Носталгия – ж., само ед.
1. Болезнена тъга по родината и близките.
2. Тъга по миналото, по преживяното.
3. Носталгията е следствие от спомен за просталгия в миналото.

Просталгия – ж., само ед.
1. Неща, за които се сещаш с носталгия, когато пораснеш.
2. Събития в пубертета от жизнеутвърждаващ характер.

Клуб „Куци и Сакати“
С тези няколко разказа искам да почета и благодаря на всички за това, което преживяхме заедно в смутните гимназиални години, а и след тях. Не започнахме да пием алкохол на 13, а по-късно. Не пропушихме на 13, а по-късно. Не започнахме да ходим редовно на дискотека на 13, а по-късно. Не започнахме да се целувахме с кифли или кифладжии в междучасията на 13, а по-късно. За „отворените“ не бяхме cool, а тези разделения са много силни в пубертета. След много години разбрах, че активните членове на обществото са именно от тази не-cool прослойка, защото времето, което не загубихме в безпаметно пиянство тогава, отделихме за друго (често за глупости, но все пак сме напред с материала). Всички герои на тези истории са напълно реални хора. Не съм написал истинските им имена, но в кратките описания и псевдонимите има предостатъчно подсказки, за да могат да се припознаят. Най-подсказващи остават историите, които са спомени за цял живот! Hugbieeeees!¹

Главни герои:
Малкия Индиана Джоунс (Оптималния) – Неформалният лидер на клуба. Шумен, изобретателен, смешен. В центъра на всяко запомнящо се събитие и негов инициатор. Изкусен преписвач на контролни и класни. От малък владее мистериите на каласпата², която е един твърде непознат спорт извън шуменска област. При правилна комуникация каласпата би имала олимпийско бъдеще. Характер: шумен и приятен.
Малкия Имхотеп (Кръстника) – Неформалният секретар и дружинен на клуба. Силно изявен в класните и най-вече в извънкласните занятия. Другите приемат с насмешка повечето му интереси, но това не го обезкуражава да се занимава с музика, рисуване и четене. Събрат по душа на малкия Индиана Джоунс. Ако единият ще скача от моста, за да провери как е, най-вероятно другият го държи за ръка, докато летят надолу. Характер: шумен и приятен.

Малкия Дарт Вейдър – По-скоро Дарк Вейдър. Тих познавач на класическата и апокрифна чалга, като Попа и Доктор Трайков. Също така безмилостен екзекутор на Doom 2. Характер: свестен.

Малката Рапунцел – Златокоса и лъчезарна. Смълчана зад бинокъла, квадратните уравнения нямат шанс, ако тя ги подхване. Всички от клуба са тайно и не дотам тайно влюбени в нея. Тя не го знае. Характер: тих и приятен, с експлозии на неконтролируем смях.

Малкия Пинокио – най-силната му черта е, че се опитва да се интегрира към клуба. Прибягва до много методи, които му вредят, но заветната цел е най-важна. 50% от нещата, които разказва, не са верни. За него думата климакс е яко име на супер герой, никой не може да го убеди в противното. Характер: неизвестен.

Малкия Супер Марио (no mustache edition) – Гръмогласен и неразбран. Поради факта, че е ко-основател на електронната версия на клуба, се смята за важна фигура в обществения живот на хората около себе си. Има хиперболизирано усещане за интегрираност и coolness. Характер: шумен и свестен.

Малък stormtrooper – Случен и безинтересен сам по себе си персонаж, който се появява на неочаквани места в неочаквани моменти. Често извършва нещо абсурдно и изчезва. Много трудно се разпознават отделните stormtrooper-и, но понякога е възможно. Понякога се срещат под името Щурмовак.

