При опит внимателно да се вгледаме в пъстроцветния калейдоскоп от разнородни, стойностни художествени прояви на Варна през 70-те и 80-те години на току-що отминалия век, неизбежно ще установим наличието на спорадичност в отразяването на културните факти и липса на систематизираното им документиране, което би затруднило всеобхватното описание и анализиране на проблемите на изкуството от онова време. Вероятно поради това, а и заради хронологично все още късата дистанция, този интересен дял на тоталитарното ни художествено наследство стои в очакване на своите изследователи. В такова теоретично издирване и проучване, ценна подкрепа биха били „живите спомени” на мнозина варненски художници, участвали в активния и динамичен художествен живот на тези отминали десетилетия. Извън изложбените площи обаче, остава монументалното изкуство, тясно свързано с архитектурната среда. Днес го приемаме като даденост, то насища делника ни с идейно-художествените си внушения, но не бива да пропускаме от внимание, че за да бъде опазено, трябва да се познават и ценят художествените му стойности. Добър пример за такива монументални творби, осъществени от изтъкнати наши художници, е интериорната декорация, която Стоимен Стоилов и Ванко Урумов осъществиха през 1983 г. в тогавашния Партиен дом, днес Община Варна. Произведенията - три живописни пана на В. Урумов и рисувано керамично пано и гоблен на Ст. Стоилов са равноправен елемент в конкретната архитектурна среда, чрез която съществуват и носят присъщата за творческата индивидуалност на тези автори интелектуална, емоционална нагласа и предишен опит. Съвместната работа на тези художници с архитект Стефан Колчев е дала плодотворни резултати. Творбите са интегрирани формално-пластично в обемно-пространственото решение на интериора, участват във формирането на пространството като отворена структура, която радиира в него идейно-художествения си заряд.



На стената в помещението към входния вестибюл е рисуваното керамично пано на Ст. Стоилов „Триумф на прогреса” (7,00 х 3,50 м). Предназначението и функцията на това помещение за посетители и почивка са подсказали на художника симетрична композиция, внушаваща устойчивост, вътрешно равновесие. Образният строй е проникнат от движение, чиято сгъстена ритмика вплита мотиви, символизиращи борбата, мира, науката и изкуството. Двете алегории мащабно акцентират централната част – Доброто (млад мъж) победно доминира над Злото (кръглата фигура, напомняща персонаж от старите ни фрески). Паното е изпълнено в топла охровокафява тоналност с присъщия за художника експресивен изказ и много фантазия.

Характерните черти на авторовия му почерк са намерили убедителна изява и в гоблена „Младост” (3,00 х 3,00 м), който е в зала 31. В него въздействието разчита на образно-цветовото решение на гладката тъкан. В едър план е представена млада жена с развети коси и литнали гълъби – алегория на устремената към мира младост.

Живописните пана на В. Урумов „Светлина”, „Мир”, „Човекът”, са образни акценти на вътрешните помещения и визуално организират взаимното им проникване. От съществено значение е фактът, че художникът ги създава на самото място. Процесът на работа в конкретната среда позволява на художника да се съобрази „на живо” с нея и да „зареди” големите по мащаб изобразителни полета с необходимата вътрешна енергия и импулс.

При влизане от централния вход на сградата живописното пано „Светлина” (2,80 х 5,80 м) посреща с изображението на безгрижен детски хоровод и гълъбови ята. Движението нагоре по стълбите се поема илюзорно от ниския хоризонт на композицията и на фона се открояват проникнати от светлина деца. Облечени в бяло, те леко пристъпват, изцяло вдадени в игра. Една поетична импресия – въплъщение на щастливо, безбурно детство, която държи будни грижата и отговорността ни за бъдещето на земята. Плавно, фризово, движението в композицията върви отляво надясно и преминава в нерязко обособеното поле от животрептяща материя на политнали птици. Посоката е в логичен синхрон с протичащото покрай паното движение към главното фоайе и към представителния втори етаж. Неделимо вписано в интериорната среда, паното „Светлина” няма спрямо нея подчинена роля, а й вдъхва нов живот, изисква продължително съзерцание и приобщава.

