|
Светлин Велинов е на „Ти” с комиксите,
фентъзи героите и процесите на създаване на компютърните игри.
За тези, които не знаят, той е художник. Ако човек се порови из
Интернет, ще установи, че си има обособена група от фенове – в
български и англоезични блогове негови фентъзи рисунки се
препоръчват и коментират.
Роден е във Варна. След НУИ „Добри Христов” учи анимация в НБУ.
Казва, че е спрял да си брои наградите, но със сигурност са
повече от пет. Някои от тях: CG Choice Award, първа награда за
компютърна графика на Computer Space 2005, 2006. Един от
четиримата автори, представени в албума Fantasy Art – първото
специализирано българско издание, посветено на художници, които
работят в жанра „фентъзи”.
- Какво още трябва да знаем за Светлин Велинов?
- Макар името ми да се свързва по някакъв начин с българския
комикс, в момента съм доста далеч от тази материя. Някъде през
2002 г. като студент по анимация в НБУ и благодарение на
приятели и колеги, необходимостта да рисувам комикси започна да
става все по-ясна и неизбежна. Именно като комикс художник
започнах и първата си работа в списание Sax, което имаше амбиция
да представи нови автори и алтернативни гледни точки и теми,
като по този начин задоволи необходимостта на читателя да чете
нещо различно и нетрадиционно от наложилите се по това време
лайфстайл списания. За съжаление списанието нямаше успех, но аз
съм благодарен на човека, седящ зад идеята, понеже по този начин
набрах опит и увереност. Публикуваните в списанието комикси бяха
пародийната поредица по актуалния тогава първи филм „Мартицата”
и „Киа” (тогава едноименната марка автомобили още не можеше да
се намери на българския пазар) – моя авторска история, която не
успя да се развие поради спирането на списанието.
Последваха мои изяви в списание за комикси Qteh, където бях един
от художниците на Winddance. Но истината е, че за съжаление в
България липсва този тип култура и затова потребността от
комикси е слаба, а авторите им са недооценени и лошо платени.
- Кога разбрахте, че ще се занимавате с фентъзи и дигитално
изкуство?
- Благодарение на прозорливостта на родителите ми се сдобих с
компютър и таблет още през 1996 година. Тогава бях още ученик в
НУИ „Добри Христов”. Разбира се, това не е моментът, в който съм
разбрал с какво точно ще се занимавам един ден, но този факт ми
помогна за пръв път да осъзная потенциала и възможностите на
дигиталната графика. По това време по-интересно ми беше
традиционното рисуване и може да се каже, че компютърната
графика остана на заден план.
След много години, през 2004, вече като студент в София и
дизайнер в рекламна агенция „Агора” публикувах в CGTalk нещо,
нарисувано в свободното време, след работа. Това ми беше първото
участие и не очаквах кой знае какви отзиви. За моя голяма
изненада картината Red Moon спечели CG Choice Award. Радостта
беше толкова лична, колкото на колегите и шефовете ми. Фактът,
че едно арт общество, в което членуват най-добрите световни
артисти, одобри и харесва това, което правя, ме накара да се
замисля. Та това е моментът, който смятам, че определи пътя ми.
Оставаше да взема необходимото решение, а то не беше лесно. За
да се отдадеш изцяло на нещо, трябва да не правиш нищо друго, а
другото обезпечаваше желанието ми да се реализирам като
художник. Този си избор определям като един от най-важните и
целеустремени неща в живота ми досега. След 2-годишна работа за
рекламната агенция, я напуснах. Бях щастлив и беден, но имах
цел...
Последва кратък период, в който работих като аниматор в софийско
студио, но тъй като имах известна свобода, по скоро се занимавах
със собствени проекти. Тогава дойдоха и предложенията за комикси
с мое участие. Благодарение на това извоювах някаква
самостоятелност и вече можех да си позволя да изляза от
анонимността, която ти дава работата в една рекламна агенция или
студио и да започна да работя за себе си. И така благодарение на
работата ми и обективирането на творчеството ми по арт форумите
с мен се свърза бъдещият ми работодател. Започнах да работя с
Imaginary Friends Studio, базирано в Сингапур, като
подизпълнител за водещи световни комикси, гейм и филмови студия.
Последва добро сътрудничество, чиято логична кулминация беше
откриването на клон на студиото в София. За съжаление плановете
се провалиха и аз отново бях на свободна практика, което от
позицията на времето не се оказа никак лошо.
- Картината Red Moon ли е всъщност първият ви международен
пробив?
- Пробив не е съвсем точното определение за това, което ти дава
увереност и сила да работиш това, което обичаш. В този ред на
мисли Red Moon трябва да е най-големият ми успех. Не само, че
получих награда за тази си картина, но и бях поканен да напиша
„урок” (т. нар. tutorial), като опиша стъпка по стъпка етапите
на работа и техниките на изпълнение. Това определено ми даде
самочувствие и тласък за нови и по-добри работи. Иначе макар да
съм смятан за един от най-добре реализиралите се български
художници в областта на консепт арта и илюстрацията, които
живеят в България и които са работили за заглавия като
Warhammer, World of Warcraft и Magic the Gathering, не смятам
това за пробив. Това е работа, а аз гледам да си я върша добре.
- Какво се случи с някогашното списание „Дъга” и защо днес
няма негов еквивалент, макар че имаше опити за възстановяването
му? Говорим, че има и художници, които могат да го правят.
