А.В. „Здравейте, уважаеми слушатели, вие сте с предаването на Радио Варна „Панорама Следи”. Автор и водещ е Любомир Кутин”. От какво се роди идеята да правиш периодично предаване за миналия културен живот на Варна?
Л.К. Това предаване е логичен резултат от миналогодишния цикъл предавания по Радио Варна „Европейски столици на културата”. Малко по-далечна е връзката с работата ми като съставител и редактор на поредицата „Десет книги за Варна”. Също така дългогодишният ми опит в системата на културата има важно значение за събирането на огромна информация, която според мен е логично да бъде публично споделена. Имам и чисто изследователски интереси, съчетани с ангажиментите ми като преподавател в различни университети. Преди десетина години написах дисертация, посветена на фестивала като феномен на художествената култура. Впоследствие я издадох и като книга. А за студентите по туризъм написах учебник по история на културата, в който съществена част се явява богата информация за събития и организации в сферата на културата у нас. Така че няма нищо неочаквано.

А.В. Предаването ти е изключително информативно, то направо прелива от факти: имена, дати, събития… Как ги събираш?
Л.К. Не е трудно. Цялата информация е тук, просто някой трябва да я систематизира. А и много от участниците в тези минали събития са живи. Така че се срещам с хора, разговаряме…

А.В. В предаванията ти има много интервюта. Прави ми впечатление, че събеседниците ти са много спокойни и разказът се лее. Каква е тайната?
Л.К. Тайна няма. Просто ги оставям да говорят. Правя запис, но микрофонът не е в центъра на вниманието ни. Не отивам при събеседника си с предварително написани въпроси. На преден план е чисто човешкият контакт, а не условностите на нагласеното общуване. Старая се почти да не манипулирам темите, а те да идват от само себе си.

А.В. Много от предаванията ти са за събития от съвсем близкото минало, за което емоционалното отношение е преобладаващо негативно. Не се ли изкушаваш от оценъчни коментари?
Л.К. Един от двата големи дефицита на днешния ден е липсата на оценъчност, на представянето на автентична позиция. Случват се събития, но те не се коментират, няма оценка. Това, което излиза пред публиката е само пиар, който понякога обслужва чисто конюнктурни интереси, а често, за съжаление, е и смехотворно некомпетентен. Този дефицит вреди и на самото събитие, прекъсва връзката със зрителя. Какво се е случило? Кое е важното, за което да си спомняме? Ето, такова говорене липсва в публичното пространство. Не е казано, че оценката трябва да е непременно отрицателна, или пък непременно положителна. Важното е да я има и да е едновременно емоционална и компетентна. Ето тази „емоционална компетентност” търся в събеседниците си, когато говорим за събитията около нас. Но конкретно на въпроса – липсва спокоен дебат за миналото. А то е имало негативи, несъмнено, но е имало и положителни моменти. Участниците в предаванията ми говорят и за едното, и за другото, а изводът остава за слушателя. Няма полза да се цензурират фактите. Например, че на премиери задължително е бил канен окръжният секретар на БКП. Да, канили са го и е излишен коментарът, че той може би не е разбирал от опера, примерно. Такава е била конюнктурата на времето и това не бива да се премълчава. Но, от друга страна, това присъствие не омаловажава стойността на културното събитие като такова.

А.В. От позицията на днешния ден като че ли преобладава мнението, че културният ни живот е бил много беден, незначителен в контекста на ставащото в Европа…
Л.К. Една от целите на радиопредаването е да покаже, че тук са ставали културни събития, които са имали своята значимост. И то въз основа на фактите, които съм събрал в хода на изследователската ми работа. Защо точно Варна се е утвърдила като фестивален център, а не Пловдив или Бургас, например? Опитвам се да бъда максимално отворен към различни теми и сюжети от миналото на Варна. Така например, се радвам, че съм запазил записи на интервюта, осъществени по различно време тук с пианиста Милчо Левиев, цигуларя Веселин Парашкевов, поета Цветан Марангозов, рок изпълнителите Георги Минчев и Пеци Гюзелев, режисьора Явор Гърдев. Диригента и композитор Иван Маринов, сопраното Гена Димитрова. По-голямата част от тях вече съм предоставил в златния фонд на Радио Варна. Преди няколко месеца доайенът сред оперните певци на Варна Йорданка Тенчева ми даде плоча на 78 оборота с изпълнения на български обработки на баритона Събчо Събев. По този повод Радио Варна вече е снабдено с грамофон, който възпроизвежда подобни записи и те могат да се дигитализират. Всички тези примери са отглас от важни и интересни събития за местната и националната ни култура, а част от обектите имат европейски и световни измерения.

