Империум
15 ноември 2011 (празник)

Участници:

Грета Хoфман-Грета Х(икс)
Изрезки от вестници и списания
Гретел
Въображаеми служители
Хор – представителен ансамбъл на кораборемонтния завод в гр. Варна

В 19:08ч. Грета Хофман излиза за последен път от магазин „ИДЕЯ“. Напуснала е преди 5 минути и е оставила в траур Елвира Пресли и Фиона Норис. По стечение на обстоятелствата Омазан Хайдутов присъства на тази сцена. В този ден той отново беше в ролята на мистик и мъдрец. Той я прегърна задушаващо и изкрещя към небето, или по-точно тавана:“Космос, защо ми отнемаш това дете? Съкрушен съм!“

В 15:43ч. същия ден Грета реши да зареже всичко и да основе „ИМПЕРИУМ“-а. Надраска набързо една молба за напускане и я връчи на изумената Пресли, която в същия момент е с микрофон в ръка и пее тъжна песен с представителния ансамбъл на кораборемонтния завод във Варна:

Хармонията между нежните гласове на заварчиците и Елвира е така съвършена, че Грета за момент се поколебава дали това е правилният момент. Все пак се престрашава и подава листа на музициращата Пресли. Която, без да спира да пее, се зачита.

- ... Ако зажалиш някой ден... Какво е това, Грета?... за момини устни... Не разбирам.

- Напускам!

- Прескочи вечер портите пусти... Защо?... От какво не си доволна?... Кат руйно вино... И драмска ракия... Момини устни ще те опият...

Песента свършва. Елвира продължава да гледа неразбиращо.

- Тръгвам по пътя на славата, бригадир. Няма зелени подправки, няма поливане, няма глупави хора. Започвам самостоятелно.

И така, Грета напусна магазина. В следващите месеци тя прекарваше много време в реализиране на идеята си. Правеше си бланки, визитки, мислеше за яки концепции и отлагаше максимално истинската работа и контактите с хора. След поредна вечер с Мелодин Цвърчаков, който възхваляваше мистериите на сантасето и на собствената си персона, Грета се прибра в квартирата си и заспа неспокойно.

Грета седи в огромен стол по неин проект, тапициран с тюркоазена кожа. Завъртяла се е към витрината, която показва целия град в краката й.

„Нова звезда на арт хоризонта. Ексклузивно интервю с младата надежда Грета Хофман“ – четем в регионалното издание „Морски арт“* (* „Морски арт“ е сред плеядата на тематичната регионалната преса. Броят на читателите рядко надвишава броя на членовете на семейството на главния редактор, който често е и единствен автор, кореспондент и оформител, като цифрата никога не надвишава 20. Останалата бройка до 1000 служи най-често за опаковане на храна, пъхане в обувки, за да не се смачкат в гардероба и покриване на наденица през есенно-зимния сезон, за да се възпрепятстват набезите на грабливи птици като вълнисти папагалчета и врабчета.)

Огромният й кабинет е с лъскав под от полиран бетон. Той блести от слънчевите лъчи, които щедро се сипят по него отвън. В цялото пространство има само две групи предмети, а останалото е оставено голо. Едната група е съставена от голямо бюро с проста геометрия и тъмнокафяво на цвят. Пред него срамежливо стоят две малки чисто бели столчета. Другата група е съставена от стрък декоративни жълти чушки в бяла саксия и бяла пейка.

„Искам да ме запомнят с революционните ми идеи! – казва Грета Х(икс), изпълнителен директор на корпорация ИМПЕРИУМ – осведомява ни специализираният бюлетин „ДЦ“** (**Дизайн и Цвекло – след създаването на магазин ИДЕЯ из страната се заражда „Агро-дизайн“ движението. Предимно в малките градове с аграрен поминък и страст към изтънченото. Появяват се множество списания като „ДЦ“– Харманли , „СКС – Син камък и столове“ – Ихтиман, „Стрък и прът“– Пордим и превърналото се в култово, макар и крайно дясно „Дизайн или Сърп“ – Невша.)

Стените са организирани с няколко ретро плаката в тънки черни рамки. Това е достатъчно за Грета, понастоящем Грета Х(икс), за да се чувства добре.

