Почти съвършено оборудвани пасажи, блестящи мраморни подове, лъскави магазини, каквито се очаква да бъдат те в повечето модерни летища, чисти тоалетни и просторни фоайета с огромни прозорци – така посреща летището на Варшава и заявява ясно посланието си за модерност, макар като че ли в малко американски стил.

Таксиметровите шофьори са първото напомняне къде точно всъщност е приземяването – като един предвестник на богатото разнообразие от любопитни срещи от всякакъв вид, които очакват посетителя. Непосредствени, най-често отзивчиви, те ви прекарват през първия пояс на Варшава – сгради от времето на социализма от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, примесени тук-там с фантасмагорични, набиващи се на очи постройки от най-ново време. Този пояс е безнадеждно безличен, еднообразен до степен на трагичност, но, разбира се, изпълнен с живот, който за мнозина остава на нивото на ежедневното оцеляване, без значение колко забележително се справя Полша в периода на последната финансова криза. Това, естествено, е малко позасилено обобщение на нещата, каквито те изглеждат на повърхността, защото зад тези стени със сигурност са скрити много покъртителни истории, за които разказват полските книги и филми от миналото.

След като е преминал през тази част на града, човек се озовава в зоната на небостъргачите, напомняща за централните части на почти всички големи американски градове. Варшава е успяла да изкопира перфектно усещането за безотечественост, безличност и бездушие на банкерството и укрепилия се зад лъскави стъкла бизнес. Дори и магазините носят имена, напомнящи за имената на американски търговски вериги. Големината на магазините и моловете, деловите офиси зад синьото стъкло на двайсет и няколко етажните сгради и изобилието от банки са категорично изявление, че Варшава се е приобщила с желание и, може би мъничко прибързано към идеята за глобалния модерен град. Дори може да се каже, че поляците са надминали някой и друг такъв град. Повечето от младите хора са с винаги готова усмивка и говорят английски; те са обърнати към клиента, приемат сериозно ролята си на доставчици на услуги, но за щастие, това e само на повърхностното ниво на изражението върху лицата им. Човек може да види истинската им същност, когато минава край някое от любимите им кафенета, където те дават воля на чувствата си, целуват се и плачат, карат се и се смеят на воля.

Повечето от варшавските улици са захвърлили клишираните съветски имена и гордо носят имената на герои, писатели, учени и т.н., каквито Полша има много. И все пак, посред безличната стъклена джунгла на модерния пояс стои любопитна сграда в съветски стил, наречена „Дворец на културата”. Тази сталинистка сграда, на чийто връх доскоро е стояла червена звезда в разнобой с обкръжаващото я стъкло, напомня, че историческото минало е заседнало здраво в съзнанието на мнозина. През лятото в този дворец не се случва кой знае какво и прилежанието, с което се опазва достъпа до него е твърде пресилено, до степен, напомняща за полицейщината от миналото.



Третият пояс, в който посетителят попада, е зоната на грижовно и прилежно възстановените Стар и Нов град (всъщност, от днешна гледна точка и двата са стари). „Нове” и „Старе място” са изградени отново камък по камък през 50-те години на ХХ век с гражданска всеотдайност, която извиква безмълвно възхищение. Това е могло да бъде осъществено единствено с готовността и подкрепата на страшно много хора, за които любовта към техния град е била по-важна от ежедневието на бита. Това огромно по мащаба си начинание трябва да е било страшно скъпо, но за щастие тогавашните правителства са разбирали, че каузата го заслужава. Двата площада – на Стария и Новия град, привличат туристи и често се превръщат в донякъде кичозна атракция, но въпреки това са заредени с атмосфера. Многобройните църкви, в които се ходи ежедневно и най-вече в почивните дни, и където са погребани много поляци със световна слава, са на всеки 20 метра. На църква ходят и стари, и млади, тъй като католицизмът е дълбоко и почти безапелационно закодиран в живота на поляците. В епохата на „Солидарност” Полската църква застава на страната на опозицията и нейната подкрепа изиграва решаваща роля за успеха на движението, извоюван с много усилия. Днес публичните й изяви не са така видими , но въпреки това ролята й остава изключително убедителна.

