Много се изкушавах тук да включа малко от текстовете, които този голям хуморист (и също толкова голям хуманист) е посветил на Истанбул, но се въздържах. Донякъде, защото не бях сигурна дали с поместването им няма да наруша нечии авторски или разпространителски права, а и защото текстът, така както е бил написан преди 140 години, не би издържал изискванията на политическата коректност без съответните предварителни уговорки за непредставителността на извадката, липсата на контекст и т.н.

Но припомням тук това забележително произведение, защото е по нашата тема за гледките на Истанбул и защото, колкото и невероятно да звучи, туристическите маршрути никак не са се променили от онези, вече далечни, времена.

Ласкаем се от мисълта, че сме вървели по улици, отъпкани преди нас от много по-знаменити крака.