Шести ден Адам обикаляше рая, неизменно придружен от своя ангел-хранител Мицраел, който му беше зачислен от Господ.
Двамата, убити от всеобхватна скука, се лутаха напосоки, поздравиха два динозавъра, кимнаха на една змия и се загледаха нагоре към пространството, където милиарди слънца и светове препускаха в бясна надпревара, тръгнали за никъде.
Адам и Мицраел вече бяха разгледали всички кътчета в градината, бяха яли от всички райски плодове с изключение на забранения плод – просто им трябваше нещо ново, непознато и изпепеляващо.
Дядо Господ ги наблюдаваше отгоре и все намираше кусури на Адам. Искаше му се да му влее още малко разум, да оправи веждите му, които бяха много сключени, а и главата му беше голяма, а и това прекалено щръкнало ребро ужасно го дразнеше.
Мицраел и той не беше съвършен, перата на крилата му все висяха надолу, носът му беше вечно хремав и държанието му не беше напълно мъжко-ангелско. Приличаше на някакъв паднал ангел, което не беше първоначалният замисъл на Твореца.
Сърцето на Господ се късаше като ги гледаше и реши да сложи ред в Рая като направи от стърчащото ребро на Адам нещо съвсем различно. Адам трябваше да си има забавление и утеха в дългите дни и нощи. И най-сетне трябваше да излезе от тази апатия, която застрашаваше и без това ощетения му мозък.

За направата на жената Господ доста се изпоти. Работеше вече шести ден, при това извънредно.
Тя трябваше да е специална – да може да плаче, когато й е тъжно и да се смее, когато Адам й разказва райски вицове. Трябваше да може да функционира при каквито и да е несгоди: диети за отслабване, обезкосмяване, да готви, да може да копае в райската градина, да отглежда мъж и деца и никога да не забравя, че е взета от реброто на Адам.
Господ използва цялото си въображение, за да направи Ева съвършена по ум и красота. Но й вложи и доста хитрост, за да може тя да се прави на глупава пред Адам, когато обстоятелствата го изискваха и когато трябваше да го убеди, че подаръците са най-доброто средство за сдобряване.
Понякога (разбира се, много рядко) хората се карат я за изневяра, я за възпитанието на децата. Тогава казусът с намесата на тъщи и свекърви още не е бил актуален. Така беше сложено началото на половете и алтруизма.



Случайно един ден Адам подочу през Божиите двери, че Господ се кани да му направи жена.
- Мицка – попита Адам, – какво значи „жена”?
- Аз откъде да знам? – отговори ангелът. – Това сигурно е нова дума в райския речник. А може да е нещо като „змия”, „мечка” или „буболечка”...

Една сутрин след блажен сън Адам и Мицраел отвориха очи и видяха под съседното цъфнало дърво две странни същества. Едното лежеше на меча кожа и протягаше задните си части високо нагоре, а другото с крила се рееше в пространството и правеше чупки в кръста.
Адам реши да ги поздрави, както всеки ден правеше и с другите твари.
- Кои сте вие? – попита Адам повече от любезност, отколкото от интерес.
- Аз съм Ева – отговори едното същество, – а тази горе ми е ангелката Анюела. А вие кои сте?
Гласът й отекна самотен. Адам и Мирцаел вече се бяха отдалечили за разходка. Седнаха под едно по-особено дърво. Без да усетят се бяха отдалечили повече от допустимото.
- Мици, какво мислиш за тия две женски? – попита Адам.
- Какво да мисля? Сигурно ще предявяват капризи, ще се опитват да ни наставляват и винаги ще се мислят за първи дами.
Адам се замисли над думите на Мицраел. Той-беше по-умният от двамата и Адам се вслушваше понякога.



Скуката отново безпощадно ги завладя, Адам протегна ръка нагоре и откъсна плода, който висеше току под носа му и го дразнеше. Отхапа от скука една хапка, после още една, когато чу гласа на Мици:
- Какво правиш, бе Адаме, това е забраненият плод! Сега Господ ще ме накаже, че не съм те опазил!
- Мици – дъвчейки каза Адам, – дай да му отпуснем края, опитай и ти и да видим какво толкова му е забраненото.
Мицраел се огледа настрани, после нагоре и накрая и той захапа ябълката. След това заспаха ежедневния си блажен сън. Но този сън беше различен.

