|
На 25 юни 1854 г. (неделя) в 4 часа сутринта
генерал-майор лорд Кардиган , командир на английската лека
кавалерия (Light Brigade) на лагер при Девня (Река Девня),
получава заповед от генерал-лейтенант лорд Раглан (чрез неговия
адютант – майор лорд Бъргхерш) да извърши разузнаване на
изтеглящата се руска армия в Добруджа.
Известието от Силистра, доставено от адютант на Омер паша , е
получено в Главната квартира във Варна късно вечерта на 24 юни
1854 г. от генерал-лейтенант Джордж Браун (Lieutenant General
Sir George Brown), командир на английската лека дивизия (Light
Division) (Calthorpe 1856, I: 51)6. В заповедта си до лорд
Кардиган генерал Браун пише:
„Варна, 24 юни, 1854
Уважаеми лорд Кардиган,
Току-що се получиха сведения, че врагът е вдигнал обсадата от
Силистра и се е оттеглил зад Дунав, но тъй като май има причина
да се вярва, че част – вероятно една голяма част – се е спуснала
надолу от десния бряг и е навлязла в Добруджа, лорд Раглан желае
щото вие лично да оглавите един патрул през Базарджик по посока
на Карасу, за да проверите достоверността на този факт. От
Базарджик ще вземете цялата турска кавалерия, която е установена
там; комисариатът е инструктиран да осигури зоб и провизии за
всичките три ескадрона за три–четири дни дотам. Когато
пристигнете в Карасу, ще патрулирате на малки групи наляво към
Дунав, докато попаднете на вражески постове или докато
потвърдите посоката на движение на врага; после ще изпратите
информация до Варна по турските драгуни, които е по-добре да
оставите в Базарджик и по пътя за тази цел. Патрулът,
естествено, ще има бивак с палатки и няма да взима нищо, което
не се носи на конете им.
По този начин ще имате зоб и провизии за 6–7 дни, защото
мулетата ще могат да ви следват на по-безопасно разстояние в
тила на ескадроните, които ще командвате.
Няма нужда да ви напомням да сте нащрек и да използвате обходни
маршрути в изпълнението на това важно поръчение, както и да ви
убедя в пълната ни увереност, че ще изпълните задачата достойно,
разумно и успешно,
Дж. Браун“ (Accounts and Papers, XL, 1856: 8–9; Colburn's United
Service Magazine 1856, I: 477).
Получил рапорта на генерал Браун за оттеглянето на руската армия
отвъд Дунава лорд Раглан издава следната заповед:
„Генерален щаб, Варна, 24 юни, 1854, 11 часа през нощта
Лорд Кардиган ще продължи лично, под мое командване, утре към
Базарджик с два ескадрона кавалерия, като вземе със себе си
провизии и зоб за конете за три дни, като с тях тръгне и цялата
турска кавалерия, която е установена там, и продължи с възможно
най-малко забавяне към Карасу, за да разузнае какви са
движенията на врага.
Зоб и провизии ще бъдат изпратени към Базарджик, включително и
за турската кавалерия, директно, рано сутринта. Изчакайте
пристигането му и го последвайте.
С уважение,
Раглан“ (Accounts and Papers, XL, 1856: 8; Colburn's United
Service Magazine 1856, I: 476–477).
От 25 юни до 11 юли 1854 г. 2 ескадрона – един от 8-ми хусарски
полк7 (121 коня), един от 13-ти драгунски полк8 (75 коня) и
турски драгуни (от Базарджик), под командването на лорд
Кардиган9, предприели разузнаване от лагера при Девня към
Карасу, Расова и Силистра (Barrett 1911, I: 327–331; Thomas
1976: 193–196).
