|
През 1978 г. във Варна бе разкопан един
случайно открит гроб от римската епоха. Гробът бе открит почти
на съвременното ниво (една от покривните му плочи дори се е
показвала отчасти на повърхността), но на това място е имало
могила, унищожена при строителството на съвременна сграда. По
сведения на собствениците, при нейното разкопаване са били
намерени „стари кости”, на които не е било обърнато внимание.
Възможно е това да са скелети от извършени в могилата вторични
погребения. С течение на времето едната от покривните плочи се е
спукала и през пукнатината се е просмукала пръст, която
закриваше почти изцяло скелета и гробните дарове.
Сравнително добре запазените череп и кости на ръцете позволиха
да се направи антропологическо изследване. Резултатите показват,
че е погребано момче на възраст 12-14 г.
Гробните дарове бяха разположени на групи върху и около скелета.
На корема и до десния хълбок бяха поставени сребърна статуетка,
стъклени съдове, глинена лампа и сребърна монета. До глезена на
левия крак се откриха шест златни пръстена, до лакътя на лявата
ръка – останки от пергаментов ръкопис, бронзови стилуми и
мастилница, зарче, стъклени пулове, охлюв, гема от пръстен и
други дребни предмети. Край рамото на лявата ръка бяха
разположени железни ножове и други железни предмети.
Сребърната статуетка представя един рядко срещан тип в римската
дребна пластика – комичен актьор-роб. Това се доказва от
облеклото му, което е характерно за този често срещан типаж в
античните комедии. Със същите дрехи е облечен един актьор-роб от
пиесата на Менандър "Epitrepontes", изобразен върху мозайка от
Спарта. Абсолютно същото е и облеклото на една теракота,
представляваща актьор-роб от Атинската агора. Като се има
предвид, че в античните комедии вземат участие различни видове
роби, за нас е особено важно да установим точно какъв е
представеният на варненската статуетка актьор. За това спомага
отлично изработената маска, която покрива лицето му. Тя е
характерна за един от най-често срещаните образи в старата и
нова гръцка комедия – т.н. „водещ роб”. Водещият роб обикновено
води действието и в много от сцените понякога го коментира и по
този начин на практика е главното действащо лице. Установено е,
че промените в изобразяването на косата и брадата в маските на
водещите роби отразяват състоянието на театъра в момента на
тяхната изработка – т.е. отразяват реалната действителност и
това се отнася до голяма степен и за облеклото на актьорите.
В Одесос и околностите му са намерени досега няколко гроба, в
които между останалите дарове са били поставени стилуми –
бронзови или сребърни. Новооткритите стилуми обаче са
най-хубавите. За тях липсват точни паралели. Подобен стилум е
изобразен върху една фреска от Помпей, а формата на шпатулката
им е близка до тази на един сребърен стилум от Одесос.
Бронзовата цилиндрична кутийка, открита заедно със стилумите и
останките от ръкопис, по всяка вероятност е мастилница. Подобни,
изцяло запазени мастилници (някои с капаче) се пазят в
Бостънския музей за изящни изкуства, в Народния музей – Белград,
в Берлинския Антиквариум и др. Бронзова посребрена кутийка със
същата форма като варненската, но по-голяма, е открита и в гроб
от Марцианопол.
Фрагментите от ръкопис представляват една от най-важните находки
в гроба. Може само да се съжалява, че запазените фрагменти са
твърде малки и не позволяват да се разбере съдържанието на
текста. Прави впечатление равномерното изписване на буквите,
което явно е дело на добре школувана ръка. Фактът, че ръкописът
е на гръцки език, потвърждава още веднъж силното влияние на
гръцката култура в живота на града. Същевременно известно
недоумение буди фактът, че той бе намерен в детски гроб. Може да
се предположи, че бащата се е занимавал с литературна дейност
или – което е по-вероятно – че това е една от любимите книги на
детето или негов учебник. Това предположение обяснява наличието
на стилуми и мастилница до ръкописа: това са били предметите, с
които то се е занимавало ежедневно.
Останалата част от времето му, изглежда, е била отдадена на
чисто детски занимания – непосредствено до писмените
принадлежности са поставени и неговите играчки – стъклени
пулове, зарче, охлюв и други дребни предмети.
Намирането на зарчето сред гробните дарове на едно дете не е
рядкост. Подобни находки има и в некропола на Томи. Играта със
зарове е била позната още в древна Гърция, обаче с три зара,
докато през римската епоха са използвани предимно по два.
Датирането на нашия зар е твърде трудно, тъй като формата му не
се е променила до наши дни. По същия начин са изработени няколко
костени зарчета от Помпей и един, намерен в сграда от ІІІ-ІV в.
в Никополис ад Иструм.
Стъклените съдове, открити в гроба, са доста на брой – 5 и
показват голямо разнообразие. Особено интересна е стъкленицата с
цилиндрично-конично тяло и фуниевидно устие. В достъпната
литература върху римското стъкло липсват аналогии. Подобна форма
на тялото, но с вдлъбнато дъно и съвсем различна шийка и устие
имат няколко съда от Кипър, за които Vessberg поради тяхната
рядкост не дава датировка и смята, че принадлежат към тип,
характерен само за острова. Подобни стъкленици са намерени обаче
и в Панония, за съжаление също недатирани. Варненската
стъкленица остава засега единствена и за произхода й може само
да се гадае. Докато формата на тялото и цветът на стъклото са
близки до тези на кипърските стъклени съдове, то формата на
устието и отрязаният ръб ни насочват по-скоро към Изтока,
евентуално Сирия. Датирането ще стане въз основа на други
предмети в гроба.
Сребърната монета, макар и доста изтрита, се определя доста
точно. Това е денарий на Траян от група ІІІ по класификацията на
Mattingly, сечен в Рим между 112 и 117 г. Монетата намира
паралели в монетната сбирка на Британския музей. Фактът, че е
изтрита, показва, че е била в обращение продължително време.
При всички случаи (дори и да се касае за локален фамилен
некропол) едно е ясно: погребаните тук са били тясно свързани с
града и живота там във всички негови аспекти. Всички предмети,
намерени в гроба, определят, че детето е принадлежало към една
романизирана (или ако се съди по ръкописа – елинизирана)
тракийска фамилия. Изглежда, че тя е заемала важно място в
обществено-икономическия и културен живот на Одесос. Може да се
предположи, че нейни членове са имали някаква връзка с
театралния живот на града, или – което е по-малко вероятно –
пряко са участвали в драматични представления. За високото
интелектуално ниво на това семейство говорят както ръкописът и
писмените принадлежности, така и вкусът, който се чувства при
подбора на даровете от гробния инвентар. Много от предметите са
изработени с голямо художествено майсторство или са с рядко
срещана форма. Те са доказателство за широките търговски връзки,
осъществявани от гражданите на Одесос през ІІ-ІІІ в., когато
започнали да се внасят масово луксозни стоки, и същевременно
осветляват нови страни от живота на града през този период.
|
