Днешната разходка беше дълга и пълна с приятни изненади. Хотелът ми е в Бейолу – това е от другата страна на Златния рог, не където са Света София и Синята джамия. Тръгнах надолу по една уличка, пълна с магазини за музикални инструменти и дискове. Отбих се в малко магазинче и слушах различна музика. Магазинчето и собственикът му бяха много симпатични, поради което проседях там цели 40 минути и си купих няколко диска. Междувременно една пухкава котка влезе мързеливо и се запъти направо към витрината, цялата отрупана с дискове. Там котката се поразходи гордо, след което реши да се изтегне в цялата си прелест и се виждаше как се наслаждава на игривите слънчеви лъчи. В този момент зазвуча музиката и тя започна да мърда едното си ухо в ритъма, после бавно изпадна в дрямка.

Взех трамвая, който свързва двата полуострова, и попаднах в навалицата от човешки тела – млади, стари, мюсюлмани, християни, турци и всякакви други народности. Всички се движат хаотично и изчезват в многобройните магазини, които ги поглъщат начаса. Във въздуха се носи букет от миризми – плодове, зеленчуци, човешка пот. Стигнах до „Света София” и седнах зад полуосветените й тежки стени, говорещи с полутонове, разказващи истории полушепнешком. Изумителни куполи, много дискретни, никаква натруфеност и много, много притихнали...

Излязох, потопих се отново в безброя на миризми, звуци и тела и се озовах в Капалъ чарши. Още по-дълбоко гмуркане в безкрайното многообразие на всичко, което е Истанбул. По някакъв начин може да се сравни с Ню Йорк, но е по-истинско, по-живо, по-свежо, изобилно и неподправено. Купих си няколко лампи, имам слабост към лампите. След това влязох в нещо като джамия - мъничка, с вътрешна градина, където имаше чай и хиляди наргилета. За покрив й служеха асмите, които поглъщаха ярката светлина и я превръщаха в приятна зелена сянка. Множество лица в сънен транс, плаващи около мен като лодки, изгубили пристана си.

Взех трамвая обратно до хотела и спрях да хапна на една тераса с изглед към Босфора. Вече беше тъмно, но светлините, играещи по черната вода, бяха живи, мигаха и се усмихваха в далечината. Една хубава чаша вино и целият град се разтапя. Поговорих си с някакви хора, седнали до мен – любезни и приятни туристически безсмислици.