Патрулът тръгва от Девня в 10,30 часа10. Той се отправя на север
– през Кара Хюсеин (Чернево), Козлуджа (Суворово), Кара агач
(Брестак) към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), Musabeg (Чифлик Мусу
бей / Долен Извор / дн. Изворово, Добричко (?), Карасу
(Medgidia), Расова (Rassova), Силистра и от там през Шумен, Ени
пазар (Нови пазар) и Провадия се връща обратно в Девня
(Calthorpe 1858: 33–34)11. За 17 дни патрулът на лорд Кардиган
изминава близо 300 мили в безводната и напусната от своите
жители Добруджа12. Страдайки от жажда и липса на храни и фураж,
не виждайки по няколко дни, ни една къща, ни един човек,
патрулът се връща в Девня измъчен, с 90 изранени коня13.
В бележките си за разузнаването в Добруджа лорд Кардиган пише:
„Получих следното писмо от лорд Раглан с дата 3 юли, 1854,
Варна:
„Уважаеми лорд Кардиган, г-н Макс* достави Вашата информация от
30-ти рано този следобед на 1-ви.
Били сте в Карасу и сте патрулирали към Расова, където вчера ме
информираха индиректно, не сте се натъкнали на врага. Изпълнили
сте мисията си и сега, надявам се, се връщате обратно.
Много съм Ви задължен за усилията, които положихте, за да
изпълните моите инструкции. Като направихте това, Вие
потвърдихте факта, че руснаците са се изтеглили от Добруджа и че
районът между нея и Траяновия вал не само е чист откъм врагове,
но и напълно изоставен от местните жители.
Това са важни факти, които трябваше да науча и се надявам, че
физическата умора, която Вие и Вашите ескадрони сте изпитали, за
да набавите тази информация, не е била вредна за Вашето и на
офицерите Ви здраве, както и на обикновените войници под Вашето
командване.
Надявам се, че успешно съм се постарал да ви осигурявам провизии
и царевица за конете,
Ваш Раглан“ (Accounts and Papers, XL, 1856: 9; Colburn's United
Service Magazine 1856 I: 477).
* Лейтенант Хенри Макс – адютант на лорд Кардиган (Hart’s List
1855: 231–233).
Разузнавателният патрул успешно изпълнява задачата си. Чрез
своите куриери лорд Кардиган информира лорд Раглан, че руската
армия напуска Северна Добруджа и се оттегля на левия бряг на
река Дунав. Това поставя нови задачи пред съюзниците – след
втората съюзническа конференция във Варна на 18 юли 1854 г.
идеята за морски десант на обединените англо-френско-турски сили
в Крим вече е по-близка и ясна.
БЕЛЕЖКИ
1 Джеймс Томас Бруднел, лорд Кардиган (James
Thomas Brudenell, 7th Earl of Cardigan, 1797–1868).
2 Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет, лорд Раглан (FitzRoy James Henry
Somerset, 1st Baron Raglan, 1788–1855) – главнокомандващ
английската армия по време на Кримската война.
3 Франсис Уилям Хенри (Francis William Henry Fane, Lord
Burghersh) – адютант (aide de camp) (Hart’s List 1855: 231–233).
4 На 11 (23) март 1854 г. руските войски, командвани от
генерал-фелдмаршал И. Ф. Паскевич (1782–1856), форсират Дунав
при Браила, Галац и Измаил, завземат Исакча, Тулча и Мачин и на
2 (14) април обсаждат Силистра. На 20 май (2 юни) Австрия
съсредоточава два армейски корпуса в Галиция и Буковина, под
командването на генерал Хес (Heinrich Freiherr von Hess,
1788–1870) и предявява ултиматум към Русия да изведе своите
войски от Влахия и Молдавия. На 2 (14 юни) тя сключва конвенция
със султана за окупация на Дунавските княжества по време на
войната. След шест неуспешни щурма на 11 (23) юни
генерал-фелдмаршал Паскевич снима обсадата на Силистра. В края
на юли руската армия напуска Влахия и Молдавия, където влизат
турски и австрийски войски.
В Северна Добруджа (Исакча, Тулча и Бабадаг) остават руски части
– седма пехотна дивизия на генерал-лейтенант Александър
Клеонакович Ушаков (Зайончковский 2002, II, 2: 253).
