|
Култура - Брой 5 (2711), 08 февруари 2013
В края на януари т.г. Публисис МАРК Груп представи
„Бранд България - новата концепция за лицето на България
пред света”. Галерията на Художествената академия ни
посрещна с табелка „частно парти”. На събитието
зам.-министърът на МИЕТ и авторите представиха
резултатите от мащабния проект. След публикуването на
логото и оповестяването на сумата, платена за проекта (1
милион и 400 хиляди лева), в социалните мрежи и медиите
се разрази скандал. Масовото неодобрение премина в
ирония. Появи се и силно критично становище на Съюза на
българските художници, оповестено в открито писмо на
неговия председател Любен Генов.
Защо новата идентичност на България предизвика
толкова отрицателни мнения? Цената ли раздразни всеки,
който се озова срещу логото и му се обясни, че то е само
върхът на айсберга, наречен „Бранд България”?
Филип Попов: За идентичност на държава това е
висока цена. Поне три пъти по-висока от разумната. Освен
това, обявените от изпълнителя статистики, изследвания
на мнения от чужденци, администриране и т.н. са изяли
ресурса – финансов и логистичен, за да се разработи това
лого от компетентни дизайнери и арт директори.
Димитър Трайчев: Цената е такава, каквато
договорят двете страни. Проблемът е, че не виждам
втората. Това не е обикновена анонимност, това е
технология. Авторите са без значение. Обикновено
усвояване на средства. Резултатът е без значение. Всички
процедури са спазени, юридически обосновани и
документално подплатени. Ако чакаме администрацията да
се самосезира, което очевидно звучи смешно, няма как да
се случи.
В брошурата, която беше раздадена на представянето,
фигурират част от имената на творческия екип, повечето
на румънски колеги. От „Бранд България” настоятелно
повтарят, че това е „колективна работа”. Може ли едно
лого да се създаде от „колектив”?
Филип Попов: Не, не е правилно. Може да има екип
от дизайнери и илюстратори, но те трябва да бъдат
ръководени от този, който ще вземе крайното решение за
стилистиката на елементите и логото като цяло. Всеки
изпълнява работата, която му е възложена, но арт
директорът контролира, редактира, взема крайното решение
и поема отговорността.
Димитър Трайчев: Консултантският екип от страна
на възложителя също е неизвестен. Ако няма такъв,
резултатът е предопределен и предполага реакции от типа
това не ме кефи. Кой контролира пътя на вербалното
задание до езика на визуалните стандарти? Кой да
гарантира, точка по точка, дали избраната стилистика
покрива семиотичните кодове? Това затвърждава битуващото
мнение „дизайнът у нас няма значение”. Администрацията
безчинства и реализира своите фантазии през ръцете на
роба-дизайнер в пълното съгласие с неговите или техните
шефове. Самите те са клонинги на администриращите.
Господи, какъв статут!
Явно има графичен проблем в логото. Какъв е той,
най-кратко изразен?
Филип Попов: Логото е нечетливо и неизразително.
В него няма бляскава и новаторска идея. То е съставено
като сбор от някакви неща, които не са интересни.
Цветовете са случайни и нямат излъчване на каквото и да
е българско. Бих казал, че това е цветова гама на нещо
панславянско, например. Може да греша, но тъй като
гамата ми е чужда за България, я свързвам с нещо,
намиращо се в централна Европа.
Димитър Трайчев: Всеки ден се моля да видя поне
едно тъпо, не новаторско, но донякъде правилно лого. За
да не ме е срам. А сега, за да коментирам злополучния
Бранд, пак трябва да го гледам. Ужас! Откъде да почна и
къде да свърша? И то по простите занаятчийски правила.
Петно и/или линия. Отношенията крива-права. Динамика на
линията. Динамика на тоналния и цветен контраст.
Единство и йерархия на множествата... Да, това са
стогодишни учебникарски клишета, но администрацията не е
длъжна да ги знае. Ние сами сме си виновни. За 25 лева
всеки гаражен експерт ще врътне нещо подобно, ще го
резне на плотера, ще скочи в баничарката и до час ще
бъде на обекта, готов за монтаж.
Вижда се, че елементите са рисувани от различни хора
– има различен подход: изрезково-декоративен за розата,
висока гледна точка за чадъра и елементи, в които има
условна стилистика на нещо обемно „едно зад друго”. Това
обърква разчитането и разпознаването и вместо да доведе
до един символен образ, води до хаос. За тази стилизация
обосновката е, че е „модерна”.
