А.В. „Черно море под водата” не е просто фотоалбум. Според всеобщото мнение това е единствената енциклопедия на фауната в Черно море. Но защо точно това море? Струва ми се доста неаткрактивно сред всичките морета и океани, в които си снимал...
Л.Кл. Точно затова го избрах, защото е неатрактивно. Беше ме яд, че то остава встрани от всеобщото внимание. А си е наше. Започнах с идеята да го реабилитирам. После дойде предизвикателството, че то е трудна за снимане среда, защото е много мътно. Освен това фауната му е сравнително бедна и неколоритна в сравнение с други морета.

А.В. Как започна събирането ти на фотографии на морския живот? Направи списък на подводните обитатели и тръгна да ги преследваш един по един ли?
Л.Кл. Не. Най-първите снимки, говоря за преди 35 години, бяха случайни. След това, когато вече знаех кой морски организъм къде мога да открия, отивах целенасочено, за да го снимам. Всяка снимка е правена с едно гмуркане, което за мен трае около минута и двайсет секунди – на едно вдишване и задържане на въздуха. Достатъчно време, за да заснема обекта, когато знам точно какво искам да направя.

А.В. И след това събра заснетото и реши да го подредиш в книга?
Л.Кл. Първоначалната ми идея беше само за албум. Но Димитър Трайчев, художникът на книгата, ми каза, че никой не е в състояние да изгледа една след друга 248 фотографии. И ме посъветва да напиша обяснителни текстове. Така се получи книгата.

А.В. Виждала съм подводни макрофотографски снимки, които са страшно красиви, много колоритни, но ако не е съпровождащото обяснение, никога не бих разбрала, че на тях на практика е заснето подводно растение. Или животно. Не си ли имал подобни изкушения за необичаен поглед към сниманите обекти? Кое е водещото за теб във фотографията – правдивостта или естетиката?
Л. Кл. Голямото ми вдъхновение за подводното снимане са били фотографиите на „Нешънъл джеографик”. Те са изключително професионални и са ми били еталон. Особено за снимките ми в Черно море. Желанието ми е било не само да правя информативни снимки за живота в него, но и да покажа неговите обитатели с най-хубавото им лице. Да разкрия красотата им за света. Така че правдивост и естетика вървят ръка за ръка.

А.В. Отдал си справедливост на всички обитатели на Черно море. Но имаш ли лични пристрастия? Любим обект за снимане?
Л. Кл. Да, имам. Това са морските анемонии. През деня те са свити и са съвсем невзрачни – като сиви топчета, но през нощта се разтварят и са много красиви. Заради тях съм се гмуркал специално през нощта, за да ги снимам. Обичам много и медузите. Те са много красиви същества, изключително деликатни.

А.В. Нещо, което си пропуснал да снимаш?
Л. Кл. Нямам снимка на делфин, а той е на върха на хранителната верига. И имам само една снимка на акула. Черноморските акули са малки, около метър и двайсет на дължина, и са плашливи. Веднъж се бяхме гмурнали с един колега и една акула се завъртя около нас. Успях да я заснема, но явно светлината на светкавицата я изплаши, защото тя изчезна и не се върна повече.

А.В. Гмуркал си се да изследваш потънали кораби, подводници… Човешките следи под водата изкушават ли те за снимане?
Л. Кл. Снимал съм и това, но мащабите са различни. Когато тръгнеш с обектив за макроснимки, не можеш да снимаш големи обекти, каквито са потънали отломки, например. Но съм се гмуркал в Червено море за снимки по един потънал кораб от Втората световна война – „Тистългорм”. Макар че координатите на потъването му дълги години са пазени като военна тайна, той е открит от Жак-Ив Кусто, който на свой ред не дава широка гласност на точното местоположение. Така или иначе, находката вече е широко известна, но това не я прави по-малко атрактивна за снимане. Всъщност, гледката е като инвентар на военноисторически музей, само че под водата. За тези снимки вече бях съоръжен със съответния обектив.

А.В. Отломките на потънали кораби винаги привличат. Корабокрушение, пирати… Говори се, че и по нашите брегове е имало пирати.
Л. Кл. Там, където има море, винаги е имало пирати. За България се знае, че по брега около Шабла е имало пиратство. Палели са огньове по брега, за да заблудят кораба, че светлината е от фар и той, съответно, да се насочи към него. А край Шабла брегът е много коварен, с дълги успоредни рифове и плитчини, и когато корабът попадне в тях не може да се измъкне – особено ветроходите, които не могат да правят маневри на собствен ход и вълните ги прехвърлят от плитчина в плитчина. Там на дъното наистина има отломки от кораби, но те са толкова затрупани от наноси или обрасли, че са много трудно различими. Могат да станат обект на леководолазно гмуркане, но за целта трябва малко да се разчистят, за да се виждат. Да се направят атрактивни.

А.В. А обекти над водата привличат ли те?
Л. Кл. Обичам да наблюдавам кормораните – едри птици с дълги шии. Те кацат на отдалечени скали в морето и разперват крилете си, за да ги сушат. Много са интересни, но са и много плашливи и доближаването до тях е трудно. А за снимане от брега трябва специален обектив с много голямо увеличение. А ако говорим за обекти на близко разстояние – освен боклуците по плажа…

А.В. Книгата ти „Черно море под водата”, освен с голяма познавателна стойност, е и с голям пазарен успех. Димитър Трайчев казва, че това е най-продаваната книга, правена от „Сталкер холдинг”. След нея какво следва?
Л. Кл. Книгата наистина имаше голям успех и претърпя преиздание на български език, както и издание на английски. Това, което ми се иска да направя след нея, е албум със снимки от различните океани и морета, където съм се гмуркал и снимал. Но вече заради самата фотография и красотата на сниманите обекти.

А.В. Кое е любимото ти море? След Черно, разбира се.
Л. Кл. Иска ми се да допълня за Черно море, че макар и скромно, то също съдържа разнообразие. Например, то е съвсем различно по нашия бряг, по брега около Ялта и по бреговете на Турция – говоря за подводния му живот преди всичко. Но след него, любимо ми е Червено море. То е много красиво и много бистро, видимостта е до 50 метра, а може би и повече. За сравнение – в Черно море видимостта е до един метър. Като говорим за Червено море, особено ме привличат бреговете на Судан и Сомалия. Там снимането може да бъде и опасно. В смисъл, че тези страни имат много строги закони за опазване на природата и неразрешеният достъп е невъзможен. А след като се получи право на достъп контролът е изключително строг. Да се отчупи корал... да не говорим да се извади от морето... за това нарушителят може да заплати с живота си. Звучи крайно, но може би поради тази крайна строгост подводният свят е запазен непокътнат. Иска ми се законите за опазване на околната среда да се спазват толкова прилежно и у нас.