В предговора към петото издание на „Под игото” Иван Вазов пише:
„Много скръб, много мъка изпитах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България.”

Едва ли има по-точно описание на състоянието на носталгия.
Едва ли има човек, подминат от чувството на носталгия.
Носталгията носи предвидимостта на миналото, където човек става господар на събитията и може да ги прекроява красиво по свой вкус.
Носталгията може да е отегчителна, защото блажените минали истории на едни, са скучни на други.
Носталгията може да е коварна, защото замъгленият й фокус може да изопачи до неузнаваемост изображението.
Носталгията е преосмисляне на миналото и взискателност към настоящето.
Носталгията може да бъде и безжалостното оръжие на търговците, които ни манипулират чрез спомените ни.
Носталгията е кратко оттегляне за почивка от днешния ден, от която всички понякога имаме нужда.
Затова този брой е посветен на носталгията.

Носталгията е невъзможна без настоящето. Затова ще съобщим, че отскоро на мястото на бившата изложбена зала на бившата улица Ленин беше открита новата галерия „Графит”.