А.В. Артистичните среди са известни с деликатните си междуличностни отношения, най-меко казано. Имал ли си случаи някой да ти откаже интервю заради друг участник в предаването ти?
Л.К. Не, не съм имал такива случаи. Напротив, винаги съм срещал голяма отзивчивост у събеседниците си. Всички са се отзовавали с голямо желание и са споделяли много интересни неща. Дори и такива, които принципно са много лаконични с думите. Да накараш, например, един Михаил Мутафов да се отпусне да говори… Дистанцията на времето вече предлага нов поглед върху нещата, ново осмисляне. Всичко е много по-спокойно.

А.В. Едно от нещата, които лично аз намирам за много ценни в предаването ти, е откровеността на събеседниците. Собственият ми опит сочи, че откровеността е нещо много трудно. От една страна трябва да си честен, от друга страна... докъде можеш да стигнеш в честността си?
Л.К. Има граница, която не трябва да се прекрачва. Стремя се да предразполагам събеседниците си към честно излагане на фактите. Честността се възприема спокойно и в този смисъл е градивна, защото води до ненатрапени изводи. За едно от предаванията си бях замислил експеримент. Записах мненията на няколко актьора за един режисьор, за когото е известно, че е бил доста рязък в поведението си по време на работа. След това поисках неговия коментар, след като му пуснах записаните мнения. Имах известни колебания дали да направя това, не знаех как ще реагира, но той го прие нормално. И в коментарите му нямаше нищо лично. Тези записи ще бъдат включени в едно от следващите издания на предаването. Но искам да кажа, че времето предлага нов поглед. А може би и мъдростта на натрупания опит.

А.В. Някой помага ли ти в работата?
Л.К. Разчитам на добронамереното отношение на Радио Варна в лицето на директора Енчо Чакъров, главния продуцент Христо Гинев, звукорежисьорката Кремена Георгиева. Но събирателската работа я извършвам сам. И тук има огромен дефицит – липсват подготвени хора, които да изпълняват конкретни задачи. Ентусиазъм има, но когато се стигне до продължителна и често неблагодарна работа, той секва. Наскоро доц. Александър Кьосев, който преподава културология в Софийския университет „Св Климент Охридски”, ме попита колко от неговите студенти мога да приема за летен стаж във Варна. Отговорих му: „Колкото и да ми изпратиш, за всички ще има много работа!” Културните институции имат огромни архиви, но всичко е просто нахвърляно в кашони и папки, не е систематизирано. А в тях е историята. Трябва да се подрежда, да се описва, систематизира, да се сканира… За това трябват хора – много и подготвени хора. Има огромни територии от културната история на Варна, които изобщо не са изследвани. Преди няколко години предложих план на редакционната колегия на поредицата „Десет книги за Варна” как би трябвало да изглежда като теми историята на Варна. Те ми отговориха, че това няма кой да го свърши. Прилагам ви сега този план. Ето например, колко от кината на Варна помниш? Например лятно кино „Република”, лятно кино „Благоев", лятно кино „Култура”. Ами кино „Острава”? В кино "Корабостроител", например, симфоничният оркестър е изнасял концерти. Или пък да вземем ресторантите, сладкарниците и другите места, където са се събирали хора и са обсъждали живота на града. Те са били в миналото своеобразни медии, където се е дебатирало, задавали са се стандарти.... Без тези знания ще се отнасяме като варвари в собствения град, както и между другото се случва. Безхаберието и безотговорността лекомислено разрушават къщи, площади, места за общуване...

А.В. Признавам си, че ме затрудняваш. За някои от тези кина дори не мога да предположа къде са били.
Л.К. Виждаш ли? А това е история, която обаче много бързо изпада в забрава. Тези места и културата, на която са били носители, вече я няма. Или нейният периметър е силно стеснен. Като места за култура и срещи кината са отстъпили пред моловете. Но те са носител вече на друга култура. Защо се е получило това? Ето, това са процеси, които трябва да бъдат изследвани.