Към 9 (21) юли 1854 г. главните сили на руснаците в Северна
Добруджа са разположени в Исакча (пехотна бригада с две
артилерийски батареи) и в Тулча (пехотен полк с артилерийска
батарея), а авангардът в Бабадаг (кавалерийска бригада с конна
батарея) – в с. Саръюрт (Comuna Mihai Viteazu, Judeţul
Constanţa) (един казашки полк) и в с. Дъени (Comuna Dăeni,
Judeţul Tulcea) (две казашки сотни) (Зайончковский 2002, II, 2:
365).
5 Омер Лютфи паша (Ömer Lütfi Paşa, 1806–1871) – турски генерал,
по националност хърватин; до приемането на исляма – Михаил
Латас. Главнокомандващ войските на Дунава (1853–1854 г.), в Крим
(1855 г.) и в Кавказ (1855–1856 г.).
6 Лорд Раглан пристига във Варна (от Скутари) с парахода Карадок
на 24 юни 1854 г.
7 8th (The King’s Royal Irish) Regiment of Light Dragoons
(Hussars) с командир Lieut.- Col. Frederick George Shewell
(Фредерик Джордж Шюъл) (Hart’s List 1855: 34).
8 13th Regiment of Light Dragoons с командир Lieut.- Col.
Charles Edmund Doherty (Чарлз Едмънд Дохърти) (Hart’s List 1855:
39).
9 Командващи офицери и други участници в патрула: генерал-майор
лорд Кардиган, капитан Джордж Локууд – адютант на лорд Кардиган,
майор лорд Бъргхерш – адютант на лорд Раглан, капитан Чарлз
Лонгмор – командир на ескадрон (8-ми хусарски полк), капитан
Соам Дженинс – командир на ескадрон (13-ти драгунски полк),
лейтенант Хенри Макс – адютант на лорд Кардиган, г-н Робърт
Гардинер – интендант на кавалерийската дивизия, лейтенант Джон
Хенри лорд Фицгибон (8-ми хусарски полк), лейтенант Ривърдейл
Глин (8-ми хусарски полк), инструкторът по езда Джон Пикфорд
(8-ми хусарски полк), тръбачът Джеймс Хеферон (8-ми хусарски
полк), капитан Артър Тремейн (13-ти драгунски полк), лейтенант
Пърси Смит (13-ти драгунски полк), лейтенант Едуард Джървис
(13-ти драгунски полк), помощник-хирургът Ланселот Армстронг
(13-ти драгунски полк), сержант-майор Томас Джонсън (13-ти
драгунски полк) (Hart’s List 1855: 34, 39, 231–233).
10 Фани Дъбърли, жена на ковчежника на 8-ми хусарски полк
капитан Хенри Дъбърли, пише в своя дневник:
„Неделя, 25-ти. В четири сутринта бях събудена от дълбок сън
с думите „Обща заповед до полка да се приготви възможно
най-бързо за тридесетмилен поход“. Целият лагер беше на крак.
Нямаше да се събират палатките, но всички бяха в действие. Не
можахме да разберем нищо от заповедта, докато не чухме, че е
пристигнал куриер, за да каже, че руснаците са изоставили
обсадата на Силистра и са преминали Дунава. Облечени набързо,
все още умувахме над заповедта, когато дойде адютантът да каже,
че ще тръгват само един ескадрон от 8-ми и един ескадрон от
13-ти; и те ще тръгнат към Силистра, за да разузнават руската
армия. Бе дадена заповедта „на седлата!“ и всичко бе готово за
тръгване, когато пристигна насрещна заповед: „Ескадроните да
чакат, докато се приготвят провизии за три дни“; така че от
целия полк, вдигнат в четири, в десет и половина тръгнаха два
взвода. Ако са нужни шест часа и половина, за да потеглят два
ескадрона, колко ли ще е необходимо за размърдването на целите
британски сили? (Duberly 1855: 38–39).