- Някогашното списание „Дъга” много ми липсва. Имаше опити за
възстановяването му, но за съжаление някак си есенцията и духа,
който носеше оригиналното издание, липсваха. Лично аз никога не
съм бил част от екипа художници, рисували за новата „Дъга”, но
ми се струва, че можеше да се направи много повече, за да може
новото списание заслужено да носи името „Дъга”.
Като цяло, едно от най-важните неща за периодично издание е
обезпечаването на следващия брой, а той идва по канали на
самофинансиране и реклама, но и двете са функция на успешните
продажби и изчерпване на тиражи. За съжаление голяма част от
тиражите остават нереализирани, а обективните причини за това са
две. Едната версия е, че на читателя се предлага добър продукт,
който той не оценява и не изпитва нужда да притежава поради
липса на култура и потребност. Другата версия е за зле поднесен
продукт, който малцина фенове подкрепят с идеята да има
български комикс напук на всичко. Вероятно истината е някъде по
средата, но определено в България има много можещи и талантливи
художници, както от старото, така и от новото поколение.
- Защо комикс културата не е развита в България, за разлика
от страните в Западна Европа и САЩ? Как мисли по този въпрос
един художник?
- Комиксът има съвсем различни измерения и е част от един
глобален бизнес, обвързан с кино и гейм индустрията, докато в
България съществуването на комикси се дължи единствено и само на
ината и упоритостта на шепа художници, решили да възродят
интереса към това изкуство. Ако говорим за изкуството като
бизнес, колко голям и успешен може да бъде той тук, на наша
родна почва? Както споменах, комикс индустрията е част от едно
глобално семейство на така наречената entertainment група. На
един клон са се наредили гейм, анимационната, филмовата,
индустрията на играчките, та дори и модната индустрия. Всичко е
взаимно свързано, за да може на потребителя да се поднесе един
краен продукт. Ключовата дума тук е пазар. Другото е пропаганда.
Как може в България да има комикс култура, като на всеки втори
телевизор или музикален плейър звучи чалга? Хората ги вълнуват
други неща и май не им е до разкази в картинки.
- Във вашите разкази в картинки вие измисляте ли имена на
героите, които създавате не по нечий друг сценарий?
- Една картина или персонаж се кръщава, след като се „роди”. Аз
по принцип работя по определен сценарий и сюжет и затова
предпочитам в свободното си творчество да дам воля на творческия
си инстинкт. Рядко тръгвам с някаква определена идея и най-често
крайният резултат е изненада и за самия мен. Обикновено след
като реша, че картината е завършена, името само изплува. Затова
на някой страничен наблюдател имената на картините ми могат да
им се сторят крайно неподходящи или дори глупави. Просто такъв е
бил моментът.
- Кой ви е любимият фентъзи роман изобщо?
- Определено тук печели „Властелинът на пръстените”. Какво ли
бих могъл да кажа по нататък... Разбира се, тази книга е в
огромно съревнование с трилогията „Хрониките на Амбър” на
Зелазни и поредицата на Тери Пратчет „Светът на диска”. Това е
лична класация и ако мога да завърша леко хумористично, „Хари
Потър”, макар и известен, няма място в нея-:)
- Българският албум Fantasy Art, в който сте представен и
вие, получи ли достатъчно популярност? На кого беше идеята да се
появи такова издание?
- Идеята е на студио „Артлайн” – единственото останало комикс
издателство в България, което се опита да продуцира няколко
български комикса. За съжаление в момента то издава само
преводни комикси, но българският читател поне получава добър
подбор от американски и европейски заглавия.
- Като художник какво бихте препоръчали на днешните деца -
Cartoon Network или Disney Channel?
- Аз гледам Cartoon. За мен е парадоксално как родителите се
възмущават от „страшните” за децата им анимации и се чудят какво
им харесват, та така се дивят пред телевизора. Не обичам Мики
Маус!
- Кои са последните ви професионални предизвикателства?
- Има вероятност да работя по един френски комикс проект, но
нещата са в развитие. Текущата ми работа са фентъзи илюстрации
за една от най-големите и известни ролеви игри, Magic the
gathering, както и няколко проекта за компютърни и интернет
базирани игри.
- Преди време участвахте в една голяма изложба, наречена
„Графила”. Какво се случва напоследък с това общество?
- Ще ми се да има по-добра и ясна концепция за целите и смисъла
това общество да съществува. Изложбата, която обиколи София,
Добрич и Варна, заяви присъствието му на българската арт сцена.
Разбира се, изложбата беше по повод 10-годишния юбилей на
„Графила”, но се надявам да се похвалим с нови изяви преди
форумът да стане на 20 години. На мен лично ми се иска да
направим малко по-тематична изложба. Има идеи, трябва
координация и време, за да се реализират.
- Съвсем наскоро пък участвахте в годишната изложба на студио
за графичен дизайн „Сталкер”, която вече е традиция...
- За мен е удоволствие и чест да участвам в годишните изложби на
„Сталкер”. Изпитвам чувство за принадлежност, което ти носи
удовлетворение, но и задължава. Моята професия е доста затворена
и лимитирана от страна на „живи” контакти. Тези изложби за мен
са точно такава комуникация. Всяка изява в публичното
пространство извън рамките на компютърния монитор е друга
възможност да стигнеш до повече и различни хора. Мисля, че
всички представени автори не участват с творбата си, а
представят себе си като продукт и марка, а и какво по хубаво от
това да се наречеш един от „сталкерите”...
|
