Едва ли има друго нещо, което да привлича толкова силно, колкото пътят. Защото пътят е не само трасе за удобно придвижване, но преди всичко желание за промяна, копнеж по нови светове и изживявания, и предизвикателство за любознателността.

Достатъчно е да си припомним в колко много от заглавията на знаковите литературни образци присъстват думите „път”, „пътуване” и „пътешествие”. Главният литературен герой в първообраза на съвременния роман е именно странникът, който пътешества и по пътя си се сблъсква с различни преживелици.

Обърнахме поглед към нашия крайморски път – някогашната Виа Понтика. И се удивихме колко разнородни могат да бъдат размислите и емоциите, които неговото съществуване роди като продукт.

За да си спестим опитите за оригиналничене, ще обобщим калейдоскопичното съдържание на броя със следното стихче:

„Настана време – моржът каза –
за повечко неща да поговорим:
обувки, кораби и восъчни печати,
и още – зелки и крале.
Защо кипяща на морето е водата…
А имат ли прасетата криле?”

(Из „Алиса в Огледалния свят”, преводът е мой)