Да работиш
по призвание
16 юли 2010 (делник)

Участници:

Грета Хoфман
Марин Боцманджиев Николов – помощник-капитан на кораб
Шварц
Фиона Норис
Мрачна Веселякова – приятелка на Фиона
Иларион Норис – консорт на Фиона и виден рибовъд и изобретател
Полиандър
Гретел
Дездемона – рижава женска котка
Хор – представителен ансамбъл на кораборемонтния завод в гр. Варна

В 11:52ч. Грета се буди бавно. Този процес може да продължи с часове. Понякога с дни. Има цели периоди от годината и най-вече през зимата, в които не достига до заветното състояние на ясна мисъл. За щастие, през лятото това отнема не повече от няколко часа. И така, вече втори час Грета се въртеше в леглото. През отворения прозорец градът шумеше делнично и без твърде много излишно напрежение, като за първи работен ден от седмицата. Стъпки от улицата пред къщата рисуват портрети на различни персонажи, тръгнали по задачи. Кучето в двора отсреща спазва утвърдените си навици и лае само по два повода: преминаваща кола с чужда регистрация, като приоритетни са колите от Шуменска област, и групи от повече от 3 деца, като явно има бонус точки за деца със захарен памук или пръчки, по-дълги от един метър.

Външният свят със своите хаотично възникващи звуци е приятен и освежаващ след събуждане. Под съвсем друг знаменател стоят неочакваните миризми на външния свят и по-точно тези на пържени мекици и скумрия. Източникът е до болка известен и се намира през една къща надолу по улицата, където видната квартална кулинарка Геновева Мушкатарова пикае на обонянието на съседите, приготвяйки някой от специалитетите си. След това насилие над сетивата, концентрирано в няколко мъчителни часа, къщите, техните обитатели и дърветата наоколо миришат с дни на пържена храна, а това е една бавна агония. Различните съседи намират решение на този проблем по техен си начин. След няколко реколти грозде и вино с аромат на мекици Ашладин Криваков, бивш агроном, понастоящем живеещ на ул.Харитон Караденчев 5 срещу къщата на Шварц, започна да пръска асмата си с руски троен одеколон. Сподели пред кварталния, че това е единственият начин да промени така фаталния аромат, а и качвало значително градуса на крайния продукт. Но това, естествено, са слухове. Шварц, от своя страна, намери по-просто решение, което да бори зловредните миризми, а именно да затваря всеки възможен прозорец и да пали тамян. Като изключим зачервените от дима очи, методът се оказа много ефикасен и позволяваше прилично съществуване в тази агресивна среда.

Днес е важен ден за Грета. Тя ще се срещне с първия си самостоятелен клиент. И преди й се е случвало да дава съвети от областта на дизайна и овощарството, но този човек е първият, който се допитва до нея за цялостно решение на пространствено-вегеталните си проблеми. Работила е усърдно в продължение на няколко седмици в малкото будно време, което й остава извън работа и ранните заспивания. Мислила е, чертала е, съобразявала е бюджет и краен резултат, и резултатът е задоволителен. Остава да го покаже на клиента и да види как ще грейне усмивка на бруленото му от вятъра лице. Има един-единствен проблем. Ще се наложи да говори с него, а тя така да не обича да се занимава!

Грета Хoфман не харесва много хората. Голям процент я изморяват, други са й безинтересни, а трети я дразнят. Скромният самотен процент, с който всъщност може да общува, се открива трудно. С част от него се е запознала по време на статуса си на дете, ученичка, гимназистка, и не на последно място – социален активист. Немалка част от всички тези познанства с времето минават в графа „Не си вдигай телефона“, а други остават в обкръжението й и занапред, докато не се случи голямо и невероятно събитие от сорта на печалба от лотарията и асфалтиране на улица, което издържа по-дълго от 3 месеца.

