Грета си оставя чантата на бюрото и якето на закачалката, взема инвентарната дизайнерска лейка, пълни я с бистра чешмяна вода и отива да свещенодейства с жадните подправки. По високоговорителя се чува строен женски глас, който с гордост обявява:

След няколко секунди бял шум, хлъзгаво меден тенор, подпомаган от характерна палитра народни музикални инструменти като синтезатор и електронни барабани, запява:

Струята на Грета започва да трепти от умиление при досега с класическата българска песен.

В 10:43 ч. денят се точи със скоростта на супена лъжица, бъркаща тридневна боза в чаша за кафе. Грета и Фифи уплътняват безделието с разговори за живота и космоса, а по-конкретно – какво ще закусват. В магазин, който постоянно мирише на кожа, плодове и зелени подправки тялото е в състояние на перманентен глад.

В този момент сред тромпети, чаткащи искри и парфюм се появява Елвира Пресли.

- Здравейте, момичета! – проехтява звънкият й глас, докато красива ваза се напуква от интензитета на присъствието й.

- Здрасти, Пресли! – отговориха на два гласа.

- От щаба искат да изнеса пред вас слово за добротата и приятелството в офиса. То има за цел да сплоти още повече нашата единица, за да расте лющянът в позитивна среда.

- Тъй вярно!

- Момичета, зелените подправки са като... цветята! Те имат нужда от любов, светлина, разговори, питателна храна, ласки...

- Значи като хората! – довърши вместо нея Фифи.

- Точно така! Като хората...

- А това значи ли, че ако им се четат книги, ще имат и богата обща култура?

- Ами... не бих стигнала чак дотам!

- А ако им даваме сладки неща ще бъдат ли щастливи?

- Виж сега, Фифи – поде обезсърчено, но с набираща увереност Елвира Пресли, – нека дадем шанс и на мълчаливата ни колежка Грета да сподели какво мисли по тези така... съществени бизнес въпроси.

Но Грета се е загледала през прозореца, където се вижда малко циганче да язди кон, следвано от няколко приятелчета на колелета. Тази гледка контрастира нереално с бетоновия пейзаж, на чийто фон се играе първо действие на пиесата „Млад юнак на коня“. Срещата им с 40 метровия спирачен път на камиона в насрещното прекъсва спектакъла и тя се замисля за превратностите на съдбата.

„... колко е трудно да си кон в града... И колко лесно е да си камион в насрещното... приятелство... дружба... гладна съм... искам вкъщи...“

В 11:15ч. Елвира Пресли не понася глупави хора, но това правило важи с пълна сила и за остатъка от денонощието. За нейно съжаление пазарът за дизайн и едри сезонни плодове е специфичен, а интелектуалната борса отдавна е в рецесия. За този ден предстоят важни срещи с клиенти, които могат да бъдат насочени по праведния път на зелените подправки и изчистения дизайн. Изисква се максимална концентрация и позитивно мислене в такива ситуации. Магнитните бури и средно високият радиационен фон на промишлената зона подсказват интересен ден, изпълнен с шеги и закачки, смях и радост... или пък не. В този момент по високоговорителя захабени от цигари, строителни прахоляци и греяна ракия мъжки гласове нежно запяват:

Александра Николаевна Назарбаева обожава социалния си статут. Тя влиза с бодра крачка в залата на магазин „ИДЕЯ“. Говори шумно по мобилния си телефон, обсипан с плеяда кристали, способни да засрамят всяко яйце „Фаберже”. Съпругът, с когото поделя скромната сума от няколко милиона долара и 30 години възрастова разлика, отново е на браншова конференция в Кипър и тя е готова да се отдаде на второто си най-любимо нещо след младите моряци, а именно обзавеждане на имотите си.

Наскоро е придобила малка къща в покрайнините на града и по-конкретно в едно поле. Самата постройка грабва погледа поради факта, че е единственото нещо, което се откроява в радиус от 10 километра. Състоянието й е... занемарено и не блести с архитектурния плам на която и да е епоха. Според агента с бягащия поглед и инвентарния нокът от фирма „Цакарес, Георгиев и партньори“, който я водеше, в този дом са отсядали Атила, Карл V и генерал Скобелев. Чък Норис също за малко да спи тук, но в последния момент агентът му предпочел Сливенските минерални бани. Вярно, път липсваше, но я убедиха, че по времето, когато тези велики мъже са идвали тук, конят е бил единственото транспортно средство и те не са имали нужда от такива глезотии. Това я накара да се замисли дали да не си построи и една конюшня, точно до отбивката, където да си оставя джипа. По нотариален акт общата квадратура на постройката е 40 квадратни метра заедно с покрития сайвант.

Александра Николаевна Назарбаева обожава новата си къща. Изключително невзрачният вид, придаван от изпадалата мазилка, пропадналия покрив и буренясалата градина не можаха да скрият от новата собственичка дълбокия потенциал на мястото. Дори и унгарският танц, изсвирен от 5 плъха с бомбета и едно дръгливо куче не я смути. Тя си каза, че къща, приютявала толкова велики личности, пасва идеално на нейния статут. Вече си представяше вестибюла, бляскавата дневна и зимната градина, където ще пие чай с гостите си. Съзнанието й рисуваше красиви картини на виенски балове, стюарди с подноси шампанско и двойки, въртящи се под звуците на валса.

Разговорът по телефона придобива явно неочаквана посока, защото красивото четвъртвековно лице започва да излъчва праведен гняв и след едно изкрещяно „Да пошел ты в жопу, засранец! И вообще отойди от гроба!“ затваря демонстративно, размазвайки апарата о мраморния под. Кристали и разнородни електронни компоненти се пръсват обидено във всички посоки. Знатната дама изсъсква „Сволочь“, вдишва дълбоко, изчаква няколко секунди, издишва бавно, както са я учили в ашрама на Бали, усмихва се и продължава по маршрута, вървян многократно, а именно към работния кът на агро-дизайнерките от „ИДЕЯ“. По пътя е прихваната от Пресли, която снове с лейка и влияе положително на растенията и дизайна около себе си

- Здравствуйте, Ельвира!*

- Здравейте, госпожо Назарбаева! –поздравява Елвира – Радвам се, че отново ще сте наша клиентка.

- Елвира, аз многа даволна от ваш паследен интерьер. Мои гости астанали ачаровани от яйца, снесени от мои какошки.

- Радвам се, че усилията ни отговарят на високите изисквания, които ни поставихте. Все пак, курник с полози от копринени нишки и кожа от бяла белка за голите ви пустинни кокошки от Намибия не е често срещан вид проект. Ще ви помоля за момент, за да видя коя от колежките е свободна, за да й обясните за новия проект.

Елвира отива в офисната част, за да подбере някоя от двете си подопечни. Заварва Грета и Фифи да играят на каласпа**. Грета водеше с една точка и беше ред на Фифи да хвърля. Пресли тактично изчаква докато си пресмятат точките и заговаря: