Това е една непосилна задача за мен, защото:
Не съм сигурен, че изборът на близките е правилен.
Не съм сигурен, че мога да се справя със собствените си емоции.
Не съм сигурен, че мога да накарам думите да работят
в абсолютно непозната ритмична структура - безмензурната вечност.

Той искаше да достигне до Истината.
Искаше да достигне до нейните дълбочини,
независимо че знаеше - може да те опарят.
Това не беше просто любопитство,
а животоспасителна нужда за системно познание.

От Сезан до Де Кунинг, от Луис Белсън до Денис Чембърс -
това са само контролни точки в неговата мрежа,
която плетеше през целия си съзнателен живот.

Той беше последният ортодоксален артист
на българската късна модерност.
Кристалната логика, с която действаше
и чувството му за отговорност към всеки занаят
го опазиха от прилагането на удобни поведенчески модели -
от сервилното кокетство до силовия напън.

Умееше и обичаше да се забавлява.
Умееше и обичаше да ни забавлява.

Зададе всички свои въпроси.
Получи всички свои отговори.

Дойде ред на всеки от нас
да довърши своята част от работата.

Слово на опелото в храма Свети седмочисленици,
София 28.07.2009

Димитър Трайчев
Дигитален печат
70 х 100 см