Друго е звученето – драматично, призивно, в паното „Мир” (3,40 х 5,60 м). Намира се на една от ограждащите стени на главното фоайе. От ниския хоризонт на композицията в непреодолим общ устрем нагоре, подобно освободена от взрив енергия, са полетели мъже и жени. Бурно развети драперии обгръщат плътните фигури и като мощни криле ги понасят над земята. Картинното пространство е силно активизирано от контраста на образни компоненти и колоритни съпоставки. На лиричното начало, което е вложено в плавното движение на женските фигури, противостои суровата, маршова сила и призивния жест на мъжете. А между тях като дебнеща в сянката угроза една рицарска броня е подела своя абсурден танц.



Различни като емоционален заряд, живописните пана „Светлина” и „Мир” имат близки принципи на композиционно изграждане. Те са в широк формат, ниският им хоризонт продължава движението във вътрешното им пространство и е своеобразна „авансцена”, на която е изнесено действието. дистанцията до персонажа е сгъстена и зрителят изпитва внушението за съпричастие към общата атмосфера на творбата. Интересно е решен фонът в композициите – въздушен, той е живата среда на действието и същевременно нямаме чувството, че е „пробив” в строителната плът на стената. Художникът я оживява, изпълва със смисъл специфичната й роля във вътрешното пространство. Впечатлението за естествена, органична спойка на живописните пана на В. Урумов с околната среда идва и от това, че светлината, която е втъкал като градивен елемент при пластическото им извеждане, следва посоката от естествения източник. В „Светлина” тя идва фронтално, в „Мир” отляво, но е и вътрешно излъчване.

В голямата вертикална композиция „Човекът” (5,00 х 10,00 м), на светлината, която струи от оберлихта, е отредено особеното значение на смислов елемент. Към нея, приела символичното звучене на върховна човешка цел – към познание, духовно извисяване и разкрепостяване, е устремен човекът. Предните две композиции, макар да нямат допирни точки с конкретна ситуация, звучат земно. В „Човекът” действието е извън границите на конкретното и пределите на времето. Тук човешкото тяло е въплъщение на духовно съществуване, стремление, воля.
Динамично, спираловидно разгърната в пространството, композицията от човешки тела, вплетени в целеустремно движение и сложни ракурси, има общо с неукротимата, пламенна мощ на високите художествени образци на Ренесанса. Но е видяна с нов поглед и с напора на силно, индивидуално вживяване.

Тектониката на композицията внушава трудния път от страданието до тържеството на духа. Тя отключва възприемането по възходящо разгръщаща се нагоре спирала от тела, преминала в мощната дъга на светла фигура, която, изопната като тетива на лък, описва движението далеч в пространството.



Монтирано върху ограждаща стена между вестибюла и главното фоайе, монументалното пано „Човекът” има визуално-организираща роля в действащото като покрит вътрешен двор помещение на фоайето. Спецификата на интериорното решение е използвана така, че от различни аспекти и равнища движението в творбата да оживява пред погледа, властно да го привлича, и едновременно да докосва повече струни на възприемането.
На партера, където нямаш възможност да се отдалечиш и да обгърнеш паното в цялост, имаш чувството, че си частица от титаничните усилия на тези, които мъчително вдигат чело, за да се изтръгнат от тъмата на мрачния кладенец; от първия балкон, вече дистанциран, усещаш надживяното усилие и устрема на поелата нагоре човешка маса. На горния етаж нивото на погледа ти съвпада със стремглавия полет на най-силните.

Четката на художника – „летяща”, уверена, смело гради едрия рисунък на фигурите, естествено ги разграничава с хармоничното стълкновение на едри цветни петна, които „поглъщат” линията. На места тя акцентува или пък недоизказва. Непосредствеността, с която е запечатала вълнението на автора, осезателно внушава индивидуалното му присъствие в творбата. В долната част на композицията колоритът в монохромно сивоохрово създава впечатление за еднородност, за плътност на човешката маса. С вихрово завиващото нагоре движение става по-олекотен, проникнат от въздушност и сребриста светлина. Богато нюансиран, топлорозовият фон отново доказва умението на художника да внушава безпределност, но и онази особена плътност, без която ще имаме усещането за дематериализиране на стената. „Човекът” е епично платно, създадено от четката на самобитен колорист, който разгърна в големия формат силата на таланта си.
За съжаление, понастоящем долната част на творбата е закрита от пристроени помещения, с което се ощетява цялостното й въздействие.

Монументалните творби на Ванко Урумов и Стоимен Стоилов в Община Варна са в осъществен художествен синтез с архитектурната среда. Създадени десетилетия назад, те и днес са актуални с естетико-художествените си постижения, послания и въздействие.