|
|
Най-накрая намирам човек, който се съгласява да седнем с
по бира пред сградата на SG Expressbank, използвайки
последните топли есенни дни. Сгушените между двете
масивни части на тялото й стълби създават усещане за уют
и защитеност. Но не сме тук, за да убедя ген. Костов в
позитивите на банката като мийтинг плейс. Всъщност той
ще ми разказва:
„Банката е представлявала особен обект на интерес за
американското разузнаване.”
Макар че е завършена към края на Студената война,
построената за БНБ сграда изглежда крайно съмнително на
агентите от ЦРУ. Обръщам се назад: комунистическото
строителство е изоставило характеризиращия го мачкащ
брутализъм и уважението идва от подчертания бизнес вид
на сградата, израз на тенденциите на 70-те и 80-те.
„Именно западната й архитектура смущава американците. Те
решават, че не е строена за кого да е.”
Засилващите се слухове през тези години за възраждането
на СМЕРШ водят до активната мобилизация на агенти в
района.
„Американците имат подозрения, че вътре се помещава
тайна организация и то съставена от
най-високопоставените хора не само в България, но и в
останалите държави от източната страна на желязната
завеса.”
Заглеждам се в изражението на генерала от
контраразузнаването – изобщо не смята тези ходове за
абсурдни. Чудя се дали не премълчава нещо, вероятно
свързано с достоверността на американските теории.
След национализацията на банките, чужденците, особено
през лятото, не будят подозрение, използвайки услугите
й. Но българските служби също са си вършили работата.
Питам генерала дали има химикал, защото моя свършва. Той
ми подава доста старовремска писалка, а когато започвам
да отвивам капачката хваща ръката ми:
”Спри! Да ни убиеш ли искаш!?” виква с уплашено
изражение.
Местя объркан поглед от него към писалката и обратно. Да
не би да е сувенир от заловен американец? „Не, бъзикам
се, това е просто ученическата ми писалка.”
Сивите му очи започват да се смеят, той също, но скоро
прелива в типичната военна строгост:
”Всичко, което сме отнели от американци е строго
секретно, хлапе, както и останалата информация за
банката. Айде, допивай си бирата и да си ходим.”
Това ми идва крайно неочаквано, последно се опитвам да
разбера докога са продължили американските мисии:
”До 1993, когато Експресбанк взимат сградата, но не мога
да ти кажа нищо повече, айде.” ми отвръща, ставайки.
Вече съм абсолютно объркан. Журналистическият ми нюх е
тотално блокиран – шегува ли се? Поглеждам към масивната
сграда зад гърба си – какви ли тайни крие наистина? ВМ
|
|
|