„Грета преди Грета Х(икс) – историята на един самороден талант“ – дело на известния светски биограф Мухолап Драсляков. Специален тираж с твърди корици на издателство „Касиопея“.

Вярно е, че има моменти, в които й се иска да има някои тривиални неща под ръка. Като чаша вода, пакет фъстъци или носна кърпичка, но тя устоява на тези нужди на плътта и ги игнорира.

„10-те съвета на Грета Х(икс) за успешната млада жена“ – издателство „УННМ – Успех за начинаещи и наръчници по металообработване“.

Не бива да разваля перфектния баланс на вещи в кабинета си. Едно пакетче кърпички би стояло пошло върху масата й. За съжаление тук ставаше хладно през зимата, но тя беше отказала да загрози красивия си таван и стени с решетки на климатична инсталация. Настояванията на проектанта на сградата, че не е разумно да се оставя такова голямо помещение без отопление, бяха възпрени в зародиш. Какъв лаик! Усмихва се.

„Раздялата на Грета Х(икс) и Мелодин Цвърчаков. Интервю с известната дизайнерка за възходите и паденията в живота й.“ – пише вестник „Кеш и картофи“.

Крайният резултат е най-важен. Трябва да е красиво! Красотата компенсира всеки евентуален дискомфорт.

В скута на Грета лежи дребна тигрова котка с искряща козина. Задрямала е и мърка тихо, докато я галят по главата. Отваря малките си зелени очи и се взира в господарката си.

Звъни телефонът на бюрото. Грета вдига слушалката.

- Слушам... Не, нямам желание да ви дам интервю... Не настоявайте... Ка...

В същия момент звъни другата линия. Грета поглежда към мигащата лампичка. Тъкмо да отреже журналиста, и звънва още една линия. Пиуканията започват да стават все по-силни и да създават неприятна и нервноделна мелодия. В кабинета влиза младо момиче с елегантен костюм и коса, вързана на кок.

- Здравейте, госпожице Х(икс). Имам документи за подпис.

- Остави ми ги. Ще ги подпиша после.

- Няма време, трябва да ги изпратя до 5 минути, иначе няма да потвърдите участие в изложението в Дряново.

- Добре де. Ще ги подпиша. Дай ги...

Влиза млад мъж с костюм и вратовръзка. Носи документи, които преглежда вървейки. Спира до момичето и казва:

- Здравейте, госпожице Х(икс). Нося документите за авторските права на автобиографията ви.

- Оф, и ти ли...

Тогава влизат още две костюмирани жени, които носят наръчи с папки. Звъни още една телефонна линия. Въздухът се изпълва с въпроси, шумове, разлиствания на хартия.

Влизат няколко пубертета и се насочват към бюрото.

- Можем ли да се снимаме с вас?

- Моля?

- Дошли сме специално от Поручик Гешаново и искаме да се снимаме с вас. И автограф, ако може...

Грета се чуди какво да отговори на това, но от тавана се спуска голям екран и на него се появяват няколко лица в костюми, които чакат конферентен разговор.

- Госпожице Х(икс), от половин час чакаме за този разговор. В Сингапур вече е полунощ. Имаме жени и деца и няма да чакаме още дълго. Борсата за дизайн в Милано ще отвори до няколко часа и трябва да имаме ясна позиция по въпроса за...

Звъни още един телефон. Влизат още няколко асистенти. През вратата започва да се цеди група от ученици с раници, които искат да я видят. Котката в скута на Грета скача на пода и се шмугва между краката на хората. Тя я проследява с поглед и решава, че не може да издържи.

„...искам да изляза... не мога повече...“

От всички страни й говорят. Грета се разпищява и маха с ръце. Става от стола си и не може да си пробие път сред тълпата. Звъни нов телефон с игрива мелодия. Мъжете от екрана гледат нервно и мърморят нещо. Със сетни усилия стига до прозореца с изглед към града. Отваря го и я лъхва студен вятър. Смразява я. Поглежда към улицата и иска да бъде там.

Непозната...

Анонимна...

Спокойна...

Необезпокоявана...

Сама...

В същия момент истинската Грета се събужда плувнала в пот в леглото си.