от древността с изпънати до крайност мускули, преувеличени мимики, глас, който те кара да настръхнеш и кръв на финала. Един фрагментарен спектакъл, в който има музика, мантри, погледи, директно взети от японския буто театър, жонглиране с попценностите. Има някакъв чар в това, че Иво Димчев – един без съмнение световен артист, който гастролира между САЩ и Европа, игра точно в дните на изложбата. А не по време на театралния фестивал или на „Варненско лято”, или на балетния конкурс. Това се случи не само заради пространството.

Иво Димчев е човек и артист извън матрицата. Феноменално талантлив, с невероятни тяло и глас, подчинени на театъра. Той владее толкова добре класическите средства на операта и танца, защото е осъзнал, че те са част от неговия артистичен език. Не страда от сценична треска преди пърформанса и се възстановява за няколко минути след това. Свръхенергиен тип, който си върви по пътя и сам си е потърсил възможности „навън”. Напуснал е ВИТИЗ още след първия семестър, естествено. Какъв ти Станиславски.

SomFav означава Something Favourties- някои лични неща. Като майката, любовните връзки, храната, хореографията, формата и съдържанието. Топъл спектакъл, някои казват дори горещ. Защото веднага от първата дума вече е в контакт със зрителите. Публиката е леко вяла. Ехото в склада и някакви замаяни посетители, които идват точно сега да видят изложбата разсейват по-повърхностните зрители. Няма значение. После режисьорът Станчо Станчев ще чака, за да поздрави артиста. За 40 години пред сцената той таково чудо не е виждал. Това признание веднага отвежда мисълта „А защо е така?”. И стига до тъжния отговор: повечето артисти в България са философски и енергийно объркани, а повечето – съсипани от системата на образование и работа.

Иво Димчев е един щастлив артист, който не прави компромиси. Той реставрира древния идеал за синтетичен театър и заличава границите между изкуствата. Тотален творец.