Сашо Анастасов
Мостове - фотография
 

Време е да приключваме.
Много неща останаха извън този пътепис. Тръгнах с амбицията да видя колкото се може повече, да търся история и знаци от минали времена, но градът предлага толкова много, че в един момент погледът се изморява, сетивата не могат да поемат повече и една сутрин осъзнах, че и аз започвам да подминавам с безразличие останките от миналото, защото вече ги приемах за толкова естествени по местата им. Видях от града само това, което той благосклонно ми предостави в мъдрото си безразличие към моето любопитство. Придържах се умишлено към отъпканите туристически маршрути, защото мисля, че гостът трябва да започне опознаването на едно място от най-представителната му част – тази, която то желае да покаже на света.

Но понеже впечатлителността е неподвластна на пътеводителите и официалната информация, човек вижда и запомня какво ли не, както сигурно стана ясно от безразборно струпаните фрагменти. В тях няма логика на подредбата – написах ги така, както ми се изпречваха пред погледа и както ги запомних. В тях няма данни за височината на купола на Света София, нито за броя на минаретата на Синята джамия. Но това са неща, които могат да се намерят и прочетат, така че не го смятам за пропуск – както предупредих в началото, в тези записки няма същинска информация.

Както вече казах, предприех това пътуване едва ли не като мисия – да видя нещата, които съм пропуснала.

И сега не видях всичко, което бях набелязала в амбициозните си планове, но намерих града много променен от първото ми идване. Сега той е много по-подреден, по-спретнат, по-туристически и по- оптимистичен. Кипи от енергия и никой в него не жали труда си и вниманието си към посетителя.

И тук искам да кажа за хората в Истанбул – гостоприемни и отзивчиви. Не е за вярване, но в трамвая ми отстъпваха място. Ако попиташ нещо, винаги ще те упътят. А ако не знаят, ще те отведат до някой, който знае. Възможно е усещането за своеобразен комфорт да идва от общата ни жестонимия, от сходството на кухнята, от старите дървени къщи, които много приличат на нашите стари дървени къщи, и от много още неща, които са се наслагвали и сливали през вековете. Но остава фактът, че Истанбул създава усещането за вечност и те кара да искаш да се върнеш в него.