Аерогара Варна, 12:17. Пикае ми се. Взимам стъпалата към тоалетната надолу през едно. В клаустрофобичното фоайенце има три врати. Първата е STAFF ONLY, на втората е монтирана жълта табела, на която е изобразен хуманоид с клоширана рокличка. Ясно, това е за каките. Третата е за инвалиди. Къде, мамка му, е мъжката тоалетна?! Започвам отново: STAFF ONLY, дамска, инвалиди.

Времето тече като в претенциозен екшън – полиекранно и с обратно броене. Червена жица, синя жица. Хлътвам при инвалидите. Свършвам работата и отварям очи. Писоарът е стандартен. Никакви улеснения за хората с трайни увреждания. Просто, обикновена българска мъжка тоалетна. За миг изплува дежурната мисъл за усвояването на някакви фондове.

Качвам се по стълбите бавно и тържествено. Нещо не е наред. Отново никакви приспособления за хората в неравностойно положение. По тези стълби въобще не може да проникне количка, освен по начина, известен от „Броненосеца Потьомкин”.

Обръщам се назад и отново сканирам пространството. Три врати. STAFF ONLY – първа. Дамска – втора. Инвалиди – трета. Е, на трето четене включих.

Някой умник е откъснал парчето фолио с десния крак на мъжкия хуманоид.

Трябва да го забранят това самозалепно PVC, поне за употреба на публични места. Твърде удобен материал за партизански редизайн.