 |
В този брой пространството А3 е предоставено на
ВАРНЕНСКИ УЛИЧНИК. Попаднах на това издание преди
половин година, прелистих го и се притесних. Бях
неподготвен.
Стори ми се странно, че ВАРНЕНСКИ УЛИЧНИК се случва в
град, където всеки квадратен метър усвоена площ излъчва
еднозначното послание купи-продай.
Стори ми се странно, че група активни млади хора
проучват, пишат, снимат, рисуват, публикуват и
разпространяват върху традиционен |
|
|
|
|
хартиен носител своите
възгледи за света и мястото, които обитават.
Безвъзмездно.
Стори ми се странно, че искат и даже се надяват да бъдат
чути.
Очевидно, социалните ми рецептори са амортизирани
напълно.
Днес щафетата поема Виктор Минчев, нямам притеснения,
не му е за първи път. Дано да се появят и други. На
добър Час!
Димитър Трайчев, собственик
ВАРНЕНСКИ УЛИЧНИК 04
АВТОИНТЕРВЮ
Какво представлява варненски уличник?
Варненски уличник е наричан с много имена – платформа,
издание, списание, онова, нещо и пр., но в същината си
той е фензин, прекрасно средство, създадено за разбиване
и разширяване на тесния отвор на информационния поток,
от който едвам се процежда тънка струйка.
Но ние живеем в информационно общество, не сте ли
чували за интернет?
Да, но за съжаление, българското такова е крайно
рудиментарно – например гордеем се, че нашата уикипедия
е на първите места по многобройност на статиите, но те
са доста бедни по съдържание.
Впрочем ние очакваме от нашите читатели да са граждани
именно на това общество – оттам те да получават базовата
си информация, а ние надграждаме над нея.
А информацията за Варна, която публикувате?
Тя е абсолютно уникална (колкото и да се злоупотребява с
употребата на тази дума, тук тя е използвана със
съвършена прецизност) – не може да бъде открита никъде
другаде.
За какво всъщност пишете?
За хора, места, заведения, с една дума истории от Варна
– за нас градът е пълен с такива. Това е и нашето мото –
има много истории за разказване. И не само това, това са
такива истории, които прегазват теорията на Флобер, че
изкуство, любов, наука – тези три лица на Бога – живеят
единствено в столицата.
Какво е общото между тези истории?
Актуалност, западност, смисленост. А тези, посветени на
варненци – и решимост.
Къде се разпространява този, хм, как го казахте –
фензин?
В заведенията и магазините с по-качествена публика.
В колко бройки?
180.
А онлайн?
Разполагаме с туитър (@ulichnick) и имейл (
varnenskiulichnik@gmail.com ).
Смятаме в най-скоро време да си направим сайт, защото
доста хора ни казаха, че се опитват да ни открият, а не
могат.
Как всъщност решихте да се занимавате с това?
Размишлявах как може литературата да бъде превърната в
стрийт арт и установих, че това е нейната инкарнация.
Отначало трябваше да бъде дадзибао, но тази форма е
по-подходяща.
Вече всеки посредствен тип, без представа кой е
Достоевски
или поне Мишел Уелбек може да пише, а и го прави.
Кой стои зад варненски уличник?
Един бъдещ ПиАр, един бъдещ архитект и двама бъдещи
юристи,
единият специализиращ в континенталната правна система,
а другият –
в англосаксонската. Всички те са взели с отличен изпита
си
по попкултурология и история на изкуството.
Звучат като качествени хора.
Това е най-добрият екип в областта на списанията в
момента не само във Варна (където впрочем други списания
няма де, т.е. има там някакви онлайн, но не мисля, че
изобщо си заслужава да говорим за тях). Твърдя го
убедено.
Хм. Благодаря Ви за това интервю, Ред.! Късмет!
И аз Ви благодаря.
|
|
|