И двамата, но най-вече Адам сънува срамни неща, които върши с Ева. Събуди се облян в пот, погледна към Мицраел, който още спеше, прегърнал един храст, в чиито листа ровеше с крилата си. Адам погледна изправеното си смокиново листо и разбра, че забраненият плод е свършил нещо непознато, страстно и хубаво.
Бързо събуди Мицраел и след минута двамата се спогледаха, грабнаха останалата половина от ябълката, която се търкаляше около тях и презглава хукнаха към бивака, където блажено се изтягаха новите същества.
- О, Господи! – възкликна Адам, когато се приближиха задъхани до двете женски същества.
Очите и на двамата попиваха съвършените тела на Ева и Анюела. Адам, надничайки, живо се поинтересува какво има под смокиновото листо на Ева.
- Дай им бързо да ядат от ябълката! – провикна се Мицраел и гласът му извади Адам от опиянението.
Адам подаде остатъка от ябълката първо на Ева и зачака.
Лениво, почти без желание, Ева отхапа едно парче и много бавно започна да го дъвче, което напълно извади от равновесие Адам.
След третата й хапка Мици се стрелна на земята, грабна остатъка от ръката на Ева, издигна се до Анюела и й подаде парчето. Анюела никак не искаше да остава по-назад от другите и да я помислят за някаква задръстена ангелка. Кръжейки над тях, тя изяде остатъка от ябълката.
След миг очите и на двете женски страстно заблестяха от предчувствие за нещо неизвестно, но със сигурност опияняващо. Мицраел и Анюела знаеха, че техният контакт ще е на духовно ниво, защото нямаха тела, а само дух. Но понякога хората се сливат и само духом – все пак си е нещо пред безцелното пърхане с крила.
Ето на това място оставям последващите събития на вашата фантазия.



- Господи, каква плът, каква радост и страдание! – възкликна Адам.
Той не можеше да откъсне очи от прелестните гърди на Ева. Фантазията му трескаво работеше. Той се приближи до Ева и се опита да й повдигне смокиновото листо.
- Адаме, не пипай! – каза Мицраел. – Първо трябва да я спечелиш, това са правилата на играта!
Ева направи предизвикателна чупка в кръста, доволно се изправи с танцуваща походка, отърка уж неволно задните си части в едно дърво и любопитно разгледа Адам и най-вече тялото му. Тъй като Адам нямаше конкуренция, Ева го хареса.
- Вярно е, Адаме – каза Ева, – без ухажване не се давам. Искам нещо изпепеляващо като например палто от мечка!
- Ами тук е много топло – прошепна Адам – за какво ти е палто?
- Тогава искам нещо много вкусно за ядене и много пиене… – каза Ева с нега в гласа си.
Адам не можеше да мисли много бързо, защото формите и гласът на Ева изгаряха сетивата и най-вече слабините му. Без да има точна идея, Адам се поклони театрално:
- На днешния ден след много години може би ще е Коледа и ние с Мици довечера ви каним с Анюела на разкошна вечеря. Точно при залез слънце ще ви чакаме под вековната смокиня.
Е, тогава Христос все още не се беше родил, но Господ вече кроеше планове за това и беше споделил своите намерения с Мицраел, а той от своя страна веднага докладва на Адам. Мълвата за предстоящото раждане на Божия син бързо обиколи райската градина, така че от година-две Коледа вече минаваше за семеен празник, без уточнен ден. По-важното беше, че се даваха подаръци.
Ева като чу, че ще се случва нещо разкошно, трепна с мигли, прегърна едно дърво, погали с гърди една клонка по начин, който само тя умееше, от което на Адам тотално му се зави свят.
Адам свирна на Мицраел, взе единственото си оръжие – саморъчно направена прашка, и двамата тръгнаха към райската гора.
Той не се тревожеше за напитките. Няколко ангела бяха направили вино – амброзия от трънки и глогинки, което отлежаваше в черепи от динозаври.



