Какво ще стане с този град, ако изтрие ориента от
себе си
Истанбул без продавачите на гевреци и миди на открито. Или
Истанбул без пазарлъка и настоятелните покани на уличните
викачи. Ориент с касов апарат, заковани цени и железни
стандарти. Възможно ли е това?
Турция иска да влезе в Европейския съюз. И по-точно онази част
от Турция, която можете да видите по булевард "Таксим" в събота
вечер: млади хора, облечени в стил MTV, с гелосани коси и
MP3-плейъри. В навалицата - момичета, които пушат, упътват ви на
английски и си плащат сметките сами. Милиони млади хора искат
гаранции, че светският живот ще доминира в тази държава, в която
още има жени с фереджета, а 80% от населението е неграмотно.
Може ли да се промени Истанбул? Мнозина се смеят и са сигурни,
че ориенталският маниер ще си остане дори и Турция да влезе в
Европа. Както испанците не спряха да ядат шкембе или пък ние
няма да спрем да варим ракия. Културни феномени.
Тези хора обаче подценяват гилотината на стандарта. Нима са
забравили онзи чичко, който крещеше на варненската гара и с
отривисти движения режеше мента и я увиваше в хартиена фуния?
Все по-рядко се чуват из града и рибарите, които разнасят прясна
риба направо от лондите. Хигиена, контрол, касов апарат и
щателно съблюдаване на правата на клиента. Културата на
супермаркета дотолкава ни обсебва, че Истанбул прилича на кратка
разходка във времето.
Една творба в Антрепо номер 5 до пристанището е хитът на
Истанбулското биенале: туркиня с широко отворени очи носи
фередже от знамето на Европейския съюз. Ще се превърнат ли
догмите на този континентален сговор в поредната догма за
Турция? Какво ще бъде Истанбул без търговските задявки на Капалъ
чаршъ или без виковете "Буйрум" привечер на морската гара,
където току-що хванатата от Босфора риба цвърчи по скарите на
рибарските лодки?
Това е сладката част. Иначе много неща дразнят озападнелия
българин на Златния рог. Не е истина, че всеки втори турчин ще
ви заговори на български. Нито, че мъжете зяпат жените
неприлично, та дори ги пощипват. Не е вярно също, че можете
лесно да се оправите с долари и евро, ако нямате лири. Въпреки
че от години туризмът храни Истанбул, турците са зле с езиците.
И с този на любимата си кралица Виктория също. Времето явно
променя комшиите и от двете страни и местните най-често ни
взимат за испанци, италианци, сърби. Мъжете, които изпълват
улици и магазини, са уморени от хубостите на всякакви туристки.
Даже се плашат от взривния смях на онези варненки с червени и
жълти рокли. А що се отнася до еврото и доларите, удрят те яко в
курса, защото това е първото право на туриста - да бъде здраво
оскубан.
Заветите на Ататюрк обаче се следват още и работят много добре
за ползата на държавата. А тя стои със страшна сила там, където
трябва. Можете да смените валута срещу лири в държавни
чейндж-бюра, където ще ви броят парите до стотинка и ще ви дадат
касова бележка. Турските полицаи са стройни, симпатични,
възпитани, готови да услужат и да отговорят на английски. Над
Истанбул бдят още няколко служби за сигурност - по транспортните
изходи, охрана на стадионите по време на мач, отделна служба за
охрана на музеите. За да влезете в някой от безценните дворци
например, минавате през скенер на багажа и специална електронна
врата, която ви пуска само срещу билет. Неговата защита е като
на банкнота.
Богатствата, които ще видите след всичко това, си струват. Тук
са най-изящните предмети на материалната култура на три
континента.
Заради суровите забрани на Корана да се рисуват човешки ликове
или да се твори литература, приносът на турците към световното
изкуство до края на ХІХ век е микроскопичен. Синята джамия е
подражание на "Света София" и то 11 века по-късно. Дори
портретите на турските султани са рисувани от веронски
художници, защото религията не им забранява портретисване.
Прословутата турска керамика пък е продължение на китайската,
която е носена тук в изобилие от време оно. Даже традиционните
меки фигури по килимите - най-често на пембени и сини цветя,
вече са изместени от остри шарки в червено и жълто, директно
взети от чипровските тъкани.
Има нещо голямо обаче, което витае край Босфора и което е
обсебило Златния рог. Това е духът на Константинопол, римската
умност и красота. Колоните са навсякъде. Нищо, че пред повечето
няма табели. Те поддържат онази празничност на Истанбул, която е
имало на Хиподрума - сърцето на Новия Рим.
Турците лъскат златните мозайки от времето на Юстиниан в
най-голямата православна катедрала "Света София". 50-метрово
скеле издава, че реставрацията на купола върви усилено. Големи
грижи се полагат и за светците в музея Керие. Това е
византийската църква от 11-ти век "Свети Спасител" -
изключителен шедьовър на архитектурата и мозайката. За туриста
тези места са събитие. За турците - още една капка в мелницата
за пари.
Каквито и хора да ви обслужват, те всички заедно работят за една
кауза. А това ще рече, че ако търсите чейндж или някоя
забележителност, или магазин, или ресторант, всички вкупом ще ви
упътят и дори могат да ви пратят при конкурента. Защото онзи лаф
за братовчедите тук работи наистина - всички истанбулци са
братовчеди в бизнеса и гледат ползата на цялото семейство. Ще
бъде ли така и когато станат членове на Евросъюза? Или свирепата
конкуренция ще промени тези хора, които ако и да не са основали
Бизантион/Константинопол, сега бдят над богатствата му и ги
умножават.
