|
„Обичам да чета приказки” е реплика, често
чувана от устата на възрастни. Понякога се питам какво точно
означава това. Отговорите за мен са три възможни:
1. Поза – желание за оригинално изказване без практическо
покритие.
2. Тъга по невъзвратимото време на детството. Самата приказка е
без значение.
3. Копнеж по измислен свят на принцове и принцеси, където всичко
е красиво, охолно и безметежно и отсъства необходимостта да се
ходи на работа.
Ако поискаме от любителя на приказки да ни разкаже своята
любима, той най-вероятно ще започне с „Имало едно време един
цар, той имал чудно хубава дъщеря..." и ще спре дотук. След
това, също толкова вероятно, ще направи някакъв неопределен жест
с ръка, сякаш иска да ни нарисува кулите на приказния замък,
който е изникнал във въображението му.
Приказките за благородни принцове и красиви принцеси обаче,
допринасят за относително малък дял от приказните сюжети.
Повечето приказки са съсредоточени върху непосредственото
фолклорно битие, където нравите и действията не търпят особено
внимателно вглеждане, ако решим да търсим феерия и милост. Дали
някой се е замислял, колко често приказната дума „победил”
всъщност означава „убил”?
Иска ми се да разкажа за една приказка, която за пръв път
прочетох в читанката си в трети клас, и която ме накара да
погледна на приказния свят по нов начин. Тази приказка е широко
известна, макар и под различни имена: „Работлива невяста”,
„Галена Богданка”, „Примък-отмък”, „Който не работи, не трябва
да яде”. Няма да я преразказвам, за да спестя на читателя
досадата от повторението. Ще споделя само това, което тогава
силно ме впечатли в нея, и което и до ден-днешен ме кара да
твърдя, че това е най-несправедливата приказка изобщо.
Става въпрос за момента, когато невястата (след като се
нагладувала няколко дни), една сутрин станала преди всички,
измела двора, издоила кравата, замесила хляб и свършила какво ли
не още и накрая, когато цялото семейство седнало да се храни,
свекърът разчупил питата, подал едно парче на невястата и казал:
- Днес, булка, ти работи най-много от всички. Ето ти и на тебе
от питата!
По моята логика на справедливостта, това изречение трябваше да
звучи:
- Днес, булка, ти работи най-много от всички. Ето ти на тебе
най-голямото парче от питата!
Съответно, и до днес продължавам да смятам, че с невястата са се
отнесли несправедливо и усилието й е останало недооценено. Мисля
си още, че това отношение битува непроменено и до днес в лични и
служебни ситуации и мога само да предполагам колко лични беди и
фирмени провали (и чуденето „защо така се случи?”) са произтекли
именно от непризнаването на нечий принос.
Впрочем, за целите на изчерпателността искам да добавя, че тази
знаменателна за мен реплика в различните издания на приказката
се среща в различни варианти, включително и: „Затова ти давам
най-голямото парче от питата!”. Дали това е продиктувано от
чувството за справедливост на някогашния разказвач или е плод на
редакторска намеса – не мога да знам. За мен обаче, завинаги
актуална ще остане версията от читанката ми за трети клас (с
всички последствия от това.
Твърде е възможно невястата да се е почувствала поласкана от
тази похвала (каквото очевидно е и намерението на приказката) и
от този момент нататък да е заработила с още по-голяма
мотивация. Също толкова е възможно обаче, тя да е затаила обида,
останала неизказана в онези времена на патриархално почтително
мълчание, но след години да е намерила начин да си го върне.
Но ето и приказен пример за доста по-радикално действие в
отговор на несправедливо отношение:
Приказката за Вълшебния свирач е широко известна, затова ще я
преразкажа съвсем накратко:
Един град бил нападнат от плъхове и хората не знаели как да се
избавят от тях. Не щеш ли, един ден оттам минал човек, който
казал, че ще се справи с проблема. Градът обещал на човека, че
ако успее да го избави от плъховете, той ще бъде възнаграден
богато и пребогато. Тогава човекът извадил от торбата си флейта
и засвирил. Омаяни от музиката, плъховете наизлезли от дупките
си и последвали свирача до близката река, където се удавили.
