Фотография PHGCOM (self-made, photographed at the British Museum

Към обяд на 10 юни 323 г. пр. Хр., след бурна предходна нощ в компания на свои довереници, Александър Велики е намерен мъртъв във ваната си в покоите си във Вавилон. Регентът му Пердика разпределя през следващите няколко месеца териториите на неговата империя. На Лизимах, син на Агатокъл, той определя Тракия. Към 284 г. пр. Хр. Лизимах контролира територия, включваща Тракия, Западна Понтика (дн. българско крайбрежие на Черно море), Македония, Тесалия, Хераклея Понтика (крайбрежието на Мраморно море) и Пафлагония (северна Анатолия). Към тази дата Лизимах може да се счита за наследника на Александър Велики с главно „Н”.
Още през 323 г. пр. Хр. Лизимах води война с променлив успех срещу Севт ІІІ, тракийския цар, укрепил се в Севтополис (днес под язовир Копринка). След като го побеждава в една първа голяма битка, във второ сражение изглежда няма такъв успех и сключва примирие. Докъм 313 г. пр. Хр. почти нищо точно не е известно за политиката на Лизимах в Тракия. През тази година обаче, избухва въстание на гръцки градове по северното Черноморско крайбрежие и Лизимах отделя почти две години от управлението си, за да се справи с този бунт. От тази епоха е и легендата за несметно съкровище, което е заровено вероятно някъде около нос Калиакра.
В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат активни археологически разкопки на нос Калиакра. В резултат, от 1960 г. самият нос е обявен за исторически и природен резерват. На него са разкрити останки от цитадела. Преди Лизимах цитаделата е използвана като естествено укрепление от първите му заселници – тракийското племе тиризи. Крепостта е известна до днес като Тиризис и е описана от Валери Кинов в книга на издателство „Славена”.
Защо е вероятно да има съкровище на Лизимах край Калиакра? Хипотезата ни като млади студенти през 1980-те се градеше на известно на всички читатели на Страбон съобщение в неговата „География”, книга VІІ.6.1. Според него Лизимах изградил двор за монетосечене (или съкровищница – текстът не е ясен) в Тиризис, вероятно преди 312 г. пр. Хр. Намерените съкровища от времето на Лизимах не включват монети от този монетен двор. От друга страна е добре известен фактът, че Лизимах е имал навика да складира средства за военните си кампании, подобно на катерички в хралупи.
Почти невъзможно е да се възстановят събитията около бунта на Черноморските гръцки градове срещу Лизимах ок. 313-312 г. пр. Хр. От наличните литературни източници само Диодор Сицилийски (живял почти 200 г. след събитията, през І в. пр. Хр.) ги описва повече или по-малко подробно в своята „Историческа библиотека”, книга ХІХ, 73:



„… жителите на Калатис, намиращ се на левия бряг на Понта и управляван от гарнизон на Лизимах, изгонили войниците му в опит да получат автономия. 2. По същия начин освободили град Истрия и останалите съседни градове, като сключили с тях съюз за борба срещу сатрапа. Освен това те въвлекли в съюза си тези траки и скити, чиито земи граничели с техните и така създали съюз със сила и мощ, способен на война. 3. Лизимах, веднага щом научил за случилото се, потеглил срещу бунтовниците. След като прекосил Тракия, той преминал през планината Хемус и установил стан край Одесос. Като обсадил града, той изплашил така жителите му, че те бързо се предали на милостта му. 4. След това, като си върнал властта по същия начин над Истрия, потеглил срещу Калатис. В това време скити и траки пристигнали с големи сили, за да помогнат на съюзниците си, както било според договора. 5. Лизимах, след среща с тях, и в едно сражение, ужасил траките и ги принудил да се присъединят към него, докато скитите разгромил в пряк сблъсък, избивайки много от тях и преследвайки ги във вътрешността на земите им. След това изградил стан край Калатис и го обсадил, тъй като възнамерявал да накаже по какъвто и да е начин подбудителите на бунта. 6. Докато бил зает с тези операции, в стана му пристигнали пратеници, които дословно казали, че Антигон е изпратил две експедиции в подкрепа на Калатис, една по суша, а друга – по море, че военачалникът Ликон с флотата си плава в Понта, а Павзаний с голяма сухопътна армия е на стан край място, наречено Херон. 7. Смутен от тези новини, Лизимах оставил известен брой войници да продължат обсадата, а с по-голямата част от армията си потеглил, за да търси битка с врага. 8. Когато обаче достигнал до проходите през Хемус, той се сблъскал със Севт, цар на траките, преминал на страната на Антигон и препречващ прохода с голяма армия. 9. В битка, продължила дълго време, Лизимах изгубил не малко от своите воини, но унищожил по-голямата част от врага и победил варварите. 10. Освен това той изненадал силите на Павзаний, които намерили убежище в трудно достъпна местност. Голяма част от тях пленил, и след като убил Павзаний, част от войниците освободил срещу откуп, а други зачислил в собствената си армия. Такова било положението на Лизимах.” (превод от старогръцки: Калин Тодоров)



До днес мястото на Калатис не е точно известно. Според други описания той се е намирал между лиман и морето, което значително съвпада с днешните градове на север от Каварна – Шабла и Констанца. Кой от двата града е бил, не е толкова интересно. За търсачите на съкровища е важно, че военните действия през 313-312 г. пр. Хр. са били интензивни, включвали са чести маньоври, големи обсади, включително с капитулации, както и участие на траки и скити. Всичко това ни даваше достатъчно основание да се доверим на една легенда – тази за съкровище от времето на Лизимах.
Така през едно лято на 80-те години на ХХ век с още трима колеги се заселихме край Камен бряг с намерение да извършим откритието на живота си. В продължение на два месеца обходихме всички достъпни пещери в търсене на съкровище. Трябва да призная, че нямахме металотърсач – тогава това бяха скъпи и недостъпни за обикновените студенти-историци и археолози технологични инструменти. Работехме по мрежова карта на мястото и по-специално на пещерите. Върху нея систематично отбелязвахме находки и координати. Впоследствие тази карта изчезна безследно и не съм я виждал оттогава.
В най-добрия случай открихме десетки глинени и керамични предмети от всякакви епохи – от преди Лизимах, след него, от римска, раннохристиянска и по-късни епохи. Няколко глинени лампи от раннохристиянска епоха бяха много красиви и до днес си пазя една. Монети обаче не открихме никъде…
Сега, след години, си мисля, че съкровище от бурната епоха на Лизимах със сигурност има някъде по Северното Черноморие. Възможно е да не е точно в пещерите на Камен бряг, а скрито някъде в някое поле от бягащи заможни граждани на Калатис, Истрия или Одесос, убити впоследствие от траки, скити или воини на Лизимах. Възможно е също и самият Лизимах да е скрил монети, сечени от двора му в Тиризис… Все пак, изследователите на характера, кариерата и управлението му подчертават, че е бил много хитър, предпазлив, отличен финансист. Точен портрет на владетел, разпределящ ресурсите си по места в големите си територии.




Фотографии Димитър Трайчев