stalker.bg

БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ     10.12.2013
ИНТЕРВЮ НА РУМИНА НИКОЛОВА
Birmingham City University
Birmingham Institute of Art & Design

Съпътстващата илюстрация
Димитър Трайчев, Театрални плакати от колекцията на СОЦМУЦ

 



Каква е ролята на графичният дизайнер в едно издателство?

Дизайнерът е част от производствената верига в издателския процес. Неговата работа не необходимо нито да се абсолютизира, нито да се подценява. Конвенционалният път е ясен - има задание, има правила,
има прогнозируем резултат. В другия случай поканения артист-звезда започва да безчинства. Може да стане, а може и да не стане, особено ако хората от маркетинга не са си взели хапчетата. Традиционните подходи, както и наглото изхвърляне в продуктовото позициониране поднасят лоши шеги в епохата на социалните мрежи

Мислите ли че традиционният печат на списания и издателства
е изместен от новите технологии и online публикуване?


Други медии, други правила. Навремето арт директорите осъмваха в печатниците, заринати от проби, с мъглявата надежда да надлъжат технологиите. Денем те дремеха омаломощени от непрекъснатите препирни с техническите редактори, които се изживяваха като проект мениджъри или просто си спестяваха неприятности. Изходът от битката беше еднозначен.

Всяко издание е огледало на груповите усилия. Книгата е обект на любов, списанията са обект на флирт. И винаги са нужни две страни, но незнанието и/или нежеланието не могат да бъдат изместени. Те са постоянна величина.

Какъв пакет от познания и социални умения трябва да притежава дизайнерът, който работи в среда на перманентен организационен хаос. а трябва да направи адекватни предложения за: размер на книжното тяло, грамаж и обем на хартиятя, повърхност и белота, наборни полета, типографски решения, илюстрация, цветност, специфики в предпечата, печата и довършителните работи – скрепване, подвързия, преге, лакове и още и още.



Даже на Леонардо са му необходими два живота. Провалял съм се десетки пъти, но научавах нещо от всеки гаф. Поне при мен се случи така и не бях единствен. Да не пропусна, че печатните процеси в България винаги са били на най-примитивно ниво. Изданията в огромната си част напомняха на нелегална продукциа, произведена минути, преди да нахлуят репресивните органи. Сега може да произведеш всичко и даже качествено, но Пазарът нямал нужда от това. Поне това твърдят търговците. Цена и срок. Срок и цена. Всичко останало е непоискана екстра. Публиката нехае и е готова да бъде манипулирана.


В online изданията не е по различно.
Неудобно ми е да гледам на дисплея, как 10-еврови темплейти са по- убедителни от специално произведения боклук, за който клиентът е изсипал куп пари. Почти същото се случва и с изображенията. Имидж банките предлагат за центове, почти прилични, макар и безполови изображения. Нямам сили да коментирам текстовите масиви и техните обеми. Във новата война между дизайнери и уеб девелопъри, първите отново губят.

RGB моделът не прощава.
Кой определя коректността на цветовия и тонален баланс? Кой определя динамиката на изображенията – битката за средите? Кой определя вътрешно кадровата скорост на банерите? Кой се занимава с екранната типография? Кой се грижи за визуалната санитария във времето? След едногодишна употреба, сайт, портал, блог или списание, даже и да е посветени на проблемите на културата или изкуствата, изглеждо като битак. Близък е деня, в който студенти-дизайнери вече/още няма да различават фамлиите Futura от Helvetica и Garamond от Bodoni. За някой това са подробности от пейзажа,



Каква е разликата между това да правиш design за традиционния печат на списания и това за online ?

В отговорността разлика няма. Разликите са технологечни. Въпрос на организация във времето. Всичко зависи от екипа. Ако хората искат да забравят мястото, в което са прекарали времето между 9 и 17 часа, работата е зле.
Моето мнение е, че за дизайнера понятието работно време е абсурдно.
Има огромен материал за усвояване.

От къде черпите вдъхновение ?

Алтамира, Шумер, Микена, Ацтеки, Византия, Мантеня, Холбайн, Веласкес, Сурбаран, Вермеер, Шарден, Сезан, Модилияни, Моранди, Татлин, Лисицки, Ман Рей, Джим Дайн, Анди Уорхъл, Франсис Бейкън, Тапиес, Кристо, Мис Ван дер Рое, Аалто, Луис Кан, Грифит, Вертов, Фриц Ланг, Антониони, Ларс фон Триер, Бах, Брукнер, Малер, Джими Хендрикс, Крийм, Лед цепелин, Стиви Уондър, Стинг, Уес Монгомъри, Бъди Рич, Бил Евънс, Майълс Дейвис, Джако Пасториъс, Майкъл Брекър, Ричард Бона.

Как започнахте да се занимавате с design и какво ви подтикна към това ?

След краха на първите мечти да бъда пожарникар или ваксаджия, професиите дизайнер или архитект ми се струваха приемливи. Израснах
сред книги за класическо изкуство и архитектура. Бях приет в Софийската художествената гимназия, но вече се увличах от обратна перспектива и знаех кой е Сезан. Това беше проблем. Записах се в първия кръжок по дизайн в България към Двореца на пионерите. Превърнах се в обект на присмех сред съучениците си. Преподавателите старателно планираха нашите съдби на традиционни артисти - живописци, скулптори или поне графици. За тях историята свършваше с Рембранд и дизайнът не влизаше в сметките на тяхната ценностна система. Някъде през 1968, бях на 16, видях пред британското посолство един паркиран Austin Mini Moke. Бях изумен от простота категоричност и недвусмисленото послание. Решението беше взето. Дизайнът има значение.








 

 
 

© Copyright - Stalker Project - Studio IDA