Джаз критикът Владимир Гаджев за Века на джаза и мястото на Варненския джаз фестивал в него

Няма да е пресилено твърдението, че прогласената от американския писател Френсис Скот Фицджералд Златна ера на джаза (второ десетилетие на ХХ век) отдавна надхвърли тези времеви граници. И превърна изтеклото столетие във Векът на джаза, пронизвайки и озонирайки буквално всички прояви на обществения живот. Така се нарича и току-що завършилата голяма изложба в музея на кея Бранли в Париж. Тя обхвана влиянието на тази музи-кална разновидност върху всички, но все пак главно върху визуалните изкуства.

Доказвайки нагледно неизчерпаемата му енергия и способността да следва (и често пъти да предсказва!) промените в психологическия климат на времето.
Векът на джаза отеква като далечно ехо и в България. Не особено забележимо. И с поредица от негативни влияния, които - ще повярвате ли? - превърнаха джазовия фестивал на Варненско лято в най-стария у нас. (По-старият в Габрово вдигна белия флаг на връх своята 30-годишнина през 2008 и по всичко личи, че бързо се отдалечава от старите си традиции).

Което вменява нови, още по-големи задължения и отговорности на Варна за съхраняването и развитието на най-креативния форум на джазовото изкуство у нас, пък и в Източна Европа. Тази висока оценка не е нито доморасла, нито самоцелна, защото е потвърдена от множеството музиканти, го-стували на фестивала. При това в непрекъснатия стремеж на ръководителя и селекционер Анатолий Вапиров да дава път на българските джазмени, утвърдени и най-млади, чиито редици оредяват в брутално комериализи-раната българска културна среда. Уви!

Варна е градът, който още в средата на 80-те години потърси взаимопроникването на джаза и визуалните изкуства, поощрявайки навярно първия у нас пърформанс в Английския двор на Археологическия музей. Джазовият фестивал продължи тази тенденция, превръщайки я трайна програмна линия.

Съпътстващите през минали-те години изложби на Димитър Трайчев и Христо Алекси-ев, вдъхновени от джаза, са последвани сега и от колекцията на Вихрони Попнеделев върху същата тема. С което фестивалът на Варна единствен в България отбелязва Векът на джаза чрез звук и образ и в някаква степен се приобщава към множеството големи международни прояви по този повод. Колкото и каквито административни и финансови трудности да изпитва.

Снимки: Росен Донев