Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за „Славейче”, „Пламъче”, „Мурзилка”, „Веселые картинки”, „Космос”, „БТА Паралели”, „Септемврийче”…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монета от една стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в два екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета тип „голям пепит”.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато „пуснат” нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до „Домашни потреби” за тиган, до „Плод-зелечук” за чушки и домати, до „Млад техник” за детски играчки, до Битовия комбинат за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка, докато направи пяна.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на „Ловим бримки”.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.



Да гледаш на чернобял телевизор „Студио Х” всяка събота от 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от втория етаж коя колко има още да пече.
Да разлистваш „Некерман” и да му се взираш с влажни очи.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш официални дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и, за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за „ходеща кукла” от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони „Лакта”.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.



Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри на български, руски и френски.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Майка ти да донесе огромен чувал с дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12 вечерта, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобед до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен” до вратата на класната стая и да викаш „Клас, стани! Клас, мирно!”
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, а ако не ги намериш – да ги изчакаш у тях.