Адам вървеше умислен, защото все още не знаеше как ще се сдобие с кокошки за вечерята. „Пуста лакомия, мислеше си той, защо й е вечеря и пиене, толкова плодове нагъва по цял ден! И какво ли ще ми иска след „онова нещо” ?
Законите Господни забраняваха убийството дори и на буболечка. Трябваше всичко да стане тайно от Твореца. Адам се досети, че няма да се справи сам и поиска помощ от Мици.
- Мицка, трябва да ми помогнеш да се сдобия с две кокошки за вечерята на Ева! – каза Адам с глас, нетърпящ възражения.
- Адаме – строго каза Мици, - първо не желая да ме наричаш с това гейско име Мицка. Второ, ти си луд да обещаваш на онази глезла нещо, което нямаш и което е забранено да имаш. Какви са тези свалки с кокошки? Не можа ли направо да я гътнеш на тревата?
- Нали ти ми казваше, че романтичните флиртове са в основата на семейното щастие? Е, ти си ангел и имаш само дух, с който не можеш никога да тръшнеш Анюела и затова те гони завист – каза Адам. – Но сега ще ми помогнеш, защото аз те уредих с духовна любов.
Мицраел се засрами, че отказва помощ на приятел в нужда, пък и се досети, че наистина не разбира какво точно ще се случва между Адам и Ева.
Двамата тръгнаха към кокошата ферма, която се намираше точно под дверите на Господ и отгоре Творецът следеше развитието им.

Адам имаше една малка тайна, която дори Мицраел не беше забелязал: той беше най-добрият, т.е. единственият стрелец в райските градини. Целеше без грешка от десетки метри с прашката всички дребни плодове и буболечки. Като наближиха фермата, Адам вече имаше гениален план.
Двамата се скриха зад едно вековно дърво и там Адам въведе Мицраел в плана.
Кокошките спокойно си кълвяха семена от райските глогинки и не подозираха какво ги чака. Една от тях наивно се приближи опасно близо до дървото. Адам само това чакаше: без да се навежда и накланя, с поглед зареян в небето, уж разглежда красивите облаци и новите планети, той пусна ръцете си с прашката ниско долу и стреля. Кокошката се препъна, падна по корем и примря.
Адам даде знак на Мицраел, който бавно, почти безучастно полетя ниско над бедната твар. Точно над нея той имитира болка в крилото си, пусна се с цялото си тяло върху кокошката, покри я с крилото си и съвсем небрежно и незабележимо я прибра. После се издигна и отлетя бавно към гората. Скри пернатото под един камък и се върна при Адам, където процедурата се повтори и с другата кокошка.
Двамата разгледаха небето и дверите на Господ, но не видяха нищо обезпокоително.



Него ден дядо Господ наистина нищо не видя – беше много зает да меси глината и да се чуди как да създаде още един-двама човеци, но по-съвършени от онези двамата, които само се въргаляха по тревата, надничаха си под листата и въпреки изяждането на забранения плод все още не се сещаха да се възпроизведат.
„Ама онези нещастници нямат никакво либидно въображение – помисли си Твореца. Значи този плод ги научи само на теорията, от практиката си нямат и хабер.”
Дядо Господ не подозираше каква вакханалия се заформя за вечерта, нито че две невинни твари са паднали жертва на капризи и глезотии.

Адам, плътно следван от Мици, пое към гората. Двамата дълго търкаха клечки, докато изскочи искра. Мицраел се зае да пали огъня. Зад дървото Адам вещо откъсна главите на кокошките и чевръсто ги оскуба. В мозъка му се въртяха мисли:
„Дали това, което правя, е добро или лошо? Лошо е, защото откъснах главите на бедните кокошки. Но нали съм човек, а това с късането е присъщо на хората. А пък и нали трябва да продължа човешкия род. Ева иска ухажване, ядене и пиене. Плодовете й били омръзнали до смърт. Аз друг начин за продължаване на рода не познавам, трябва да се съобразявам с Ева, защото после може наистина да поиска палто я от динозавър, я от мечка, което убийство ще ме затрудни повече, пък и „онова нещо” може да се отложи във времето… а на хоризонта други женски не виждам. А на мен ще ми се спукат тъпаните, т.е. топките.”



„Човекът е най-ексцентричният глупак, който успях да създам, си мислеше Господ. Всичко, което прави или не прави до този момент отменя моя Божи закон.” И всичко това Твореца го мислеше без да подозира за прегрешението на Адам.

Адам и Мицраел увиха оскубаните птици в големи палмови листа, сложиха ги в огъня, покриха ги със съчки и зачакаха.
- Мицка – пръв наруши мълчанието Адам, – дотук организацията върви добре. Но къде си виждал женска да ти се отдаде само за едни кокошки? Трябва веселие, музика, танци, а аз това не го умея. Ще можете ли с Анюела да ни попеете и потанцувате във въздуха?
- Адамчо, ти направи геройства от храброст и изобретателност и ако след всичко това Ева ти се дърпа и проявява капризи, аз ще говоря с Господ да ти извади още ребра и да ти създаде още женски екземпляри. Човек, който е вкусил от забранения плод, трябва да има избор. Без база за сравнение няма как да опознаеш външния свят.

