Или какво се случва между Венеция и Истанбул
в едно варненско лято

Как сте приятели ?

Ние сме смутени. Отново сме на кръстопът – обичайният земен и мисловен локус за всеки варненец. Особено през лятото. В началото и в края на нашия визуален топъл сезон стои по един могъщ маркер – от едната страна Венеция, от другата Истанбул със знаковите си биеналета на съвременното изкуство.

Между тях ние пътуваме предимно на място сред рой фестивали и срещи с приятели. Което е причината да почваме да правим този брой на А3 поне 3 пъти – след театралния фестивал, след ходенето до Венецианското биенале, след превръщането на Пристанищния склад №7 в галерия. А сега и след джаз феста.

Всеки път започва по нещо, което надцаква предното с актуалността на случването си, а често и не само с нея. Или идва поредният софийски приятел, без който варненското лято просто не може да се случи. Както дойде Еди Демирджиян. И си отиде. Този път завинаги.

Ние останахме и още търсим грохота на експлодиращи барабани.
А чуваме само звука от пляскане с една ръка. Да послушаме заедно.

Нина Локмаджиева