stalker.bg

БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ     23.12.2011

Епилог
23:58, 12 юни 2012 (празник)

   броят
   архив
   автори
   връзки
   за нас
   контакт

 

Участници:

Гретел
Поли – вълнисто папагалче, който се появява случайно и няма връзка с историята
Оптималния, Кръстника и Кумеца – три шумни пубертета, които също се появяват случайно

В 23:58ч. Гретел седи на прашен корниз, увенчаващ стара къща. Нощта е топла и приятна. Минувачите са редки и ако ги има са маскирани за дискотека. Часовете се нижат бавно. Припомня си разговора с обърканата си господарка. Чува се плясък на криле. Каца вълнисто папагалче със средно опърпан вид. Поглежда в небето зад гърба си дали не го гонят гларуси. Оглежда и покрива, защото знае, че мечка може да изскочи и от най-неподозираните места. След проверката по сигурността се обръща към Гретел.

„Извинявайте, това ли е Меден рудник?“

„Моля?“

„Съжалявам, не се представих. Казвам се Поли. Обикалям света и искам да се прибера при Ваня. Тя живее в Меден рудник, пощенски код 8034.“

„Тук не е Меден рудник.“

„Ох, че неприятно. А знаете ли къде тук има посолство на Меден рудник, за да ме упътят?“

„Не!“

„Ами, приятна вечер тогава. Довиждане.“

До Гретел пада камък. От улицата се чува:

- Оптимален, май не уцели.

- Кръстник, като си толкова голям, мятай сам камъни по покривите след 10 бири.

- Кумец, защо трябва да целим котките по покривите в 4 сутринта? Ти беше инициатор. Докладвай!

- За да не изяде папагалчето, Оптимален!

- Като стана дума за папагалчета и котки ми се допика. Герои, нека кръстосаме струи в онзи храст.

- Оптимален, дай да кръстосаме струи към котката. Като в „Ловци на духове“, дето с лазерите...

- Ако можех да изкарам 5 метра струя, Кръстник, щях да бъда най-великия пожарникар, но мястото вече е заето. След мен към храста... ходооом... марш!

Чуват се отдалечаващи се стъпки и смехове. Кръстника запява „Тих бял Дунав“ и триото мигрира извън очертанията на петното, осветено от уличната лампа. Светва прозорец на втория етаж в една от тъмните къщи. Показва се един солиден торс с ролки в косата и пеньоар. Относителното спокойствие на нощта се нарушава от дрезгавия писък на Евдокия Мушкатарова, сестра на небеизвестната Геновева от съседния квартал:

-Ей! Къде пикаете бе, гамени! Разкарайте се, преди да пусна кучето! – обръща се назад към стаята и изкрещява – Марине, развържи Крум! Тука има някакви хулигани, дето ни пикаят на двора!

Под смехове, патриотични песни и лай на прехранена немска овчарка, три силуета, загубили безвъзвратно девет литра течности, се понасят в галоп надолу по улицата.

„Простаци!“

След грубото прекъсване Гретел се връща към мислите си. На покрива зад корниза каца гълъб. Започва да кълве наляво-надясно. Изглежда объркан, но какво може да се очаква от един гълъб, в края на краищата? Котката решава да го излови и да си направи късна вечеря. Заляга над ръба и наблюдава жертвата си. Издебването се проточва 20 минути и мускулите й се напрягат. В един момент Гретел решава, че е настъпил моментът за фронтална атака и скача. Всичко става за секунди. Времето се забавя и тя вече вижда птицата между лапите си, усеща вкуса й и... гълъбът отлита.

„Оф, глупав гълъб. Сигурно е на стимуланти. Няма начин да е толкова бърз.“

Оглежда се и не намира други потенциални хранения. Присяда на един олющен комин и се опитва да не слуша корема си. Трудно е, защото той е настоятелен. Чуди се как да го успокои, когато чува мяукане на улицата долу.

„А! Това е Ямболен. Той се справя добре с лова на гълъби...“

КРАЙ

НАЗАД

 

 

 
 

© Copyright - Stalker Project - Studio IDA