След така съчиненото писмо не ми оставаше нищо друго, освен да изпълня написаното. Отнесох чашата с кафето до кухненската маса и се заех да придавам общочовешка значимост на кандидатурата в любезно предоставения от Общината улеснителен формуляр. Ето какво се получи:

До: КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА
З А Я В Л Е Н И Е
за подаване на проект съгласно
Правила за финансиране на творчески проекти
Варна – територия на творчеството

Име на проекта: „1973/78 – Първа езикова гимназия ” (Работно заглавие)
1. Цели и описание на проекта (до 20 реда)
Моля, опишете съдържанието на предлагания проект и избройте конкретните цели, които си поставяте.

Целта на проекта е да създаде продукт: книга от документалния жанр, но написана в художествено-литературен стил. Макар разказаните събития да са действителни, те са представени през личния поглед на автора, така както са видени и възприети тогава, пречупени през емоционалността на училищната възраст. Акцентът е върху отразяването на факти, лица и случки от училищното ежедневие и извънучилищния живот, така както са впечатлили автора и са се отразили върху сформирането на неговите възгледи и възгледите на тогавашното поколение на 15-19 годишните. Събитията варират по значимост, така, както се случват в житейския хорариум – от рутината на училищния процес, през обществени събития, до дребни случки, които обаче са оставили своята емоционална следа и, по мнение на автора, са указателни за живота на описвания период.

Книгата разглежда една специфична среда – тази на езиковите гимназии, които поради спецификата на учебното съдържание – изучаването на западноевропейски езици – се превръщат в косвен проводник на чужда култура и по-широка информация за света, което на свой ред сформира по-различно отношение и изгражда по-различен дух в учащите се там. Общата цел и смисъл на текста е въз основа на разказаните случки да се очертае образът на езиковите гимназии като гнезда на по-свободолюбив дух в една повсеместно цензурирана и контролирана образователна среда.




2. Целеви групи ( до 15 реда)
Към каква публика е насочен той?

Проектът е адресиран към най-широка читателска публика. Освен документалната стойност на разказа, книгата си поставя за цел да изиграе ролята на модератор. Това означава, че по-зрялата публика на тогавашните родители ще получи поглед към тогава подрастващите си деца и ще бъде подтикната към оценка на собственото си поведение и отношение към възпитанието на децата и личните си действия. Публиката от средната възраст ще научи как са живели и какво са чувствали нейните връстници и ще бъде стимулирана да направи паралел със собствените си емоции и отношение към света, плюс добавената стойност на емоционалния спомен. Сегашните ученици и току-що завършилите ще получат представа от какво са се вълнували и как са живели техните родители – тогавашни ученици – чрез разказа и включените документални фотографии.

4. Резултати и продукти (до 20 реда)
Какви са очакваните резултати и продукти от осъществяването на проекта? Как ще бъдат популяризирани? Какви са възможностите за продължаване на проекта след приключване на финансирането от Работната програма за финансиране на творчески проекти през 2010 г.?

Продуктът от проекта е създаването на документален текстови масив – книга.
Намерението на книгата е да бъде честен разказ за едно време, за което оценките са полюсни. Намерението на книгата е чрез честния разказ на минали събития, така както са видени и запомнени от един юноша, да избегне поставянето на оценки, присъщи на пристрастията и житейския опит на по-зрялата възраст и чрез документалност да даде поглед към една среда, която макар и по своему частна в контекста на общата образователна картина от периода, е съществувала. По този начин намерението и целта на проекта е да даде своя принос към спокойния дебат за миналото.
Втората цел на проекта е книгата да изиграе ролята на мост в приемствеността между поколенията родители-деца.
Книгата ще бъде качена в интернет, на страница, която вече е набрала широка читателска публика, така че още от стартирането ще й бъде осигурена голяма видимост и очакванията са тя бързо да набере популярност.
Очакванията са текстът да предизвика дебат и отзиви, които да продължат във времето.
Проектът може да бъде продължен чрез продължение на хронологията на разказа: проследяване на съдбите на някогашните ученици през периоди, които са преломни за страната и, съответно, предизвикват преструктуриране на личностните ценности и житейската реализация.

*
Препрочетох написаното и то ми прозвуча убедително. Може би наистина съм написала общественозначимо произведение?



 

Междувременно, според изискването на общинската програма, Издателя ми написал препоръка:

До: Община Варна
Дирекция Култура и духовно развитие
Комисия за оценка на творчески проекти

От: Димитър Трайчев,
издател, арт директор,
Сталкер Холдинг

Рецензия

Преди повече от година се запознах с намеренията на автора и съставител на това издание, Анна Х. Владева. На пръв поглед издаването на сборник от спомени за безоблачните дни на тийнейджъри от елитно училище предполага скучно и мудно повествование.

Бях приятно изненадан от пъргавия език и адекватните коментари, както и от атрактивния и добре интегриран илюстративен материал.

Голямата част от участниците в диалога сега са квалифицирани и успели хора с богат международен опит. Оказва се, че невинните закачки между редовете на иначе желязна образователна рамка с 30-годишна давност са помогнали в оцеляването и самоутвърждаването на всеки един от тях. Формалните и неформални отношения с педагозите разкриват достатъчно фокусирана картина на задължителната обратна връзка.

Достатъчното количество от позитивни примери за консолидация на обучавани и обучаващи, обединени около общи ценности и перспективи, ни напомнят за най-добрите примери в жанра от традициите на 18-ти и 19-ти век. Книгата е особено актуална в днешно време, когато поколенческите връзки са разкъсани и чувството за взаимен дълг е забравено.

Горещо препоръчвам това издание като пример за добре свършена и смислена работа.

Димитър Трайчев


Хм, хм… май Издателя все пак ми е прочел мемоара. Само това за 18-ти и 19-ти век май не е много ласкателно…

*
Денят на улица Рицерска плавно беше преминал към късен следобед.