|
Участници:
Гретел
Поли – вълнисто папагалче, който се появява случайно и
няма връзка с историята
Оптималния, Кръстника и Кумеца – три шумни пубертета,
които също се появяват случайно
В 23:58ч. Гретел седи на прашен
корниз, увенчаващ стара къща. Нощта е топла и приятна.
Минувачите са редки и ако ги има са маскирани за
дискотека. Часовете се нижат бавно. Припомня си
разговора с обърканата си господарка.
Чува се плясък на криле. Каца вълнисто папагалче
със средно опърпан вид. Поглежда в небето зад гърба си
дали не го гонят гларуси. Оглежда и покрива, защото
знае, че мечка може да изскочи и от най-неподозираните
места. След проверката по сигурността се обръща към
Гретел.
„Извинявайте, това ли е Меден
рудник?“
„Моля?“
„Съжалявам, не се представих. Казвам
се Поли. Обикалям света и искам да се прибера при Ваня.
Тя живее в Меден рудник, пощенски код 8034.“
„Тук не е Меден рудник.“
„Ох, че неприятно. А знаете ли къде
тук има посолство на Меден рудник, за да ме упътят?“
„Не!“
„Ами, приятна вечер тогава.
Довиждане.“
До Гретел пада камък. От улицата се
чува:
- Оптимален, май не уцели.
- Кръстник, като си толкова голям,
мятай сам камъни по покривите след 10 бири.
- Кумец, защо трябва да целим котките
по покривите в 4 сутринта? Ти беше инициатор. Докладвай!
- За да не изяде папагалчето,
Оптимален!
- Като стана дума за папагалчета и
котки ми се допика. Герои, нека кръстосаме струи в онзи
храст.
- Оптимален, дай да кръстосаме струи
към котката. Като в „Ловци на духове“, дето с
лазерите...
- Ако можех да изкарам 5 метра струя,
Кръстник, щях да бъда най-великия пожарникар, но мястото
вече е заето. След мен към храста... ходооом... марш!
Чуват се отдалечаващи се стъпки и
смехове. Кръстника запява „Тих бял Дунав“ и триото
мигрира извън очертанията на петното, осветено от
уличната лампа. Светва прозорец на втория етаж в една от
тъмните къщи. Показва се един солиден торс с ролки в
косата и пеньоар. Относителното спокойствие на нощта се
нарушава от дрезгавия писък на Евдокия Мушкатарова,
сестра на небеизвестната Геновева от съседния квартал:
-Ей! Къде пикаете бе, гамени!
Разкарайте се, преди да пусна кучето! – обръща се назад
към стаята и изкрещява – Марине, развържи Крум! Тука има
някакви хулигани, дето ни пикаят на двора!
Под смехове, патриотични песни и лай
на прехранена немска овчарка, три силуета, загубили
безвъзвратно девет литра течности, се понасят в галоп
надолу по улицата.
„Простаци!“
След грубото прекъсване Гретел се
връща към мислите си. На покрива зад корниза каца гълъб.
Започва да кълве наляво-надясно. Изглежда объркан, но
какво може да се очаква от един гълъб, в края на
краищата? Котката решава да го излови и да си направи
късна вечеря. Заляга над ръба и наблюдава жертвата си.
Издебването се проточва 20 минути и мускулите й се
напрягат. В един момент Гретел решава, че е настъпил
моментът за фронтална атака и скача. Всичко става за
секунди. Времето се забавя и тя вече вижда птицата между
лапите си, усеща вкуса й и... гълъбът отлита.
„Оф, глупав гълъб. Сигурно е на
стимуланти. Няма начин да е толкова бърз.“
Оглежда се и не намира други
потенциални хранения. Присяда на един олющен комин и се
опитва да не слуша корема си. Трудно е, защото той е
настоятелен. Чуди се как да го успокои, когато чува
мяукане на улицата долу.
„А! Това е Ямболен. Той се справя
добре с лова на гълъби...“
КРАЙ
|