Random ден 2000
07.10ч. Имхотеп влиза в класната стая. Не е разумно човек да е буден толкова рано. Сяда на мястото си до Оптималния, на третия чин откъм вратата, и чака неизбежно да започне най-опасното и едновременно досадно преживяване – блок от два часа по френска литература. Дарт Вейдър и Пинокио седят точно зад тях. Първият заговори с детски дрезгав глас:
- Вчера гледах новия клип на доктор Трайков. Много се смях.
- Кой е доктор Трайков, ако не е тайна?
- Нова звезда. Дават го по фолклорния канал. Разцепих се от смях. Текстът на припева е „...Стара чанта, стара чанта – лачена. Стара печка, стара печка, ама грей...“
Четиримата избухват в смях.
- Това не е всичко – продължи Дарт Вейдър. – Самият той е мазен гном с костюм и обичка. От едната му страна пиано с бюст на Бетовен отгоре, а от другата – бутилка уиски³.
- Аз пък вчера си ъпгрейднах сметалото – реши да впечатли всички Пинокио. – Вече е с позлатени топчета!
- Нали миналата седмица каза, че си го направил – вметна не-впечатлено Индиана Джоунс, докато носът на събеседника му се удължи със сантиметър.
- А... ама аз защото имам две сметала! Сега и двете са с позлатени топчета.
- Да бе да! – усмихна се Оптималния, виждайки как още един сантиметър потегли напред.
- Ама наистина! Защо не ми вярваш? Ако дойдете у нас ще ги видите.
- Спри да се хвалиш – каза Имхотеп, – ще ни извадиш очите.

Около тях всички се суетят и цари една специфична сънена глъчка. Вратата се отваря и в стаята става по-студено, защото там стои Цопка – демон от 2-ри кръг на Ада, много запозната с литературния жанр. Надарени с гигантска изобретателност, Индиана и Имхотеп са открили начин да преживяват тези рядко мъчителни моменти в четене на извънкласна литература.

Четенето се осъществява по следния начин: сяда се на стол зад чина. В скута се отваря книга, която да не се вижда от катедрата. Поставя се произволна ръка по посока на ръба на чина и се скланя глава отгоре. По този начин се постигат три есенциални резултата:

- абсолютна незабележимост във всички аспекти. Незабелязаният не може да бъде изпитан;
- приятно прекарване на времето с интересна книга, докато всички около теб се гърчат;
- има теоретическа възможност да се доспива, ако се постигне абстрахиране от околния шум, а оттам – и нирвана. Този метод има един-единствен минус. Когато главата ти е отпусната на ръката, контактната зона на челото може издайнически да придобие текстурата и гънките на дрехата, с която си облечен.

Времето лети. Изпитването игриво маха за довиждане от вратата. Оптималния се хили тихо, докато Саймън обяснява къде е новата му шапка⁴. Кръстника диша на пресекулки, докато прероденият дракон Ранд Ал Тор се сражава на живот и смърт с Отстъпниците⁵. Но ранното ставане си казва думата. Клепачите натежават и двамата другари се унасят в сън. Настава покой и понятието за време изчезва.

Реалността се опитва да пробие през лекия сън. Весела атмосфера на смях и радост. Имхотеп отваря очи. Вижда си обувките. Около него всички се смеят. Решава да огледа внимателно, за да разбере какво става. Надига леко глава и вижда, че всички гледат към техния чин. Сръгва с лакът Малкия Индиана в ребрата, за да го събуди.
- ... Мхмхм! Не чух звънеца... (Мляс!)
- Имаме проблем! – прошепна Кръстника. Оптималния се ухилва с притворени очи:
-... Има Цопка – има проблем. Няма Цопка – няма проблем.
- Ами да де! ИМА ПРОБЛЕМ! По твоята теория какво значи това?
- ... Оф! Има Цопка... нали?

Надигат глави. Чинът им е самотен остров на сконфузеност и напрегнато очакване сред море от радост, че друг ще го отнесе. Еманацията на злост от катедрата се усилва неимоверно. Тежък поглед, усмивка, която не стига до очите и плътен глас иззад стиснати зъби:
- Радвам се, че отново сте сред нас, момчета. Нека с вас направим подробен анализ на стихосбирката на Бодлер „Цветята на злото“.
Оптималния сбръчка прорязаното си от три блузонно-диагонални линии чело, защото не беше чувал за такова произведение. Имхотеп от своя страна сбръчка вълнено-карираното си чело, виждайки как Бодлер подухва хартиената лодка на стипендията му към канала. Зад гърба на Цопка един stormtrooper махна с ръка през прозореца. Двамата погледнаха изумено към него и в същия момент снежнобелият шлем се скри.