11 На 29 юни 1854 г. (четвъртък) Фани Дъбърли пише в своя
дневник:
„Нямахме новини от патрула на лорд Кардиган чак до след
вечеря, когато Боуън пристигна на пъстрия кон на капитан Локууд,
който го докара едва-едва до оградата и после падна. Дълги
минути той изглеждаше така, сякаш ще умре от изтощение, но
накрая го съживихме с бренди и вода. Боуън ни казва, че
ескадроните няма да се връщат няколко дни, че умората им е
изключителна и че трудностите са много големи. Изглежда са били
в поход без да спират, за което нито хората, нито конете са били
подготвени (Duberly 1855: 41).
12 В своя рапорт до главнокомандващия лорд Раглан лорд Кардиган
пише:
„При изпълнението на тази задача ескадроните под мое
командване се придвижиха близо 300 мили, като бивакувахме 17
нощи под открито небе“ (Colburn's United Service Magazine 1856,
I: 447).
По пътя си в Добруджа патрулът среща само цигани и башибозушки
банди; изгубва 3 коня. (Colburn's United Service Magazine 1856,
III: 38–49; Зайончковский 2002, II, 2: 371, бел. 144).
13 При завръщането им Фани Дъбърли отбелязва в своя дневник:
„Вторник, 11-ти [юли]. Разузнаването под командването на лорд
Кардиган се върна тази сутрин в осем, след като са били на път
цяла нощ. Били в Расова, видели руската армия, живели пет дни на
вода и осолено свинско; убили пет коня, които паднали по пътя от
изтощение, върнаха една каруца с инвалиди и 75 коня, които,
както казва г-н Грей*, няма да стават за работа много месеци, а
някои от тях изобщо няма да могат да работят никога. Бях излязла
да пояздя вечерта, когато пристигнаха изостаналите войници; и
каква жална гледка бе това – пешаци, подканящи и мушкащи клетите
си коне, три или четири от които едва се движеха. Явно е имало
много ненужно страдание, жесток парад на смъртта, повече
понесена болка, отколкото сторено добро; но предполагам, че тези
тъжни гледки са съвсем обичайни за войната и ние трябва да ги
понасяме с какъвто кураж и сила можем. Един от тези клети коне
имал достатъчно късмет да счупи крака си веднага щом се прибрал
и беше застрелян“ (Duberly 1855: 46–47; Calthorpe 1858: 33–34)
* Едуард Грей – ветеринарен лекар на 8-ми хусарски полк (Hart’s
List 1855: 34).
ЛИТЕРАТУРА
Colburn's United Service Magazine 1856, I: Colburn's United
Service Magazine and Naval and Military Journal, 1856, Part I.
Hurst and Blackett, Publishers, London (No. 328, March, 1856).
Colburn's United Service Magazine 1856, III: Colburn's United
Service Magazine and Naval and Military Journal, 1856, Part III.
Hurst and Blackett, Publishers, London (No. 334, September,
1856).
Duberly 1855: Journal kept during the Russian War: From the
Departure of the Army from England in April 1854, to the Fall of
Sebastopol. By Mrs. Henry Duberly. London, Longman, Brown,
Green, and Longmans, 1855.
Thomas 1976: Donald Thomas. Charge! Hurrah! Hurrah! A Life of
Cardigan of Balaclava. London, Futura Publications Limited,
1976.
Calthorpe 1856: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters from
head-quarters; or, The Realities of the war in the Crimea. By an
officer on the staff. In two Volumes. Vol. I. London: John
Murray, Albemarle Street, 1856.
Calthorpe 1858: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters from
head-quarters; or, The Realities of the war in the Crimea. By an
officer on the staff. Third Edition, Condensed. London: John
Murray, Albemarle Street, 1858.
Hart’s List 1855: H. G. Hart. New Army List, and Militia List.
No. LXV. 1st January. London, John Murray, 1855.
Barrett 1911, I: C. R. B. Barrett. History of the XIII Hussars.
Vol. I. Edinburgh and London, William Blackwood and Sons, 1911.
Зайончковский 2002, II, 2: А. М. Зайончковский. Восточная война
1853–1856. Том II, ч. 2. Издателство „Полигон“, Санкт-Петербург,
2002.
|
