Дълго време идеята за този брой стоя в съзнанието ми като образ – една картина на Петьо Маринов, на която бяла риза, издута от вятъра, се ветрееше между две къщи. Мисля, че се казваше „Улица във Варна”.

След това около нея се натрупаха фрагменти от други картини, запомнени от някогашните изложби. Реших, че си струва да се обърнем назад към времето на 70-те и 80-те години на миналия век и да се опитаме да видим какво се е случвало тогава в изложбените зали и извън тях.

Освен чисто емоционалният мотив на спомена за първите съзнателни впечатления от изображения, предизвикали вълнение и размисъл, мисля, че периодът заслужава внимание и защото попада във време, което продължава да бъде обект на силно поляризиран дебат. И защото смятаме, че през него са създадени стойностни неща, които излизат извън канона и клишето.

Опитахме се да организираме броя по подобие на някогашните окръжни художествени изложби, които традиционно се откриваха в късната есен – от всекиго по нещо различно и изненадващо. Опитахме се повече да цитираме и преразказваме времето и по-малко да го коментираме, за да може всеки да си създаде своя собствена „авторска” картина за него. Постарахме се да го илюстрираме само с работи, създадени през периода, за който искаме да говорим.

Изказваме дълбока благодарност на Александър Николов, уловил времето във фотографиите си, които той ни предостави за броя.

Изказваме възхищението си от Добринка Маринкова, спасила от разпиляване и погубване част от архива на бившето ДИ „Георги Бакалов”, поръчало някога работите, които сега са на тези страници.
Изразяваме дълбокото си уважение към Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна, без чийто фонд и отговорност към документа този брой нямаше да е пълен.

Благодарим на авторите в броя, чиито експертни текстове ограничиха емоционалните ни жестикулации до поносим минимум.

Водени от спомена за голямата популярност, на която се радваха художествените изложби, отправяме покана към всички, които имат желание да споделят свои мисли и вълнения по темата, да пишат на електронния ни адрес a3@stalker.bg. Желанието ни е най-интересните текстове да бъдат публикувани, с намерение да бъде допълнена и разширена темата на броя.

(„А3 – Бюлетин за служебно ползване” е безвъзмездно начинание и хонорари не се изплащат.)