Едва ли има друго нещо, което да привлича толкова силно, колкото
пътят. Защото пътят е не само трасе за удобно придвижване, но
преди всичко желание за промяна, копнеж по нови светове и
изживявания, и предизвикателство за любознателността.
Достатъчно е да си припомним в колко много от заглавията на
знаковите литературни образци присъстват думите „път”,
„пътуване” и „пътешествие”. Главният литературен герой в
първообраза на съвременния роман е именно странникът, който
пътешества и по пътя си се сблъсква с различни преживелици.
Обърнахме поглед към нашия крайморски път – някогашната Виа
Понтика. И се удивихме колко разнородни могат да бъдат
размислите и емоциите, които неговото съществуване роди като
продукт.
За да си спестим опитите за оригиналничене, ще обобщим
калейдоскопичното съдържание на броя със следното стихче:
„Настана време – моржът каза –
за повечко неща да поговорим:
обувки, кораби и восъчни печати,
и още – зелки и крале.
Защо кипяща на морето е водата…
А имат ли прасетата криле?”
(Из „Алиса в Огледалния свят”, преводът е мой)
|