ЗА ВОДАТА
Защо за водата?
Защото за водата е най-трудно да се каже нещо ново.
Водата не иска от твореца да е неповторим по елементарен начин, защото самата тя не е неповторима по елементарен начин. Тя постоянно се връща и друга, и същата. Създава другости през своята еднаквост.
Фокусът върху водата, която поради самата си природа трудно влиза във фокус, разтоварва творческото съзнание от хомота на преднамерената уникалност и му дава една особена свобода, която трябва да се определи като обвързаност с всичко вече съществуващо.
В този колективен проект опитваме да си представим, че водата, очевидно предезикова и надезикова, може да ни проговори на езика на визуалното изкуство и поезията.

„И каза ми: видя ли, сине човешки? И поведе ме назад към брега на тоя поток.
И когато се върнах назад, ето, на бреговете на потока от едната страна и от другата имаше много дървета.
И каза ми: тая вода тече към източната част на страната, ще слезе в равнината и ще се влее в морето; и водите му ще станат здрави.
И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо.
И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.
Блатата и локвите ту, които не станат здрави, ще бъдат оставени за сол.”

Книга на пророка Иезекииля (Глава 46:6-11)

І.
Пророкът право вижда
в първа глава
четири животни всяко с
лице човешко
лице лъвско
лице телешко
лице орлово
и всяко как върви
по посока на лицето си
към онова сияние-отблясък
от славата Господня.

За мен по-късно само чува
глас да му говори
без да вижда образи
само мене вижда
и гласът го мами
защото му говори само
за еврейската история.

А аз съм здрава
и на изток
и на запад
и на север
и на юг.
Накъдето и да потека съм здрава.
Оттук съм, но оттатък всякаква история.
И навсякъде сияя.
Без образи сияя.
Без отблясък.

ІІ.
По вода ви върви
откак ме затворихте
в тръби и язовири.
От тъмното ме викате
да ви подмивам и разхлаждам.

Не ви се сърдя и не страдам.

И в мръсните канали съм свободна:
и мътна, и в тъмното, пак съм си аз
и пак се харесвам
безизразно
същата.

ІІІ.
Емпедокъл ме мисли
за един от четирите елемента
на всяка материя
и твърди че съм произлязла
от сълзите на богиня.

Ако е вярно, значи съм родена леко кичозно,
като във венецуелска сапунка:
Персефона, дъщеря на Зевс и Деметра,
и изначална жертва на мъжката похот,
ме изплакала когато Хадес
я отвлякъл в подземното царство.

Това показва че произходът няма никакво значение.

Проектът „Монолози на водата” е част от кандидатурата на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. и се подкрепя от Програмата за творчески проекти на Община Варна.
Премиерата предстои.