В този тъжен момент звънецът избра да сложи край на мъчението. Гласът на Супер Марио ехти в коридора, докато обяснява нещата от живота на някой друг random stormtrooper. Малката Рапунцел надниква в стаята и казва:

- Приключихте ли? Ще ядем ли кекс-изненада в стола?
Двамата герои се усмихнаха, спогледаха се в стил „хай файв“ и скочиха. Безконечен е легионът на спасените от звънеца. Аве! Кексът изненада само стомасите им, и то за 37-ми пореден път през този срок.

*
Допълнителни персонажи:
Малкия Кумчо Вълчо (Кумеца) – Мълчалив и зеленоок. С гордо вдигната глава върви напред. Когато каже нещо, си струва да замълчиш и да го послушаш. Характер: тих и приятен, с шумни избухвания в разгара на действията.
Хор – орки от Невша с плътни баритони. И мъжете, и жените.

8 Юли 2001
Ергенско излизане на клубно ниво. Индиана, Имхотеп и Кумчо Вълчо. Насочват се като истински мъже да пият бира в кръчма на брега на морето. Респективните им дами са заминали на семинар по вещерство през девет планини в десета.
Разказват си истории и вдигат наздравици. Бирата се лее като из ведро и Кръстника тръгва към тоалетната, за да освободи място за следващите, които поръчват. Връща се след няколко минути леко възмутен.
- Какво става? – попита Оптималния – Да не би да не стигна навреме? – и се засмя.
-Не, но когато влизах попитах дали тоалетната се плаща и малкия гном, който стоеше на една масичка отпред каза „ Няма проблеми, бате. Безплатно е!“. Когато излизах ми поиска 30 стотинки.
- 30 стотинки? Тия да не са луди? По-добре да пикая на плажа!
- Оптимален, не е ли малко прекалено? – вметна Кумеца – Всички ще те гледат...
- Ама защо ме излъга? – продължи Кръстника – Можеше от самото начало да каже, че струва 30 стотинки и щях да му ги дам. Жалко, че не носих никакви пари в себе си... – и се усмихна.
Всички се разсмяха и Оптималния каза:
- Правилно! Гномите на сапун!
- И на шампоан! – добави Кумеца
- Хайде наздраве! – довърши Кръстника.

Едно голямо „Йеп, йеп, йеп, йепааааааа!“ проряза въздуха и три халби се срещнаха с мощен трясък. Тихо подхванаха песен за героичното минало на народа. Не достатъчно тихо обаче, защото група орки от Невша, седящи на съседната маса, започват да недоволстват. Опитват се да впечатлят момите като отправят предизвикателства, характерни за техния клан. Тримата герои приемат всичко на шега и продължават да се веселят.
- М'мчета, мое ли по-тихо! – каза заканително едрият главатар на орките.
- Някакъв проблем ли имаш? – попита Оптималния с престорено сериозно изражение. С ръст от 170 см и явен състезател в категория „перо“, въпросът му звучи най-малкото абсурдно.
- Искаш ли да ти обясня какъв е проблема на Снърг! – продължи орка, докато се изправяше и ланецът му проскърца евтино.
В този момент Кумеца хавана коляното на Оптималния под масата и изсъска:
- Оптимален, хайде да не си създаваме излишни проблеми!
- Какви проблеми? Само си говорим със Снърг. Нали, Снърги? Или може би Снъргилион?

Кръстника се размива силно, но усещайки, че ситуацията не е на път да се изясни мирно, се обръща настрана и започва да си тананика някаква тъжна песен за моряци и крокодили. Когато минава припева, който изисква провикване и припляскване с двете ръце, се усеща, че вероятно не е подбрал най-уместната песен за ситуацията. Орките започват да се изправят и да вадят ръждиви брадви.
- Май не чувате кат' ви говоря! – изрева Снърг.
- Хайде да плащаме и да си ходим – каза решително Кумеца и повика с жест гостилничарката.

След по-малко от 45 секунди и голям бакшиш по неволя, тримата са на улицата.
- Какво ще правим сега?
-Ох, хайде да си ходим! – предложи разочаровано Оптималния – Само да ми бяха паднали тия орки... Щяхме да им покажем!
- Тоест, с Кумеца щяхме да им показваме, докато ти нареждаш отстрани. Нали?
- Няма значение. Кой накъде е?
- Оптимален, аз ще вървя с теб, че сме в една посока – каза Кумеца.
- Ами и аз ще вървя с вас тогава.