Грета Хофман не обича да говори. Това изисква да слушаш събеседника, което не е от силните й качества. Изисква и минимална концентрация, за да може да отговаря и задава въпроси на свой ред, а това вече е адска досада. Ако можеше да е прикрепена към някой, който да говори вместо нея, а тя само да запомня и да се включва спорадично, това би било невероятно удобно. За съжаление Шварц имаше своя работа и не можеше да ходи навсякъде с нея.

Морските градове разполагат със специална средна класа в обществото, а именно моряците. Те вървят в пакет със собствена глава в тълковния речник и специфични характеристики, които се знаят от цивилните. Терминологията включва: „моряк“, „моряшка жена“, „моряшко семейство“, „моряшки деца“, „моряшки начин на живот“. Навалната тематика е неразривна част от тази професия и присъства в разговорите. Използват се непонятни за цивилния изрази като „бушприт“.

Марин Боцманджиев Николов обича морето. Там нещата са ясно поставени и има организация. Бидейки втори помощник-капитан, единствените над него са съответно първият помощник и самият капитан. Всички други го слушат и не роптаят. Проста, но ефикасна организация, която прави живота скучен и предвидим, но и приятен. Марин Боцманджиев Николов е олицетворението на моряка.

След първите плавания и новозакупената спортна кола, Марин Боцманджиев Николов решава да инвестира в собствено жилище. Апартаментът на моряка притежава следната характеристика: средна квадратура между 80м2 и 130м2, за да може да побере голямото семейство, което неминуемо ще сполети моряка някой ден. Ако е наследствен, това правило не важи. Влага се щедро в бои, инсталации, плочки за баня и дограма. В един момент парите свършват, но лелеяното жилище е толкова близо, че трябва да се обзаведе за „без пари“*.

Марин Боцманджиев Николов не обича сушата. Да слезеш на нея води след себе си ред проблеми и обърквания, които помни от ученическите си години. Правилата са изпълнени с изключения, които доминират неговите месеци на почивка. Колегите му се оплакват от денонощното присъствие на съпругите си, което ги вцепенява и изморява след първата седмица. Втори помощник-капитан Николов не можеше да се нарадва, че поне този проблем не му е на главата, макар че от няколко години майка му настояваше да се задоми. В такива моменти той има нужда да се захване с някаква задача, за да не се налага да общува с хора и да държи живота си в относителен ред.

В 15:00ч. телефонът на Грета звънна. Тя погледна кой е и разбра, че клиентът й е долу в колата. Тя взема папката с картинки и чертежи, обува се и слиза. Марин й махва от колата да влезе. Тя отваря дясната врата и се настанява.

- Здрасти, Грета.

- Здравей, Марине. Нося ти проекта. Ето го – казва тя и му подава папката.

- Я да видим... Между другото си сложи колана.

- Ще ходим ли някъде?

- Не, но такива са правилата на борда – измърмори той, докато гледаше листите пред себе си.

- Много хубаво... много... браво, Грета! Добре си се справила.

- Мерси. Постарах се.

- Сега ми кажи колко ти дължа.

- Е, то не е необходимо. Все пак се познаваме...

-Моля те. Настоявам.

- Добре де... 100 лева.

- 100 лева? Че на какво отгоре?

- Марине, това са цените на услугите. Не си ги измислям. Даже ти вземам много по-малко от необходимото.

- Как 100 лева? Ти ме разби. Сигурно си надраскала тук нещо за 10 минути и сега 100 лева. Да си ги нямаме тия.

Марин продължаваше да се вайка, а Грета стисна с малката си ръка кожената облегалка и се вгледа в позлатеното табло на колата... такава кола си е натъкмил, а се цигани за 100 лева...“

- Добре, колко си мислеше, че ще ти поискам?

- Не знам. Да те черпя едно кафе. Едно уиски. Знам ли? Но чак 100 лева... Виж, май ще позадържа с проекта. Може би няма да бързам да си обзаведа апартамента.

- Както прецениш.