Кракóвские пшедмешчие е главната улица за разходка в почивните дни наред с многобройните паркове, от които Лаженки е най-старият и най-изискан със своите дворци, павилиони и фонтани. На тази красиво реставрирана стара улица изобилстват църкви, кафенета и ресторанти от всякакъв вид, наред с няколко министерства, президентския дворец и Варшавския университет. Академията на науките и статуята на Коперник са също част от пейзажа и дават своя принос към концентрацията на интелектуален живот, струпан почти изцяло (или поне видимо е така) на една-единствена улица.



Сядането в някое от кафенетата на Кракóвские пшедмешчие и наблюдаването на преминаващите хора може да се превърне в забавен експеримент по запознаване с разнообразието от типажи, населяващи този съвършен пример на градски микс от следпреходния период. Множество възрастни двойки с вероятно десетилетия съвместен живот демонстрират гордо връзката си, хванати ръка за ръка, въпреки (или може би именно заради) многото проживени заедно години. Вглеждайки се в очите им човек може да открие много – следи от хода на времето, скрития въпрос какво ги чака напред, обременяващата история с нейните болезнени сблъсъци. Малки деца, пълни с непредсказуема енергия, щуреят наоколо в модни дрешки и качени на возила от всякакъв вид. Има и персони с академичен изглед, потопени с подобаваща сериозност в размисъл или спор. Изпълнители с умения, осезаемо надхвърлящи обикновеното улично музициране, свирят на любимите си цигулки, често в показателна конкуренция с музикалните уредби, разставени по цялата дължина на Кракóвские пшедмешчие, от които се носи Шопен. Тук-там на разпръснати открити сцени хората танцуват или спират да послушат малки оркестри, а на централния площад се изпълняват всякакви циркови номера.

Пред президентския дворец фотографии от скорошната самолетна катастрофа при Смоленск проследяват трагичното повторение на едно минало, което още не е превъзмогнато. Пред двореца се провеждат многобройни митинги по един или друг политически въпрос – това място е нагорещено по един донякъде метафоричен начин с градуса на вътрешнополитическите страсти. Недалеч от него университетската младеж се е разположила в кафенетата или просто се разхожда, унесена в оживени разговори и смях. В очите й има толкова много надежда, че човек по някакъв начин си мисли, че тези младежи са сякаш много отдалечени от трагедията на Варшавското въстание и многото удари, нанесени на Полша от Русия и Германия. Въпреки това те имат силно отношение към историята и цветята върху паметниците на водачите на Варшавското въстание и неговите жертви са положени от много от тях. Дали миналото ще продължава да разделя поляци и руснаци? Дали ще бъде намерен път към помирение? Какво е бъдещето на Полша, застанала на кръстопътя между Европейския съюз и Русия, Украйна и Беларус? Как Полша ще подреди приоритетите си следващата година, когато ще бъде председател на Евросъюза? Все въпроси, очакващи подобаващ отговор.



От някои най-първи наблюдения човек вероятно би отсъдил, че жените в Полша в много отношения са иззели лидерската функция от мъжете – както в семейството, така и в работата. Този извод някак си се налага от енергията и инициативата, с която жените изпреварват мъжете, от техния леко „директорски” маниер и, понякога, от тяхното желание за налагане и контрол върху нещата. Може да се спори до безкрайност за предимствата и недостатъците на женското лидерство, но в Полша мъжете изглеждат по-малко активни и по-малко изпълнени с желание да се приспособят към промените и новостите на деня. Независимо какви са обясненията, това е някак си видно. Вероятно съществуват изследвания, анализиращи явлението, което всъщност в много отношения напомня за ситуацията в България, Русия и Украйна. И една любопитна подробност – в полския парламент има представителство на обединена платформа на жените и многобройни женски организации. Но по някакъв начин на човек му се иска да вярва, че полските жени не ще се заемат да гонят висините на американските феминистки.

Оптимистично е, че във Варшава има множество големи книжарници и те са пълни с млади хора, които наистина четат. Същото се отнася и за магазините „Емпик”, където се продава музика, филми и книги. Похвално е, че поляците са издали на ДВД много от класическите филми на полското кино и когато човек гледа някои от тях, му стават ясни много неща за полската душевност, дори и в днешно време.

Като цяло Варшава оставя посетителя удивен пред многообразието на своята архитектура, жители, култура и развлечения. Многообразие, от което със сигурност се раждат хора, интереси и ценности от нов вид.