Мъгливата преценка на всички участници в разговора предреши последвалите събития. В трезво състояние едва ли би се стигнало до такова развитие. Съвсем доброжелателно Имхотеп предложи:
- Знам един пряк път...
- Хайде води тогава!
- Ама ще трябва да минем през Морския лес, а е нощ...
- Е какво може да ни се случи? Нали сме трима? – попита Оптималния.
- Хм. Това не ни помогна много срещу орките преди малко – опонира Кумеца – А в една гора нощем може да има повече от четирима.
- Нали бягаме бързо. Няма проблеми! Хайде да тръгваме.

И така тримата герои потеглиха по улицата и се гмурнаха в гората. Кръстника уверено вървеше отпред през мрака. Отмяташе клони и храсти, за да си освободи път. Уви, някои пропускаше заради непрогледната тъмнина и те го удряха я по лицето, я по ръцете. Другите го следваха. След известно време, прекарано в изследване на шубраците и две кръстосвания на струи, Оптималния попита:
- Скоро ли ще стигнем?
- О, да! Още съвсем малко остана.
- Кръстник, откъде знаеш този пряк път?
-А, точно този не го знам. Но знам един, по който ходя на уроци по математика. Понеже винаги закъснявам и затова запо...
- И никога не си минавал от тук?
-Не! Ама колко може да е сложно? Морския лес не е толкова голям.
- Ти да не си луд? – развика се Индиана Джоунс.
- Момчета, по-добре да продължаваме – прекъсна ги Кумчо Вълчо. – Този разговор няма да ни доведе до нищо хубаво. А и вдигаме много шум. Предпочитам да не привличаме излишно внимание.

По времето, когато се случи тази история, просеките на Морския лес все още не са осветени от лампите на призматичните магьосници. През гъстите корони на вековните дървета има само три неща, които никога не могат да проникнат:

- лунната светлина. Често подценявана от хората, тя помага на странстващите да си открият спалните чували след като са се отдалечили, за да пикаят през нощта.

- звездна светлина. Също е често подценявана, но когато няма лунна светлина и звездната може да укаже пътя към манерката с вода, ако странстващите са се изморили, докато си търсят спалните чували.
- логика. Много надценяван начин на разсъждение. Помага в някои случаи, но лесно се влияе от алкохол, недоспиване, силна превъзбуда (следствие от първите две) и радост от това, че си се отървал от бой.

Адреналинът се покачва неимоверно, а доброто настроението намалява. Единствено Имхотеп не е повлиян от развоя на събитията. Той бодро води своята изследователска група през дебрите на абсолютния мрак. От дясната им страна се чува глъчката на улицата, която напуснаха сякаш преди часове. Имхотеп решава да разчупи обстановката с горски виц:
- Знаете ли какво е открила група английски учени в амазонската гора?
- Не – каза малко унило Оптималния.
- Открили са група френски учени! Ха ха ха ха ха ха ха!!!
Никаква реакция. Песен на щурчета в тишината. Ако бяха в Дивия запад сигурно и трънливи клони щяха да се претърколят през пътя им.
- Е хайде де! Вица е готин!
- Едно ще ти призная – каза Кумеца, – подбра го тематичен. Ама дай да излезем от тази гора най-после!
Следва нов атмосферен срив. На Кръстника му е малко гузно заради цялата ситуация. Решава, че една невинна игра на „Виж кой броди в храсталака“ може да повдигне духа на всички. Провикна се с истеричен шепот:
- А!.. Какво е това там? – всички подскачат стреснато – А нищо, нищо...май ми се е приви...
Една корава длан го плесна зад врата. Преди да успее да се обърне, още една длан се намести на освободеното от първата място.
- Ей! Това беше грубо!
- Груби са ти шегите! – започна да вика Оптималния.
В същия момент храстът до тях започва да шумоли и след секунда в краката им пада плажна топка. Един малък щурмовак изскача след нея и я грабва в секундата след като е паднала в краката на тримата гипсирани герои.
- Добър вечер! – казва новодошлият – Аз... такова... да си взема топката... – и се шмугва обратно.
Тримата се спогледаха доколкото беше възможно в тоталния мрак. Секунда тишина. И още една, за по-сигурно.
- Хайде да се махаме от този лес. Направо ме побиха тръпки! – каза Имхотеп Кръстника.
- Няма как да не се съглася! – добавя Кумчо Вълчо.
- Ако оцелеем ще черпиш, Кръстник! – довърши Оптималния Индиана Джоунс.