А.В. Обикновено с този въпрос се започва, но аз ти го задавам сега: какъв е смисълът на усилието? Говорим за период, на който повечето хора са свидетели и като че ли няма какво толкова интересно да изровим от него, след като го помним – или поне така ни се струва. Това не те ли обезкуражава?
Л.К. Напротив, точно това ме стимулира. Сега е моментът да се съберат и съхранят материалните следи, преди да се разпилеят или да бъдат погубени от небрежност. В България липсва уважение към документа. Ще се върна пак към архивите, които в сегашния си вид са просто купчини от хартии, ленти, снимки. Подреждал съм снимки от минали спектакли и съм се опитвал да възстановя имената на участниците. Някои са ми известни, но други – не. Започвам срещи с хора и разпитвам: кой е този, кой е онзи… и записвам. Това е информация, която не бива да изчезне. Тя трябва да се съхрани. Същото е със записите, за които вече споменах. Всичко това чака да бъде изследвано.

А.В. Не случайно започнах с откриващата реплика на радиопредаването ти. Обичам да го слушам и винаги научавам много нови неща. Ще издадеш ли някоя бъдеща тема?
Л.К. Защо не… за артистичните фамилии във Варна.

ПРОФИЛ НА ВАРНА
Опит за тематизиране

Частен живот

І. Всекидневие
1. Раждане.
2. Погребения.
3. Жилища и вилни зони.
4. Храна.
5. Болести и здравеопазване.
6. Облекло и мода.
7. Чистота (сметопочистване, обществени бани).
8. Лични превозни средства.
9. Отношения между половете. Семейство, родови връзки
ІІ. Свободно време, празници, развлечения
1. Морска градина и други паркове и градини.
2. Туристически комплекси.
3. Плажове и морски атракции.
4. Стадиони, спортни площадки и спортни зали.
5. Зоопарк и делфинариум.
6. Музикални клубове и дискотеки.
7. Ресторанти, кафенета и сладкарници.
8. Градски светски и църковни празници и чествания.

Публичен живот

І. Икономика
1. Инфраструктура – строителство, пристанища, пътища, железници, летища, мостове, обществен транспорт
2. Тежка индустрия – корабостроене, кораборемонт, химическа промишленост
3. Лека промишленост – текстил, облекло, занаяти, сувенири и др.
4. Търговия и услуги. Пазари, магазини, хали, супермаркети, хипермаркети, молове.
5. Банки и застраховане
6. Приватизация и инвестиции.
ІІ. Власти, политически партии, граждански сдружения
1. Съдилища, прокуратура, следствие, адвокатура, нотариуси
2. Институции на местното самоуправление.
3. Регионални държавни институции в сферата на сигурността, социални дейности, морско дело, образованието, регионалната политика и др.
4. Партии и политически движения.
5. Неправителствен сектор.
ІІІ. Здравеопазване и социални дейности
1. Здравни заведения – болници, клиники
2. Социални заведения – домове за стари хора, деца – сираци
3. Институции за безработни, преквалификация, програми за заетост и други инициативи и дейности за социална защита
ІV. Наука и образование
1. Училища
2. Домове за извънкласни форми.
3. Университети
4. Научноизследователски институти
5. Научни форуми
V. Културни институции и дейности
1. Институции за съхранение на културно-историческо наследство (музеи, библиотеки, архив)
2. Институции за представяне на художествена култура (художествени галерии, зали за театрални спектакли, концерти и кинопрожекции, професионални културни институти.
3. Институции за популяризиране на художествена култура – фестивали и конкурси.
4. Институции за обучение и самодейно любителско творчество.
5. Художествени-творчески сдружения и организации
6. Културни индустрии – вестници, списания, издателства, радиостанции, телевизии.

Етнически състав и миграционни движения

І. Етноси във Варна и региона
1. Български етнос.
2. Гръцки етнос.
3. Ромски етнос.
4. Турски етнос.
5. Арменски етнос.
6. Еврейски етнос.
ІІ. Миграционни движения
1. Руски преселници.
2. Украински преселници.
3. Полски преселници.
4. Преселници от Великобритания.
5. Варненци в региона
6. Варненци зад граница.