|
В една тъмна, тъмна нощ. Под пълната
луна сенките са гъсти и лепкави като течен шоколад с
объркана рецепта. В такава нощ могат да се случат
всякакви необясними неща и често наистина се случват. В
такава нощ слабите духом трябва да спят непробудно,
стига да не се казват Спиридон или да не са родени през
1976 година в град Плевен. Такава нощ е способна да
изрови заровените – точно до томахавката – емоции, и
настава хаос. Нещо витае във въздуха и плаши дребните
птици и хамстерите с тегло под 80 гр.
В един тъмен, тъмен град. Под
одеялото от сребриста светлина малки ръбести форми мигат
с малките си светещи очички. Музиката на спящия град
унася малцината будни и миришещи на ракия шахматисти,
които се прибират при жените си. Самотно куче излайва по
някого. Сигналът му е подет от съседните дворове и
постепенно се отдалечава в нощта, за да обиколи Черно
море и да стигне до колибката на ротвайлера Федя в Сочи.
Шум от минаваща кола.
На една тъмна, тъмна улица.
Дърветата вият артритните си клони към луната, докато
сенките им се опитват да сграбчат късните коли,
преминаващи с несъобразена за потайния час скорост. На
една стреха, олигавена от цял век дъжд, е кацнал гарван.
Бил е свидетел на тази борба вече няколко години.
Омръзнала му е до болка, но господарят спи тази нощ и не
могат да прекарат времето в разговори. Наблюдава
спалнята му от мястото си и разсъждава за превратностите
на съдбата. Най-последната от които е, че е изял едно
втасало врабче на площада пред църквата и леко го боли
стомах. Не харесва врабчета. Един гълъб никога не би
унижил така тленните си останки. Чува леки стъпки зад
гърба си и завърта глава. Котката на господарката е
скочила от съседната къща и върви бавно към него.
Започва мудно да мърка с лениво мецосопрано, докато той
докачливо опонира с леко прегракнал баритон:
„Поли, радвам се, че не си отлетял
все още.“
„Гретел, казвам се Полиандър, ти
малка, глупава твар!!!“
„Поли, скучно ми е!“
„Гретел, отиди да гониш мишки или
каквото там правиш в свободното си време!“
„Поли, нямам желание да гоня когото и
да било... Хайде да играем на нещо!“
„Гретел, предлагам ти следната игра.
Ти отиваш и се хвърляш от покрива, а аз стоя и се смея.“
„Поли, ти се опитваш да се отървеш от
мен!“
„Откъде такъв късмет...“
„Поли, гладна съм!“
„Намерих ти един гълъб. Сложен е до
комина зад теб!... А, и още нещо, Гретел... Казвам се
ПОЛИАНДЪР!“
В една тъмна, тъмна къща. Голяма и
стабилна, тя сякаш подпира улицата да не се изсипе в
булеварда надолу. С покрив, оформен с красиво резбовани
дървени чела, завършващи с шпил. Парапетите са от ковани
черни филизи, кръжащи около геометричен център. Два
измършавели пиластъра оформят черния проход към
невидимата в мрака дървена врата. Тя пази голяма приемна
с кристален полюлей и сложна розета на паркета под него.
Мирише на памет, на събития, и най-вече мирише на
телешко рагу с кимион. Долавя се и една лека нотка на
варени картофи, които явно са били гарнитурата.
„Полиандър, с какво се занимаваш
днес?“
„Ловя муза, Гретел! Господарят има
нова идея и ме остави до проуча някои неща.“
„Поли, разкажи ми история! Полиандър.
Исках да кажа Полиандър!“
„Каква история искаш, Гретел? Тъжна,
смешна... ?“
„Поучителна...“
„Всичките ми истории са поучителни, а
и да не са, аз ги разказвам поучително!“
„Искам весела!“
„Добре, Гретел, слушай сега. Преди
няколко месеца...“
На един тъмен, тъмен етаж. Парадно
стълбище се вие в мрака, смущаван от лунната светлина,
която се процежда през прозорците на първия етаж. На
стените около него кръжат черно-бели портрети на
възрастни мъже и жени с мустаци, комбинирани по двойки
или в по-големи композиции с деца без мустаци. На
горното ниво цари още по-непрогледна тъмнина, способна
да събуди детските страхове у всеки здравомислещ. Заради
места като това съществува песента на сръбската певица с
псевдоним Железна девойка „Страх от тъмнината“*.
В една тъмна, тъмна стая. През
единствения прозорец, окрилен от червени плюшени завеси,
влиза плътна лунна светлина и прави мрака още
по-наситен. Не се виждат леко избелелите текстилни
тапети на дебели бяло-черни райета. Не се виждат тежките
рафтове с книги, които опасват спалнята. Най-вече не се
вижда самотната ръка, загубена сред океана от завивки,
чаршафи, драперии и миризма на старо дърво.
„... да стана... да не ставам...
трудно... препятствия... сънуването ме изморява...
трябва да стана... нещо ми пречи... вързана ли бях на
сън... сънувам... не е сън, мирише на храна... съседите
готвят... ИСКАМ ДА СТАНААА...!“
* * *
„Гретел, къде тръгна!?“
„Господарката, ме вика! Може да се
видим след малко, Поли! Или утре вечер.“
Котката се спусна бързо по улука,
скочи на един камион, после на кола. Притича през
улицата и се шмугна през отворения прозорец на
отсрещната къща. Гарванът реши на свой ред да види защо
се е разбудила господарката. Прелетя до парапета на
балкона пред спалнята. Тъкмо да надзърне през стъклото,
когато усети, че го дърпат.
„Ох, сега викат мен!“
* * *
Отеква болезнен стон:
- Аааааа! Ръката ми! – продължи
немощен мъжки глас – Недей!
- Тихо! Опитвам се да те прескоча...
– отговори сънено раздразнен женски глас – ... да стигна
до тоалетната!
*
„Страх от тъмнината“ –
аналогия с песента на Iron
Maiden „Fear
of
the
Dark”
–
песен за това колко ги е страх големите корави метъли от
тъмното.
|
