|
Не съм обветрен пътешественик, поради което
всяко излизане отвъд държавната граница за мен е стрес, въпреки
доброволността на пътуването. Най-голямото ми терзание, което на
моменти е в състояние да помрачи радостта от пътешествието, е
страхът, как ще се оправя на непознатото място? Отдавна съм
установила несъстоятелността на широко и убедително повтаряното
твърдение, че е достатъчно да знаеш английски (език, за който си
мисля, че донякъде владея), за да нямаш проблеми никъде по
света. Да, английският е универсален и ти служи безотказно, но
почти само в интернет. В действителност…
Преди години работата ми ме срещаше с група студенти от Африка и
веднъж, понеже бях чела, че суахили бил езикът, който се говорел
навсякъде в Африка и ако човек го знае можел да общува свободно
из целия континент, ги попитах вярно ли е това. „Вярно е
–отговориха ми те – но първо трябва да намерите някой, който
говори суахили”. Същото е и с английския. Уж се говори
навсякъде, но първо трябва да намериш човек, който да го говори;
при това сравнително добре.
За мой късмет в самолета за Варшава срещнах една позната
полякиня, която в името на старото ни познанство и зарадвана, че
някой отива да опознава страната й, и с присъщата на нацията
любезност, ме взе под крилото си и на варшавското летище ме
прекара през сложната система от упътващи екрани и коридори до
лентата за багажа, след това ме заведе до една будка за
вестници, откъдето ми купи билет за автобуса, като изнесе целия
многословен диалог с продавачката какъв билет ми трябва и колко
броя от него, като не пропусна да ме попита дали имам полски
пари и да ми каже, че ако нямам, тя можела да ми даде (Благодаря
ти, Елжбета!). След това ме заведе на автобусната спирка и ме
качи на моя автобус, след което вече трябваше да се оправям
сама.
Автобусът беше пълен с най-различни надписи, явно указателни, но
полският не е между езиците, които владея. Така че преминах към
картинките.
Предназначението на картинките – пиктограми – е без думи да
предадат послание. Което по подразбиране би трябвало да ги прави
ясни и универсални. Само че… повечето от тях в този автобус не
ми говореха нищо. Установих, че не ми е проблем да разбера
забранителните („тук не се яде”, „тук не се пуши”) – вероятно
заради „зачеркващата” диагонална черта, или защото и тук имаме
сходни. Но как да си таксувам билета? Над уреда (не беше
перфоратор) имаше някаква система от стрелки, но така и не ги
разгадах, което ми остави единствената опция да наблюдавам какво
правят другите и да действам на принципа „проба-грешка”.
Хубавото беше, че имах четири билета, купени за всеки случай.
И докато автобусът пътуваше към старата част на града, където на
последната спирка трябваше да сляза, се размислих за
пиктограмите. Светът около нас е пълен с тях. Само че в
ежедневието не им обръщаме внимание, уверени в познатата си
среда и рутината на редовните си маршрути и действия. Но в
чужбина тези малки знаци придобиват изключителна важност, защото
се превръщат в почти единствените ни понятни ориентири в
непознатия чужд свят. Започнах да ги търся по автобусния маршрут
и да се мъча да ги разгадавам. Някои успях, други – не. А ето
едни, за която никога нямаше да се досетя какво значат, ако не
бях разлистила списанието, взето от джоба на самолетната седалка
пред мен, за да убия малко от двата часа на полета. На една от
страниците под обичайните снимки на старини, музеи и ястия имаше
малко каре, където със ситни букви пишеше, че в Полша
продължавали да се използват едни стари обозначения – кръгче за
дамските тоалетни и триъгълниче за мъжките. (Издателя ще се
мръщи отново, че повдигам пак тази тема, но няма как. Аз нямам
неговия божествен статус и, бидейки обикновена простосмъртна,
тези места са ми много важни).
После се замислих – кой ли прави пиктограмите? И за какво мисли,
докато ги прави?
Водена от тези си размисли написах писмо:
„Издателю, здравей,
Неудобно ми е, че ти губя времето с празни занимания като
размисъл по странични въпроси, но те моля да поразсъждаваш на
глас върху една тема – пиктограми.
Защо ми е важна темата – защото установих, че в непозната среда
(екстремен случай – чужда страна, особено с непознат език или
още по-тежко – с непозната азбука) пиктограмата се явява
единствената пътеводна светлина на човека към най-насъщните
неща.
След като стигнах до това откритие ми се иска отговориш, от
гледната точка на дизайнера, на ето тези въпроси:
- има ли универсални пиктограми (напр. пътните знаци, болница,
хотел)? Или за ориентирането по пиктограма винаги е необходима
някаква предварителна информация?
- какви са компонентите на смислената/същински информиращата
пиктограма?
- какво трябва да се има предвид, когато се създава пиктограма?
- твоят пример за смислена пиктограма?
- твоят пример за безсмислена пиктограма?
- има ли нещо, което да искаш да изобразиш на пиктограма?
- остаряват ли пиктограмите?
Тези въпроси, както виждаш, са от позицията на обикновения
ползвател на пиктограми, какъвто се явявам аз. Ти, като създател
на изображения, можеш да ги намериш за несъществени или изобщо
темата за теб да стои в съвсем друга плоскост.
Вдъхновени разсъждения ти желая, А.”
Издателя отговори:
„Пиктограмите са попарт. Универсална пиктограма няма, защото
знакът за хотел, например, стои по един начин в село Стойките и
по друг – в Дубай. Пиктограмите остаряват, защото не могат да
надскочат самите себе си.”
Към писмото имаше и прикачен файл. Отворих го и върху монитора
се разлисти следното:
АНКЕТА
1. Какво е мнението Ви за големи периодични международни
изложби от типа на настоящото триенале?
Тази част от международния културен обмен придобива все
по-голяма тежест във времето на безпределната глобализация.
Персонификацията на изображението го изважда от контекста на
уличната анонимност и възстановява понятието отговорност. И на
автора, и на поръчващия.
2. Откривате ли общи тенденции, характерни за този вид
събития и какви са те?
Мащабът на всяко събитие е в пряка зависимост от обществените
нагласи. Във Варшава са едни, в Лахти са други, но това са
институции. Тук, в София, ни предстои огромна работа по
популяризирането на Триеналето в медиите и в системата на
образованието. Спецификата на медийния интерес понякога загърбва
важни, но неатрактивни на пръв поглед форуми. Освен
задължителния професионален дебат, срещите с младите хора са
повече от наложителни.
3. Как Международно триенале на сценичния плакат - София се
вписва сред останалите международни плакатни изложения?
Със своята тематична специфика Триеналето допълва световния
културен букет и се бори за съхраняване на регионалната
идентичност, вплетена в европейската ценностната система
4. Какви според Вас са тенденциите и посоките на съвременния
световен сценичен плакат?
Днес сценичният плакат не е корабокрушенец на самотен остров.
Той е част от огромната флотилия, която защитава интересите на
всяка марка. Защото зад всеки случил се спектакъл, бил той
локален или глобален, стоят неописаните и некредитирани усилия
на фенове, помагачи, сподвижници. Плакатът е техният кораб на
паметта.
*
Явно сме в седмицата на формулярите и анкетите.
Издателя се обади по телефона, за да ми каже, че плакатите –
това са пиктограми пар екселанс.
|