Градът бил спасен от напастта. Но гражданите заплатили на
свирача само малка част от обещаното. Свирачът си тръгнал, но
след време се върнал в градчето. Извадил отново флейтата си и
засвирил. Всички деца тръгнали след него и повече никой не ги
видял.
Понеже стилистиката на днешния ден не търпи преизказно
наклонение, ето как би звучала тази приказка, облечена в
съвременна фразеология:
ДОГОВОР ЗА УСЛУГА
Днес, 1284 г., този договор за услуга се сключи в град Хамелн
между:
1. Жителите на Хамелн, наричани по-долу и за краткост
Възложител, от една страна, и
2. Вълшебния свирач, наричан по-долу и за краткост Изпълнител,
от друга.
Преамбюл
1. Където Община Хамелн желае да премахне напастта от плъхове.
2. Където Вълшебния свирач твърди, че притежава уменията и
средствата да се справи с напастта и да премахне плъховете.
Така, на основание на взаимните си уверения и гаранции, страните
сключиха този договор за услуга при следните условия:
§1. Предмет на договора
1. Възложителят възлага, а Изпълнителят приема на премахне
плъховете със собствени средства и срещу възнаграждение.
§2. Права и задължения на Възложителя
1. Възложителят има право да получи качествено и в срок
изпълнение на услугата.
2. Възложителят се задължава да заплати на Изпълнителя
възнаграждение в размер на 200 (двеста) кюлчета злато срещу
изпълнението на услугата.
§3. Права и задължения на Изпълнителя
1. Изпълнителят се задължава да достави със свои средства,
качествено и в срок, изпълнението на услугата.
2. Изпълнителят има право да получи договореното възнаграждение
за услугата след качественото й изпълнение.
§4. Заплащане
1. В брой, незабавно след изпълнението на услугата.
§5. Санкции за неизпълнение
1. Санкции за неизпълнение не се договарят, като страните
разчитат на взаимното спазване на договорните си задължения.
§6. Формат на договора и документация
1. Договорът се сключи под формата на устно споразумение.
Как се развива изпълнението на договора се знае от приказката.
Възложителят явно е решил да се възползва от видимите
несъвършенства на споразумението, също толкова явно поблазнен от
краткосрочните преки ползи от неизпълнението. Без да вземе
предвид дългосрочните преки и косвени загуби.
Тази приказка е брилянтен казус на делова (не)почтеност и ми се
струва, че трябва да влезе в практическия наръчник на всяко
бизнес обучение.
По някаква неизвестна логика обаче, от приказката е останала
само положителната репутация на прозвището „вълшебен свирач”
като признание за личен чар и изкусно умение за убеждаване.
Въпросът за съдбата на децата явно не вълнува никого.
А какво става с принцовете и принцесите? Те са „живи, здрави,
благоденстващи и щастливи” – вече като герои на тънките
романчета, които преди години наводняваха всички вестникарски
будки под прозвището „арлекинки” – приказките на днешното време
по бленувания сюжет „млада и красива среща красив и богат,
влюбват се и след ред перипетии се женят и заживяват щастливо”.
На по-битово ниво този сюжет е известен като „брак по сметка”,
което не го прави по-малко желан, въпреки пейоративността на
определението.
Така че приказките са живи, и ако съумеем да смъкнем
костюмността на миналите времена ще видим, че продължават да са
актуални въпреки отдалечеността на датата, когато са създадени.
А ние ще продължаваме да мислим за тях предимно като за вълшебен
свят, пълен с красота и добри чудеса, и понякога дори ще се
изкушаваме да посегнем към някоя. Приятно четене.
Кратка анкета:
1. Коя е любимата ви приказка?
2. Можете ли да я разкажете цялата в подробности?
3. Кой приказен герой искате да бъдете:
- Юнакът, що бозал девет години
- Малечко-Палечко
- Котаракът в чизми
- Малкият Мук
- Грозното патенце
- Хитър Петър
- Цар Траян
- Един от Бременските градски музиканти?
4. Ако сте на мястото на Хензел – ще бутнете ли злата магьосница
в пещта?
5. Ако сте беден юнак – ще вършите ли подвизи за ръката на
царската дъщеря? Кое ще е водещото – любовта или статута на
царски зет? Ами ако принцесата е грозна или с крив характер?
|
