През май се случи да посетим Барселона за седмица. И там не бяхме ходили. След цялата логистична подгатовка на Мария Зафиркова, уверено навигирахме между несекващите туристически тълпи. Градът на перманентния дизайн беше готов да ни прости за пропуснатите хитове, защото знаеше, че ще се върнем отново. Официалните пътеводители не пропускаха да напомнят за каталунския напън и през ред споменаваха имената на архитекти, художници, артисти дали своя принос за новия Ренесанс. Обръгналия персонал безцеремонно регулираше човекопотока в безчетните барове, пицарии и кафенета. В повечето случаи се опитвахме да проникнем в мелодиката на езика през отчайващото китайско интониране.

Маршрут номер едно. Гауди или умри! Човекът се е забавлявал яко, но тук удобно приписват всичко на любовта му къв Всевишния. Задължителна учебна програма за всеки строителен конструктор, психиатрична клиника за техническия ръководител и тежък инфаркт за инвеститора.

Ако се зазяпаш по атракциите на хълма Монджуик, където има много от всичко, може да пропуснеш най-важното. Павилионът на Мис ван дер Рое. Храмът на ХХ век е построен през 1929, когато Гауди е вече икона. Едно е да познаваш всеки детайл от учебника, друго е живото пространство да те води и да провокира твоите нагласи. Вътре ли си, или вън, топла ли е каменната пейка, студена ли е кожата на креслото... Водното огледало и 45-градусовата хвърлена сянка те довършват. Култ.

Предизвикателството на Мис ван дер Рое отприщва енергиите на следващите поколения. Целта е една - бъди различен. От уличните канализационни решетки до телекомуникационните съоръжения, всичко се превръща в арена, на която се се водят безкрайните гладиаторски битки на звездите - Калатрава, Исозаки, Майър, Гери, Фостър и още и още.

Мъдростта на хората, които през годините управлявт и инвестират в Варселона, не е случайност. Градоустройственият план е на 150 години и продължава да е адекватен. Каталунците са от първите, съзрели ползата от домакинствата на международни събития. От 1888 до наши дни почти всички мащабни архитектурни и инфраструктурни проекти са се превърнали в забележителности и са свързани с изложения, срещи, спортни състезания.

Бях потресен от една среща във фондация Миро - срещата с група 5-годишни хлапета, всички с униформата на съответната детска градина. Преподавателката им задаваше въпроси: кое е абстрактно и кое фигурално, кое е живопис и кое скулптура. Както знаем, при Миро този микс е в много тежка форма. Децата отговаряхя безпогрешно. Това се повтаряше във всички музеи.

MACBA –музеят за съвременнео изкуство на Барселона, проектиран от Ричард Майър в началото на 90-те, ни посрещна с убийствените си пространства и виртуозна интеграция в средиземноморската площадна култура. Просто си припомни сцената през погледа на лежащия Джак Никълсън от Професия репортер на Антониони и ще ти светне.

Имаше и безкрайни нощни разходки, таксита, клубове, риба, риба, калмари, паеля, розе, но всяко удоволствие си има край. В деня на отпътуването на аерогарата вече се се монтираха павилионите за аксесоари на Ферари и Макларън-Мерцедес, за да пресрещнат прииждащите фенове за състезанията на формула 1.