За всеобща изненада, след 42 крачки стигнаха до озарения от огньове Пантеон, издигнат в памет на загиналите в борбата с червения дракон, който тормозеше земите им допреди десетина години. Монументален паметник, изобразяващ двама воини с наметала, приклекнали с гръб един към друг, очакващи фаталния удар. След скитането в тъмнината на тримата им се струва, че това е най-яркото нещо, което са виждали.
- Колко ли време сме вървели в кръг? Трябваше да стигнем много бързо – завайка се Имхотеп.
-Важното е, че стигнахме живи и здрави! – заяви Кумеца.
- Или че въобще стигнахме – вметна Оптималния.
- Ама какво приключение се получи, а?
- Вярно е!
Всички се засмяха. Изреваха едно звучно „Йеп, йеп, йеп, йепааааааа!“ и се разотидоха бързо преди и оттук да са ги изгонили.

Много са историите на клуб „Куци и Сакати“. Има я историята за деня на завършването им, когато малката Шрьодер пусна зъл слух и Имхотеп се оказа в ситуация. Има я и историята за изпращането на Имхотеп на запад, валящите саксии и Москвича. Също така и историята, в която Оптималния си суши с ютия чорапите, които намокря в 5 сутринта, докато вари китайски спагети за Имхотеп и Гретел. Някой ден ще ги разкажа всички, но първо трябва да намеря орка, който ме запуши на паркинга пред офиса.
 

1. Цитат от Freakazoid. Анимационен филм за откачен супер герой, който е изпълнен с прекъсвания за архивни кадри от стари американски реклами и филми. В конкретния случай става дума за една серия, в която действието се развива като по учебник (добрия Freakazoid се бори срещу лошите) и в моментите, в които действието става съвсем тривиално, пускат игрален кадър, в който театрална зала пълна с хора се вдига на крака и вика : Hugbieeeees! Много е абсурдно, но тогава беше изумително смешно. Пък и просталгията рядко е логична.

2. Каласпа – игра, която се практикува във Велики Преслав и околностите му. Правилата са прости. Подреждат се като кегли за боулинг осем кибритени кутийки със снимки на футболисти (кибрити с други картинки не са позволени от регионалната федерация). След това играчът се отдалечава на колкото прецени крачки (но никога по-малко от 5) и цели кибритите с гумен калник от Москвич. Целта на всеки играч е да събори кутийките. Дали ударът е бил по регламента преценява съдия, който трябва да е поне приятел или роднина на двамата играчи. Системата за точкуване остава загадка и до ден днешен. Тази игра набира неимоверна популярност в периода 1987 – 1994. След този период 99% от закупените коли в града и региона са с твърди калници и поради липса на консумативи играчите се насочват към по-тривиалните спортове като футбол и баскетбол.

3. Автор: Доктор Трайков/ Песен: „Стара чанта”. Великолепен пример за класическата чалга от нейната зора. Присъстват много елементи, които в последствие стават задължителни елементи на мутро-барока. За голямо съжаление, я търсих преди няколко дена, но я няма във Vbox7 и YouTube. Ужасно е как тези класически произведения ще останат само в спомените ни. За щастие, вече голямата Рапунцел, която седи на съседното до мен бюро, днес успя да издири клипа. Истинското име на песента е „Ода за жената с опит“. Hugbieeeees!

4. Референция към станалата впоследствие любима книга на Оптималния – „Най-страхотното шоу в космоса“ на Робърт Ранкин. Всички казват на един от главните герои – Саймън: „А нова шапка?“; а той никога не носи шапка.

5. Референция към фентъзи епоса „Колелото на времето“ на Робърт Джордан. Велика поредица, която и до ден днешен не е завършена заради трагичната кончина на автора. Прекалено е комплексна, за да я резюмирам в едно изречение. Just Google it!