|
Contemporary space, Варна 02-30.03. 2013
Изложбата откри доктор Мария Василева
Димитър Тасев
В атрактивното пространство на ул. Марко Балабанов № 23
е експонирана част от колекцията на младите ентусиасти
от СоцМуз.
Това е първият им опит да напуснат виртуалното
пространство.
Смея да твърдя, че интеграцията на този проект във
физическата среда е по-вече от успешна. Миризмата на
печатарски мастила и пресушена хартия за някои е просто
воня, за други е екзотичен аромат, но със сигурност е
достатъчна стартова доза за всеки пътешественик във
времето, поел по прашните коридори на соца.
35 плаката от 70-те и 80-те години представят авторите
им, като активни посредници между потенциалните публики
и декларираната стилистична рамка, зададена от
постановъчния екип, разбирай режисьора, като почти
едновластен господар и виновник за всичко, свързано със
спектакъла. Преодоляването на технологичните и
административни ограничения само повишават
предизвикателствата пред художника. За да ги заобиколи
или прескочи, той е принуден да балансира в няколко
плоскости едновременно – да представи адекватен образ на
спектакъла, да поддръжа корпоративната визия на
институцията-театър, за който работи, без да загърбва
собствената си идентичност. Защото улицата не прощава.
Ако плакатът фокусира вниманието на преминаващия,
художникът си е свършил работата.
Людмил Чехларов
Показаните работи на класиците в жанра - Старейшински,
Фунев, Тасев и Чехларов са ярко потвърждение за това.
Хората на 40+ си спомнят за спектакли, някои от които не
са гледали, само по плаката.
Това натоварва с огромна отговорност обикновеният
отпечатан лист хартия с размер 100 х 70 см.
Илюстрирам с два примера.
Първият е от творчеството на Асен Старейшински
Началото на 70-те. Хипарско време. Но и времето след
1968. Минавах по Раковска и съзрях плаката за Маскарад
по Лермонтов пред театъра на Армията. Бях втрещен. Не
може да бъде. Знаех кой е автора. Старейшински вече беше
познат илюстратор и оформител. Харесвах го. Изумителното
беше, че администрацията, традиционно наплашена И
консервативна е одобрила проекта и той висеше
величествено сред театралните снимки. Отпечатан.
Черно-бял. Истински.
Тогава реших, че театралният плакат е нещото, което може
да ми вдъхне вяра, за да оцелея в България. Значи и ние
можем.
Асен Старейшински Вече бях посетил за първи път биеналето на плаката във
Варшава и бях премазан от цивилизационния шок. Малка
надежда прозираше отвъд океана. Българинът Христо Явашев
беше направил пробив. Милчо Левиев вече свиреше с Били
Кобъм. Асен Старейшински беше прокарал Маскарад.
Вторият пример е от личното ми творчество. Защо? Във
всеки случай не за да се наредя до големите. В момента,
когато пиша тези думи Президентът представя служебното
правителство по БНТ. Сред министрите имам познат. Почти
приятел. Актьорът Владо Пенев. Плакатът за спектакъла а
режисьора Станчо Станчев МАКСИМАЛИСТЪТ по Стратиев н е
ключов за неговата кариера. И като визия и като
послание. Това е първата главна роля на младия актьор на
професионална сцена във Варненския театър. Тогава му
казвахме Владко. Партнираше му Пипата. Бяха чаровни...
...Звучи химна. Приключвам.
Огнян Фунев
|