- Остави ми все пак картинките, аз ще си ги гледам.

- Картинките се дават като си платиш проекта.

- Е, ти пък. Да не мислиш, че ще избягам някъде? – попита с мазна усмивка Марин Боцманджиев Николов.

- Няма да поемам риска – каза Грета, докато излизаше от колата –Чао и успех в живота.

- Ей! Да не се обиди нещо... Грета?

Но Грета вече се качваше по стълбите към входа и едвам сдържаше сълзите си. Затвори масивната дървена врата с трясък, изкачи скърцащите стълби до втория етаж, влезе в спалнята и се тръшна на леглото.

***

Грета седеше вкъщи и преглъщаше тежкия провал на незапочналата си кариера, зареяла поглед през прозореца на спалнята. Видя Шварц да се прибира. Чу как портата на двора изскърца за добре дошъл и от черешовото дърво в градината изгракаха няколко врани. Минута след това входната врата долу се затвори категорично и тя долови стъпки във фоайето. Вратата на спалнята се отвори и домакинът влезе с осторожна стъпка. Бяха се чули по телефона през деня и той знаеше за събитията, така че нямаше нужда да се разказва всичко отначало. Прекоси стаята с няколко големи крачки и я прегърна.

- Как си? По-добре ли си? – попита той.

- Да! По-добре съм!

- Разбираш сама, че няма как да стане от първия път, нали?

- Е да, ама от това не ми става по-леко! – измънка Грета.

- Следващият път ще стане. Пък и като се замислиш, направи много добър проект, а това винаги е положително.

- Дано!

Джобът на Шварц се разтърси от вибрации и той се откъсна от половинката си, за да види кой го търси по телефона.

- Веселякова! – развика се той – Как си, чадо?... Верно ли е изпил толкова много? Как успява се чудя.... ха ха ха... да, да говори ми. Той не се е родил под трезва звезда. Едва ли ще спре, от мен да знаеш... за довечера ли? Ами на обичайното място в 9:00... Уговорихме ли се, чадо?... да да, ти се обаждаш на Фифи и Иларион... Добре. Ще пратя... и тя ти праща поздрави, макар и да не го знае още... Хайде, със здраве!

Затвори.

- Веселякова се обади за довечера. Имаш поздрави от нея, както чу. Отивам да сготвя за вечеря. До час ще съм готов.

Вечерта излизат и отиват в новото заведение на пристанището, което носи потресаващо черното име „Мазуто“. Заведението представлява потопени в пристанищна вода високи маси и като си около тях водата, в която си натопен до кръста, те освежава приятно. Мазутът във водата те разхлажда по един съвсем различен, дълбоко духовен начин. Цялата вечер много се смяха и пиха. Иларион показва няколко нови свои изобретения с най-разнообразни приложения, които до едно включват риба, чипове и прясно телешко шкембе. Докато всички се забавляваха, Грета си мислеше:

***

В този нажежен момент на сцената се появява подчертано рижава женска котка. Ходи бавно и грациозно, докато мързеливо върти опашка. Сяда между спорещите и отпуска глава на предните си лапи.

Гретел реши да се включи в този момент.

Гретел не издържа да слуша цялото това наддумване, в което не би имала шанс да участва, а и не я интересуваше. Решава да поскита сама и да си изчисти мислите. Без да каже и думичка, тя скача на най-близкото дърво и се скрива в мрака. Завита с мантията си от тъмнина, тя обикаля спящия град и мисли за това колко я изнервя Полиандър с вечните си глупави идеи и безкрайно мърморене. Забавно е до един момент, но й се иска малко по-сериозно общуване с някой, който я разбира и прави това, което тя иска. Няма да ходи повече на неговия покрив. Така или иначе, не беше достатъчно комфортен за нея.Искаше да прилича повече на Дездемона. Екстравагантна, уверена и остроумна. Щеше да бъде такава някой ден, когато величието я призове да му служи.