Филип Попов: Да, съществува „модерна стилизация”.
Такава, която обикновено изпреварва времето, в което е
създадена, и после може да има дълъг живот. Такива лога
устояват на времето.
Димитър Трайчев: Работата напомня похватите от
времето на Треченто. Отсъства единството между място на
действие и време. И всичко това в недоказуем мащаб. Но
да не скверня предтечата на Ренесанса. Визуалното
послание е всеядно и аморфно. Липсва управленската воля
за таргетиране въпреки предварителните задължителни
проучвания. Ясно е, че няма съвършено лого, но ако то не
обслужва моите интереси, поне да се хареса на съседа.
- А представеното тук…
Филип Попов: То вече изглежда старо и демоде още
с появяването си. Напомня за нещо от края на 80-те
години, и то за лошите примери.
Димитър Трайчев: За безвремието очевидно
съществува негласен обществен консенсус. Живеем с това,
въпреки технологиите. В града се движа с такси и се
взирам в GPS-а или си затварям очите. Страх ме е да
погледна към улицата. На всеки метър те дебне визуално
извращение в духа на раздвижено, разчупено.
Това, че има толкова много елементи?
Филип Попов: Това не е проблем, има добри примери
с динамична амалгама от много елементи. Важното е как
точно е направено логото, а не да се повтарят с думи
заданието и намеренията. Би могло да се работи с
множество елементи, ако са подчинени на една обща идея.
Димитър Трайчев: И на Халс не му е било лесно с
груповите портрети, и на фламандците - с хедонистичните
им натюрморти. Нали и това са поръчки!
Слоганът: А Discovering to Share в българския вариант
е „Открий и сподели”.
Филип Попов: Спокойно можеше да бъде например
„Открий съкровищата на България”. Това „открий и
сподели” може да се отнася за нова безалкохолна напитка,
за пастет – прекалено общо е това заповедно изречение.
Димитър Трайчев: В началото бе словото. Нали така
казват. Длъжен съм да ги следвам. Иначе, слоган като
слоган. Някой си е въобразил, че е актуален в епохата на
социалните мрежи. Страшното за думичките настъпва,
когато започнеш до ги пълниш със съдържание и
конструираш ритмиката за медийна кампания на
публикациите или за излъчване. Едно е Странджа, друго е
Казанлъшката гробница, трето е курортът Свети Влас, а
знаменателят трябва да е общ.
Шрифтовете – в брошурата се говори за „елементи от
глаголицата”. Всъщност, за туристите от света важен е
надписът на латиница – и като че ли са започнали от
него, а после някак са го кирилизирали.
Филип Попов: Кирилицата е елемент от
откривателството на българина, а то можеше да е елемент
от логото. Вместо това, кирилският вариант е безлична
„не-кирилска кирилица”, писана от човек, чиято родна
писменост е друга. А тази глаголица, за която се говори,
че вдъхновила част от буквите, можеше също да е част от
самото лого. Или то да е изцяло подчинено на основния
знак на глаголицата - и тогава това „слънце” и „кръг”
можеше да са много по-оправдани. А тук има някакви
елементчета от глаголицата, залепени как да е за някои
букви.
Димитър Трайчев: Каква глаголица!? Типографската
част е безполова и чирашки наведена. Васил Йончев се
обръща в гроба. И защо е необходим български вариант,
когато продуктът е 100% експортен. Цари всеобщ панически
страх от чисто шрифтови решения. Но има и добра страна.
Някой въобще е положил усилия в тази посока.
Типографската култура е тотално занемарена и не са ни
виновни руснаците. Въобще, това е серия от отделни
конкурси: за слоган, за типография и/или шрифт и за
илюстрация в нашия случай, след като сме я докарали
дотам, според заданието. Никой няма нерви за това.
Нещо за цветовете на бранда и на „под-брандовете”,
които в обосновката си „Бранд България” нарекоха
„вдъхновени от фреските на Колю Фичето и софийските
небостъргачи”?
Филип Попов: Някои от подбрандовете са като
тестове за далтонисти. Близки по светлосила стойности на
неприятни и мътни цветове. Един път розата е ярко
червена и стилизирана като логото на няколко
социалистически партии в Европа, друг път е с различна
стилизация и неприятно розов цвят.
Димитър Трайчев: Цветовите модели са неизвестни.
И хексахромният няма да помогне. Между монитора и чадъра
с отразена, падаща и излъчена светлина стоят планини от
проблеми. И колко „Пантона” ще са нужни за реализацията
на едно безхаберие.
Намерението на създателите беше заявено „да
разпознаеш елементите на логото постепенно, докато
успееш да ги разчетеш”.
Филип Попов: Това е едно от най-абсурдните неща,
които съм чувал за лого. Логото е квинтесенция на
първичното възприятие. То трябва да действа като удар.
Бавен удар няма.
Димитър Трайчев: Нали не сме се събрали на сеанс
за групова медитация. Единствената утеха е, че не сме
сами. Има и други смотаняци и то доста по-богати от нас.
Цветя, животни, ръкавици, планини, слънце, минерална
вода, неясни петна, когато е трябвало да се запълни
мястото. Символи, предмети и емоции са се смесили в една
семантично разнородна салата. Повечето изказали се за
логото говорят именно за салата.
Филип Попов: Когато нямаш сили да създадеш
символ, а това наистина не е лесна работа, започваш да
илюстрираш. И ако няма резултат според заданието, такава
работа просто не бива да се приема. Има някакъв си,
доста слаб резултат. Щом има толкова много негативни
мнения, явно работата не е свършена.
Димитър Трайчев: Както винаги, липсват механизми
за генериране на предварителна експертна оценка на
потенциалните опасности и/или възможности на заданието,
преди то да бъде публикувано, като част от
документацията за конкурс, търг, пряко възлагане и др.
- А не се ли крие в заданието основният проблем?
Филип Попов: Опитният творчески екип има
свойството да подобрява заданието. Не винаги клиентът
знае какво точно иска. Той има някаква цел, която иска
да бъде достигната, и креативните екипи трябва да му
помогнат със своите знания. Това лого е като графичен
зодиак за вестник.
Димитър Трайчев: Заданието си е задание.
Ежедневно ставаме свидетели и жертви на жонглирането с
думички по медиите. Един добър отбор винаги може и да
заобиколи, и да обслужи заданието едновременно. Но никой
не отваря дума за хората, които вземат решения.
Журиращите. Има ли ги? Каква е тяхната квалификация,
какви са техните вкусове, какви са техните правомощия?
Може ли логото да се спаси в този си вид?
Филип Попов: Не, това лого просто ще умре. И ще
остане като поредния скъп неуспешен опит за идентичност.
Димитър Трайчев: Поредният балон. И той ще отлети
в забравата почти спукан. Почти.
- Има ли някой символ, за който се сещате, че е
по-добър като национален символ?
Филип Попов: Части от български шевици, слънце,
но стилизирано слънце, взето от дърворезба или килим.
Една черга с няколко райета ще работи по-добре и
лаконично. Защо трябва да се измислят „модерни и вечни
цветове”, щом може да се направи цветова гама от
цветовете на българските народни тъкани? Те са резултат
от дълга традиция, начин на живот, естествените хармонии
на материалите, от които са се произвеждали самите
багри. Защо да създаваме нова стилизация? Има такава,
типична за България. И тя е хармонична. А
новосъздадената, която обсъждаме, е какофония.
Димитър Трайчев: Тази година е година на Алеко.
Той е завещал вечния ни огледален образ. Докато не го
приемем без притеснение на масата си, никога няма да се
надскочим и да създадем икона като Швейк.
Разговора води Антон Стайков
29 януари 2013
Филип Попов със студиото си „Филип Попов Дизайн”
е известен с новаторския си подход в брандирането на
български вина. Автор е на корпоративна идентичност за
банки, туристически брандове, културни проекти. Два пъти
носител на двойно злато, злато, сребро и бронз от Сан
Франциско (
www.sfwinecomp.com )
за серията „Телиш” и "Кастра Рубра'', автор на
многобройни брандове, слогани и запазени знаци.
Димитър Трайчев от „Сталкер” е с 35-годишен
професионален опит, автор на визии за музикалния,
театралния, фолклорния и джаз фестивали от веригата
„Варненско лято”, „Мартенски музикални дни”, Конкурсът
„Панчо Владигеров”, „Европейски музикален фестивал”,
графични концепции за кампании на търговски дружества за
националния и европейския пазар, стотици плакати,
логотипи, оформление на книги и др.
Антон Стайков е художник и дизайнер. Дългогодишен
ръководител на творчески проекти за корпоративни клиенти
и културни организации в Израел, Германия, Англия,
Швейцария. Автор на статии и интервюта в областта на
културата, комикса и визуалните изкуства.
Илюстрации: Димитър Трайчев,
представени на Sofia Design Week
|