Адам и Мици напуснаха гората с изпечените кокошки, умело укрити – едната под смокиновото листо на Адам, а другата под крилото на Мицраел. В ръце Адам носеше черепа, пълен с вино. Приближиха райската смокиня, под която Ева и Анюела се търкаляха в очакване на следващите събития.
Когато видяха мъжките екземпляри, първо Ева изпъчи гърдите си в поза „ела ме изяж”. Миг след това тя втрещено погледна смокиновото листо на Адам, издуто от кокошката, и издаде вик на ужас.
- Спокойно – каза Адам и извади кокошката. После подаде на Ева черепа с вино и зачака опиянението й.
Ева отпи няколко глътки, кимна одобрително и изпи още от виното. Погледът й страстно заблестя, тя се изпъчи отново пред Адам и бавно и кокетно отметна смокиновото листо. Шумът от листото накара косата на тила му да настръхне.



- Адаме – каза Ева, – както се досещаш, ти ще получиш от мен всичко, защото ти си „първият човек” в райската държава, а аз съм първа дама… но не знам как ще ме опазиш, ако Господ реши да създаде втори и трети човек. За това ще ти трябват много подаръци. Занапред за кокошки и вино от трънки няма да се дам.

След обилната вечеря грехопадението най-после се случи. Над главите на Адам и Ева Анюела и Мицраел, вплели дух един в друг, танцуваха и пееха ангелски песни. След няколко минути първата двойка отчете, че е било божествено.

Но дори и в райската градина си има закони – писани и неписани, и те трябва да се спазват. След грехопадението Господ изгони Адам и Ева и ги прати долу на земята да се борят с проблеми и оцеляване.
Е, там започна и размножаването. Резултатите от първите бурни нощи бяха Каин и Авел. Скоро след тях се народиха и техните сестри. Някак от самосебе си Каин и Авел знаеха какво да правят с тях. Така се появиха безчет племенници, родственици и братовчеди… и заселването на земята продължава и до днес с бързи темпове, без много мислене. Както казват ромите, „на мен като ми дойде хубавото и прайм деца. Ама после не знайм к’во да ги прайм толкоз много”.

А жената? О, жената оттогава, че и до ден днешен е прелестния пол. Тя се е научила да бъде добра домакиня и винаги, когато се разделя с един мъж, задържа подаръците му. Формите и ласките им привличали дори боговете. Те напълно безразсъдно слизали от небесата, други от яхти, джипове и майбаси; идвали и от чужбина и прекарвали прекрасни часове в жарките обятия.

Какво е станало после ли? Ами нормалните неща… Адам и Ева си омръзнали поради несъвместимост на характерите. Пък и Адам нещо се занемарил, харесало му земното вино. Косата му пораснала дълга и мръсна, имал вече рядка брада, вървял приведен, сякаш нарочно се правел на по-възрастен. На Ева й омръзнало вечното му мърморене. Изкушила за разнообразие Мицраел, който също бил изгонен заради ябълката на земята, където приел човешко тяло, а духът му отлетял на Марс.
В началото Ева не знаела много подробности за секса, защото от Адам не можело да се научи кой знае какво, но Мицраел с ангелски номера я въвел в тайнството. От тази връзка се народили още отрочета с ангелска красота, но с човешки недостатъци. Започнали да се крадат един друг, да се бият за келепира и да дърпат чергата към себе си.

В началото Адам бил бесен от изневярата на Ева – не толкова от ревност, защото и той кръшкал на поразия, а от неблагодарността й. „Колко кокошки убих заради нея – мислеше си Адам, – с колко палта я затрупах, колко пъти на маймуна се правех, да й угодя…”
Е, тогава като ги е гонил от райската градина, Господ е пропуснал да им влее прошката.
Адам, заслепен от гняв, се метнал в постелята на Анюела – най-вярната приятелка на Ева. Тя също вече имала човешко тяло, макар и силиконовите й крила да не били закърнели напълно. Скоро им се народили дяволчета с черни крилца, които веднага се впуснали в далаверки.

Тогава все още не ги е имало 10-те Божи заповеди. Отгоре Господ гледал, гледал и се гневял. Затворил Божествените двери, усамотил се и седнал на измисля и записва 10 Божи заповеди.
Така е било, така е сега и така ще бъде.


Илюстрации Маргарита Войнова