През 70-те и 80-те години на миналия век във Варна се развиха много богати и интересни процеси точно в областта на културата. Възходът на художественото творчество в нашия град беше очевиден. През този период в града ни работеха плеяда талантливи творци. Най-многобройна беше групата на художниците. Те творяха на варненския бряг, разгърнали своята художествена мощ, така че цялата страна заговори за варненската художествена школа. Със свой почерк и характеристика! Това най-много се виждаше в художествените изложби, които организираше редовно групата на художниците, подреждани винаги от Светлин Русев. Такива бяха изложбите на Маргарита Денева и Дария Василянска. Прекланям се пред тяхната воля и блясъка на таланта им. Тези две жени обявиха война на времето и се изправиха срещу всички природни закони и сега творят още по-колоритно, още по-дръзко и с младежка енергия – пример за всички останали художници.



Изявяваха се и отделни художници със свои художествени произведения. Иван Кенаров измисли знака на ММФ „Варненско лято” и с него завинаги се вписа в историята на фестивала. Илия Касабов остави на поколенията герба на гр. Варна. Ванко Урумов изписа завесата в реконструирания драматичен театър „Стоян Бъчваров” и създаде паното в главното фоайе в Общината. Альоша Кафеджийски по-късно създаде скулптурната композиция „Икар”, която чудесно се вписва в съвременното урбанистично пространство и символизира духовното освобождаване на човека. Можем спокойно да кажем, че това беше златното време на изобразителното изкуство във Варна.

Възходът на художественото творчество в нашия град наложи пред варненската общественост проблема за създаването на по-добра материална база за културата. Нуждата от модернизация на базата беше крещяща. И тогава се отключи у нас желание и порив за съзидание и строителство на нови културни обекти. Художниците имаха много голяма нужда от ателиета. Хрумна ни идеята за фабрика „Вулкан”, която в миналото произвеждаше отоплителни печки на дърва и въглища. Но след това производството беше закрито и сградата беше напълно изоставена. И решихме, че тя може да се окаже подходящо пространство за създаването на ателиета. Заедно с ръководството на Групата на художниците отидохме да видим на място условията и те ги одобриха. С разрешението на съответните органи започнахме изграждането на ателиета, в което участваха и самите художници. Те сами си разпределиха пространствата. И вече никой не можеше да ни спре. Изградихме един след друг Домове на архитекта, писателя, художника, актьора. В Дома на художника също се откриха няколко ателиета и Клуб на художника. Отделно от „Вулкан” бяха изградени и няколко по-съвременни ателиета.

Освен това се откри Графичен кабинет в едно от помещенията на Клуба на културните дейци. Това даде възможност да се роди идеята за провеждане в гр. Варна на Биенале на графиката. От Съвета за култура винаги посещавахме изложбите на художниците и се правеха откупки. Предприятията също купуваха картини. Този процес на откупуване на картини се следеше от съветите.

Знаеха се не само творческите, но и битовите проблеми на варненските художници. Всяка година по няколко пъти внасяхме докладни записки в Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет за жилища. Държах на личните контакти и на това варненските творци да имат жилища. Жилищата ги задържаха в града.



В работата на художниците много важен беше личният почерк. Стоимен Стоилов беше неуморим. Той стана председател на Варненската група на художниците. Беше естествен лидер и изборът му се наложи от само себе си.
Освен Биеналето имаше и други мащабни изложби, например „Пластика на открито” в Морската градина. Откриваше я винаги Светлин Русев. Правеха се откупки.

Художниците участваха много активно и в образователния процес. В този период подехме инициативата за „Пауза култура” в училищата. Веднъж седмично голямото междучасие беше не 20, а 30 минути. В тези 30 минути художниците посещаваха училищата и говореха пред учениците за изобразителното изкуство. Влизаха и в часовете по рисуване. За учениците се организираха и лекции върху историята на изобразителното изкуство, изнасяни от художници. Те се провеждаха в Дома на културния деятел.

Имаше и щатни художници към големите предприятия. Например към БМФ (Параходство Български морски флот). Кината също имаха художници, които рисуваха плакатите за новите филми. Тогава за всеки нов филм се правеше отделен голям плакат, който стоеше на фасадата на киното.

Много е важно общественото начало в работата. Заложихме върху непосредственото участие на творците в управленския процес чрез изграждане на обществени консултативни съвети за култура. Вземахме под внимание и вижданията на самите творци. Например за проблемите, свързани с градската среда и нейната естетизация. И това не беше епизодично, а стил на работа в отдел „Култура”. Стремяхме се да осигурим по-голяма свобода на творците. Общинските съвети за култура играеха ролята на коректив в художествените процеси. Действащ коректив! В консултативните съвети към отдел „Култура” участваха най-добрите художници и актьори.

Имаше идея „Вулкан” да се преобразува в Център за изкуство и култура, който да служи главно на художниците. Да се направят нови ателиета и изложбени зали. През 1989 г. Съюзът на архитектите в България организира среща-конкурс на младите архитекти – „Център за изкуство „Вулкан”. Впоследствие „Вулкан” беше реституиран. Сградата беше напусната от художниците.

Въпреки трудностите, нито за миг не трябва да забравяме, че във Варна живеят и творят талантливи художници, писатели, музиканти, актьори, които правят чест на българската национална култура. Само те могат в днешната кризисна ситуация да укрепят духа и ценностната система на гражданите.





Проекти от архитектурния пленер Варна 89 на тема - Вулкан Арт център