Преди да тръгна за Испания, чувах отвсякъде, че Барселона е най-хубавият град на света, или поне в Европа.

Ами не е. Има поне няколко места по-горе в личната ми класация.

Барселона беше единственото място в Испания, където ни посрещна слънчево време. Вероятно е искала да остави добро първо впечатление и признавам си, успя. Отношенията ни обаче не се развиха толкова любовно през няколкото часа, които прекарах там.

Като обикновен турист, подчинен на клишетата, ще започна първо с Гауди, който в детството си най-вероятно е мечтал да стане сладкар. Саграда фамилия е наистина грандиозен проект, но е твърде еклектична и натруфена за моя вкус. Винаги така съм си представяла сватбената торта на Парис Хилтън. За съжаление няма нищо общо с мрачната елегантност на Нотр Дам или хорър очарованието на Св. Вит в Прага. И преди да ме обвините в невежество, ще кажа, че Casa Batllo и La Pedrera са идеални кръпки в архитектурния пачуърк на града. А магазинът за сувенири в парка Гюел, излязъл сякаш от приказките на Братя Грим, ти се иска да го изгълташ със следобедния чай.

Разходката по централната улица Ла Рамбла може да мине и за приятна, ако оцелееш след атаките на разни Дракули, вещици и други стрийт артисти, които те стряскат на всяка крачка. Едно от задължителните места там е пазарът Boqueria. Цветовете и ароматите на плодовете бяха толкова зашеметяващи, че дори се престраших да изям една плодова салата. Само баба ми, която ме гонеше из целия двор с праскова в ръка, може да разбере каква жертва е това.

Любителите на места, свързани с градски легенди, непременно да се запознаят с Операта. Съдбата на Gran Teatre del Liceu е достойна за роман на Стивън Кинг. За първи път театърът изгаря през 1861 г. Според легендите вътре е намерена бележка със странно стихотворение, в което се казва, че ако бъде възстановена, сградата отново ще бъде опожарена. И наистина през 1994 г. избухва втори пожар. Изглежда местните власти не са суеверни, защото 4 години по-късно операта отново отваря врати.

Малко преди финала оставям едно от свещените за българския турист места. Не познахте, не говоря за стадион Ноу Камп....а за веригата молове Ел Корт Инглес. Цел номер едно на нашенеца е във всеки испански град да намери местоположението на въпросния търговски център и с треперещ глас да го съобщи на останалите посветени. Няма да ви мъча повече – намира се на площад Каталуния.

Бях решила този път, че бахурът е по-важен от културата, но пълзейки из малките улички, влязох в Музея на Пикасо. На входа двама младежи се целуваха и ми беше неудобно да снимам. Първо се набутах в магазинчето за сувенири, където станах горд притежател на тефтер с репродукция на Герника и моливче с подписа на художника. Друго си е да изглеждаш изискано на пресконференциите. Колекцията наброява около 3500 работи, предимно от синия период на Пикасо. Най-важните картини са The First Communion (1896) и Science and Charity (1897). На излизане тийнейджърите продължаваха да се целуват. Останах без снимки този път.

Казват Барселона е град с душа. Съгласна съм. Но отдавна е сключила сделка с Мефистофел, за да си купи вечната любов на туристите. И накрая вкусът, който ти остава, е някак приятен, но фалшив, като на чийзбургера и картофките от Макдоналдс.